PAGE
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3370
София, 13.12.2024 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
Председател: Ирина Петрова
Членове: Десислава Добрева
Мария Бойчева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 2002 по описа за 2024 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищцата М. Х. Й. срещу решение № 650 от 31.05.2024г. по в. гр. д.№ 2189/2023г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решението по гр. д.2490/2022г. на Софийски градски съд, е отхвърлен в уважената част - за сумата 5 000лв. искът с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата от пътно произшествие от 09.09.2017г. Предмет на жалбата е и решението на въззивната инстанция за потвърждаване отхвърлянето на иска за разликата до пълния предявен размер от 30 000лв.
В касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението на въззивната инстанция в неговата цялост и уважаване на иска в предявения размер от 30 000лв. Оспорва се правилността на изводите, че ищцата не е получила в причинна връзка с пътното произшествие посочените в исковата молба увреждания черепно мозъчна и шийна травма. Според касатора, изводите на съда са незадълбочени, формирани са при необсъждане на събраните доказателства и при необосновано некредитиране на съдебно медицинската експертиза и на свидетелските показания. Поддържа се, че по делото е изяснена причинната връзка между черепно мозъчната и шийна травма и камшичния удар, претърпян от ищцата като водач на лек автомобил от съприкосновението с движещия се зад нея автомобил, противоправното поведение на чийто водач е довело до сблъсъка. Изложени са и съображения за критериите за приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, които следва да бъдат взети предвид при определяне на дължимото на ищцата справедливо обезщетение.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/ „Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на материалноправния спор и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно претърпени травматични увреждания от ПТП, да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи?“ Допълнителната предпоставка е въведена с твърдение за отклонение на преценката на въззивния съд с указанията, дадени в ППВС №1/1953г., ППВС №7/1965г., с ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. 2/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и цени заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото и да обсъди доказателствената му стойност? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, а когато по делото има разноречиви доказателства, да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едни, а отхвърля други?“ Касаторът се позовава на противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.202 ГПК и решенията на ВКС по гр. д. № 3673/2016г. на IV г. о. и по гр. д. № 2908/2017г. на IV г. о., съгласно които, заключението на вещото лице като всяко доказателствено средство трябва да бъде обсъдено заедно с всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а следва да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и останалите доказателства и в тази насока да изложи мотиви в съдебния акт.
Касаторът възразява, че случая, в противоречие с посочената практика на ВКС, въззивният съд не е ценил заключението на медицинската експертиза съвкупно с останалите събрани по делото доказателства. 3/ „За задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия“. Твърди се противоречие на даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД с т.11 от ППВС № 4/68г. Касаторът счита, че въззивният съд не е обвързал преценката си за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди с всички релевантни обстоятелства, не е отчел причинно-следствената връзка между настъпилите травматични и емоционални увреждания и процесното ПТП, вида на проведеното лечение, интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания. Въвежда, че при цялостната преценка на релевантните обективни факти съобразно критериите, определящи понятието справедливост, въззивният съд не е дооценил последиците за здравето и ежедневния живот на пострадалата и необосновано е приел, че ищцата не е получила травматични увреждания
В писмен отговор ответното застрахователно дружество ЗД“Бул инс“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената касационна жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
По делото не е спорно, че на 09.09.2017 г. около 12 часа, в [населено място] на [улица], е настъпило ПТП като управляваният от ищцата лек автомобил „Мазда“, който е бил спрял преди пешеходна пътека, за да пропусне пешеходец, е бил ударен отзад от лек автомобил „Р. Л. с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от И. А. А.. Не е спорно и обстоятелството, че пътното произшествие е резултат на противоправните действия на водача на л. а. „Р. Л. , по отношение на който застраховател по ЗЗГОА е ответното дружество. Ищцата е твърдяла, че вследствие на удара е получила световъртеж от централен произход; мозъчно сътресение; шиен вертебрален синдром; вестибуларен синдром; - в периода от 16.09.2017 г. до 21.09.2017 г. е била приета за лечение в УМБАЛ „Св. А.“ за снетите при анамнезата световъртеж, придружен с гадене и повръщане, силно главоболие, дразнене от светлина; - на 24.11.2017 г. поради главоболие, световъртеж, болки в шийния и поясния отдел на гръбначния стълб, е била прегледана в спешния кабинет на УМБАЛ „Н.И. П.“; - на 20.04.2018 г. при пореден пристъп на световъртеж загубила равновесие и паднала, при което ударила силно главата си; - на 30.04.2018 г. била приета за лечение в отделение за интензивна терапия в УМБАЛ „Царица Й. – ИСУЛ“.
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете насрещни страни по спора - ответникът е обжалвал първоинстанционното решение в частта за уважаване на иска за сумата 5 000лв., а ищцата - отхвърлянето му за разликата до предявения от 30 000лв. размер.
