Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от синдика на А. АД в н.-С. против решение № 86/5.05.2010 г. по в. гр. д. № 79/2009 г. на Великотърновски АС, с което се потвърждава решение № 1/25.07.2008 г. по т. д. № 58/2006 г. на Русенски ОС, с което се отхвърля предявеният от касатора срещу Д. АД-Р. иск за заплащане на сумата 1 689 000 щ. д. В последната се включват главница 1 688 255 щ. д. лицензионни такси за производство и реализация на изделия-предмет на лицензионни договори по чл. 595 и 596 ТЗ, и 745 щ. д. мораторна лихва.

По редовността на касационната жалба ВКС се е произнесъл с определение № 266/10.03.2011 г. по ч. т.д. № 123/2011 г. на ІІ т. о.

Ответното по касационната жалба Д. АД е подало отговор, че същата е недопустима, а и неоснователна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че съдът се е поизнесъл неправилно по шест съществени правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касаторът не прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл. 288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2.Основанието за касационно обжалване по реда на чл. 281, т. 3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл. 288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК са предмет на производството по чл. 290 и сл. ГПК-виж чл. 293, ал. 2 ГПК.

С Р № 4/2009 г. на КС-ДВ бр. 49/2010 г., разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК е обявена за противоконституционна относно думата съществен. Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст. д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос,

който е от значение за изхода по конкретното дело

, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.

По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК всъщност няма изложение. Няма доводи по смисъла на т. 4 ТР 1/2010 ОСГТК. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.

Част от въпросите не са правни, а фактически, други са риторични или с еднозначен отговор, а трети не са от значение за изхода по конкретното дело. Първият въпрос-дали лицензионния договор в случая е мълчаливо продължен, а и доколко това е възможно, е въпрос по фактите на делото и доказването им. Въпросите за размера на лицензионната такса са обсъждани алтернативо, тъй като преди това е прието, че исковете не са доказани по основание. В решението няма позоваване на чл. 597 ТЗ. Последният въпрос е във връзка с осъществен износ на изделия, но такъв не е доказан по делото –стр. 26 от въззивното решение.

По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.

Водим от горното, ВКС-І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 86/5.05.2010 г. по в. гр. д. № 79/2009 г. на Великотърновски АС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ

: