ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева

т. дело № 474/2011 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез юрисконсулт Д. К., с вх.№23484/17.03.3011 год. на Софийския градски съд, срещу решение от 10.02.2011 год. по гр. д.№7657/2010 год. на Софийския градски съд, ІІ ”г” отделение в частта, с която е потвърдено решение от 22.04.2010 год. по гр. д.№41614/2009 год. на Софийския районен съд, 67 състав, в частта, с която е уважен предявеният от „Р. С.”гр.П. срещу касатора [фирма] иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 12 947.04 лв., представляваща неустойка за забава в плащането на сумата по главницата от 3 820 лв. за периода от 01.06.2008 год.- 25.03.2009 год. С обжалваното въззивно решение Софийският градски съд е споделил изводите на районния съд, че клаузите на договорите за охрана на отделните обекти, с които е уговорена неустойка за забава в размер на 1% лихва за всеки просрочен ден от дължимото възнаграждение, без краен предел, не са нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД, защото уговореният размер на неустойката е съобразен с придадената й от страните обезпечителната и наказателна й функция. Касаторът подържа, че тези изводи на съда са направени в противоречие с чл. 9 във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД, защото договорената неустойка за забава в размер на 1% за всеки просрочен ден, без краен предел излиза извън присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Навежда доводите, че въззивният съд не е разгледал договорената неустойка съобразно всичките, посочени от жалбоподателя, критерии в тяхната взаимна свързаност.

Касаторът...