Съставът е анализирал представените медицински документи, съгласно които непосредствено след ПТП на ищцата са извършени прегледи в УМБАЛ „Царица Й. – ИСУЛ“ по повод оплакванията за „болка в тила и гърба, световъртеж, гадене и светлобоязъм, болки по хода на колана“. Акцентирано е, че при този преглед пострадалата е съобщила, че „не си е удряла главата, не е губила съзнание“. Въз основа на заключението на медицинската експертиза решаващият състав е приел за установено, че при тези прегледи не са установени травматични увреждания чрез извършените обективни методи на изследване, не е прието и наличие на черепно – мозъчна травма и на шийна травма.
Обсъдено е, че ищцата е постъпила в УМБАЛ „Св. А.“ АД София за прегледи и лечение в периода от 16.09.2017 г. до 21.09.2017 г. с поставена диагноза „световъртеж от централен произход; вестибуларен синдром в обратно развитие; ЧМТ - мозъчно сътресение; лек шиен вертебрален синдром“. Въззивната инстанция е отчела, че в епикризата изрично е описано, че „оплакванията на пациента са настъпили два дни преди хоспитализацията“ - на 14.09.2017 г., докато процесното ПТП е настъпило на 09.09.2017 г. По съображения, че ищцата не е съобщила за оплаквания в периода до 14.09.2017г., е изведено, че посоченитев окончателната диагноза „световъртеж от централен произход; вестибуларен синдром в обратно развитие; ЧМТ - мозъчно сътресение; лек шиен вертебрален синдром“, не са увреждания, стоящи в пряка причина връзка с процесното ПТП. Мотивирано е, че в периода на болнично лечение не е извършено ЯМР на шиен отдел, а поставената диагноза за черепно - мозъчна травма не е подкрепена с извършени обективни изследвания. Анализирано е и, че при снетите оплаквания на 09.09.2017 г. в УМБАЛ „Царица Й. ИСУЛ“ ищцата е признала обстоятелство, че при ПТП не си е удряла главата.
При този хронологичен анализ на медицинската документация, съставът на САС е изложил съображения, че не следва да кредитира заключението на съдебно медицинската експертиза в частта му за вероятна/възможна причинно - следствена връзка между ПТП от 09.09.2017 г. и настъпилите на 14.09.2017 г. оплаквания на ищцата, за които е била приета за изследвания и лечение с поставената диагноза. Обосновано е, че наличието на причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача на застрахования лек автомобил „Рено“ е материалноправна предпоставка за пораждане на отговорността на застрахователя за обезщетяване на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Изложени са правните аргументи, че причинно следствената връзка следва да е доказана и непрекъсната, а в случая тази връзка не е установена. Решаващият извод за отсъствие на пряка причинна връзка между поведението на застрахования водач и твърдените от ищцата вреди въззивният състав е аргументирал и с приложената по делото епикриза от 03.05.2018 г., в която е описана нова черепно - мозъчна травма, вследствие на падане; болки в главата, в тилната област и врата; болка, провокирана от светлина. Изложено е и съображението, че ищцата е препятствала извършването на личен преглед от вещото лице, а споделените от нея оплаквания в телефонен разговор с експерта с твърдения, че са последица от процесното ПТП, не са доказани по делото. Прието е, че реализираната административнонаказателна отговорност на застрахования при ответник водач установява, че поведението му е противоправно, но не установява причинната връзка с твърдените от ищцата увреждания. С тези съображения е уважена единствено въззивната жалба на ответника и е постановено отхвърлянето на иска за уважения от първоинстанционния съд размер и потвърждаване на решението за отхвърляне на претенцията за разликата до заявената сума от 30 000лв.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по първия въпрос от изложението, който е поставен и аргументиран с тезата за некредитиране на всички събрани по делото доказателства, установяващи механизма на получаване на травматичните увреждания. На вещото лице неврохируг по назначената и приета по делото експертиза е била поставена задачата: „ако от медицинската документация се установяват травматични увреждания към дата 09.09.2017г., какъв е механизмът на тяхното причиняване и могли ли са да бъдат получени при пътното произшествие“, на която е даден отговор - в представената медицинска документация от датата на инцидента - 09.09.2017г., не са установени травматични увреждания чрез извършени обективни методи на изследване и лекарски прегледи; Регистрирани са единствено субективните оплаквания на пострадалата - болки в тила и гърба, болки по хода на колана и във врата, световъртеж, гадене и светобоязън, във връзка с които не е назначено лечение, а пострадалата е насочена към личния си лекар. Вещото лице е посочило, че тези увреждания е възможно да бъдат причинени при механизма на пътното произшествие - „камшичен удар“ на водач на лек автомобил, блъснат отзад от друг автомобил в спряло или спиращо положение.
При тези конкретно установени по настоящия спор обстоятелства отсъства основание за преценка въззивната инстанция да е формирала своите изводи в отклонение от задължението си да даде разрешение по същество на материалноправния спор при самостоятелна преценка на събраните в процеса допустими и относими доказателства при обсъждане на поддържаните от страните доводи и възражения, въз основа на което да формира собствени фактически и правни изводи, да мотивира решението си с обосновани съображения при спазване на правилата на формалната и правната логика, т. е. да изложи обосновани фактически констатации. Изводите на апелативния съд са основани на събраните по делото доказателства - на медицинската документация от първичния преглед, при който пострадалата е съобщила, че „не си е удряла главата, не е губила съзнание“, а въз основа на заключението на медицинската експертиза решаващият състав е приел за установено, че при тези прегледи не са установени травматични увреждания чрез извършване на обективни методи на изследване, не е е прието наличие на черепно – мозъчна травма, а също така и на шийна травма. При несъгласието си с изводите на въззивната инстанция касаторът акцентира на свидетелските показания за проведеното лечение и възстановяване на ищцата, но не посочва какви релевантни за спора факти могат и е следвало да бъдат ценени въз основа на това гласно доказателствено средство.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по втория въпрос, чието различие с първия е единствено относно преценката на съда на заключението на приета по делото експертиза. В конкретния случай вещото лице е посочило, че приемането на ищцата за лечение от 16.09 до 21.09.2017г. в Клиниката по нервни болести при УМБАЛ „Света А.“ е поради оплаквания от световъртеж, придружен с гадене и повръщане, силно главоболие, дразнене и светлина, които по данни на ищцата са настъпили два дни преди хоспитализацията. Експертът е установил, че тези оплаквания в голяма степен са аналогични на оплакванията, съобщени до ищцата при първичния преглед в спешното отделение на ИСУЛ и не може да се изключи причинна връзка с получените увреждания при процесното пътно произшествие. Установил е, че прегледът на ищцата на 24.11.2017г. в „Пирогов“ няма причинна връзка с получените травматични увреждания - оплаквания от катастрофата, както и че лечението на ищцата за периода 30.04. - 03.05.2018г. по повод на появило се силно тилно главоболие, придружено с повръщания и усилващо се от шум и светлина, също няма връзка с процесното произшествие.
Изводите на въззивната инстанция по отношение кредитирането на тази част от заключението са основани на константната съдебна практика за необходимостта вредите, които се претендират от деликт, да са в причинна връзка с деянието, чрез което той е реализиран, т. е. да бъде установена пряката причинна връзка между настъпването на увреждането по причина, с източник противоправното деяние, която връзка следва да е несъмнено установена, а не предполагаема - основана на хипотетична възможност и вероятност. Вредата трябва да е пряка адекватна последица от непозволеното деяние, следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието и да не е негово случайно следствие. Константно в съдебната практика на ВКС се приема, че в тежест на ищеца е да установи с всички доказателствени средства противоправното деяние, настъпилите вреди и причинната връзка между деянието и вредите. Обективните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане следва да бъдат установени от ищеца по такъв начин, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти. С оглед на изложеното, становището на апелативния съд по втория въпрос не е резултат на недооценка и неглижиране на доказателственото значение на експертизата, а на анализа на заключението на вещото лице, чиито специални знания са послужили за формиране на решаващите изводи по въпроса за установеността в процеса на причинната връзка между деянието и вредата и на доказателствената тежест за установяването й. В случая въззивната инстанция е счела за недостатъчна констатацията на вещото лице за вероятна/възможна причинно - следствена връзка между ПТП от 09.09.2017г. и оплакванията на ищцата, проявени на 14.09.2017г., с която да може да бъде аргументиран извод за наличие на изискуемата от закона пряка обусловеност и адекватност между двете явления. В конкретния спор са от значение фактите, преценени от решаващия състав - проведеното по време на болничното лечение в периода 16.09.2017г. - 21.09.2017г. в болница „Света А.“ изследване „компютърна томография на главен мозък“ е с резултат „без описани травматични и патологични промени“; при рентгена на шийни прешлени „не са установени данни за фрактурни промени“. Коректно въззивната инстация е констатирала, че ищцата не е представила доказателства да е предприела предписаното й след провеждането на болничното лечение изследване „магнитно резонансна томография на шиен отдел“. Тези констатации са послужили като основание съставът да счете за недоказано причиняването от пътното произшествие на твърдените увреждания - черепно мозъчна и шийна травма, на които касаторът акцентира в настоящата си жалба.
Третият въпрос е от значение за преценката на размера на справедливото обезщетение, който не следва да бъде обсъждан при констатациите за неоснователност на искането за допускане на касационното обжалване по въпросите, чието разрешаване предпоставя и обуславя извършването на такава оценка.
Ответникът не претендира разноски за производството и такива не се присъждат.
По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 650 от 31.05.2024г. по в. гр. д.№ 2189/2023г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: