О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2499

София, 01.09.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 4899/2022 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. А. Б., действащ лично и като законен представител на М. О. Б. и В. О. Б., чрез техния пълномощник адв. Б.М., срещу въззивно решение № 271 от 17.10.2022 г. по в. гр. д. № 209/2022 г. на Окръжен съд - Смолян. С него е отменено решение № 80 от 05.04.2022 г. по гр. д. № 1126/2020 г. на Районен съд-Смолян в частта, с която допуснатият до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***по КККР на [населено място], представляващ жилище, апартамент със застроена площ 79.79 кв. м с административен адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. “Б“, ет. 1, ап.№ 9, ведно с избено помещение № 9 с площ 20.04 кв. м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, е бил изнесен на публична продан, и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 349, ал. 2 ГПК този имот е възложен на съделителката Т. Д. Д. и същата е осъдена да заплати на основание чл. 349, ал. 5 ГПК на всеки от съделителите О. А. Б., М. О. Б. и В. О. Б. за уравнение на дяловете им по 11 430 лв. в 6-месечен срок от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане.

В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК не е било направено искане за възлагане на процесния имот. Освен това, не са били налице предпоставките за приложение на чл. 349, ал. 2 ГПК, тъй като в случая е налице комбинирана съсобственост - съсобствеността между страните е възникнала на основание завещание и съдебно решение.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. 2. Само наследствена ли е или е смесена съсобствеността, ако трето лице извън наследниците по закон е придобило част от имота чрез завещание, което му придава качеството на наследник, за да може да му бъде възложено жилището при условията на чл. 349, ал. 2 ГПК, като се вземе предвид, че завещанието е било оспорено и е възстановена запазената част на наследниците по закон. Твърдението е, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в представените към касационната жалба решения - основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В писмен отговор на касационната жаба ответницата по касация Т. Д. Д. изразява чрез своя пълномощник адв. Н. М. становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Установено е по делото и не е спорно между страните, че процесното жилище е било собственост на С. Г. Д. и съпругата му Т. Д. Д., както и че през 2003 г. те го продали на своята дъщеря Д. С. Д. преди брака й с О. А. Б..

Д. С. е починала на 06.08.2015 г. в [населено място]. Нейни наследници по закон са съпругът й О. А. Б. и децата й М. О. Б. и В. О. Б..

Със саморъчно завещание от 28.06.2015 г. Д. Б. завещала процесното жилище на своята майка Т. Д..

С влязло в сила решение по гр. д. № 30/2016 г. на Смолянския окръжен съд по иск с правно основание чл. 30 ЗН, предявен от О. Б., М. Б. и В. Б., е възстановена запазената част на тримата от наследството на Д. Б., като завещанието е намалено с 3/4 ид. части. Прието е, че завещаният имот изчерпва цялото наследство, оставено от Д. Б., поради което намаляването е извършено без да се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН , до размера на запазената част на наследниците по закон.

С влязло в сила решение № 180 от 07.06.2021 г. по гр. д. № 1126/2020 г. на Районен съд - Смолян е допусната съдебна делба на имота между О. А. Б., М. О. Б., В. О. Б. и Т. Д. Д. при права по 1/4 ид. част за всеки от тях.

В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, проведено на 08.12.2021 г., Т. Д. е направила искане жилището да остане за нея, тъй като това е единственото й жилище, в което живее 40 години.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК съделителката Т. Д., макар и не с правна терминология, е направила искане за възлагане на жилището. Приел е, че са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК същото да бъде възложено на нея, тъй като при откриване на наследството на Д. Б. тя е живяла в него. Адресът, на който се намира жилището, е вписан в личната й карта, както и в протокола за обявяване на саморъчното завещание от 17.08.2015 г. В отговор на доводите на жалбоподателите, че съсобствеността върху него не е възникнала само от наследствено правоотношение, а и в резултат на сделка - завещателно разпореждане и съдебно решение, е посочил, че Т. Д. е придобила право на собственост върху 1/4 от имота по силата на универсално завещание, което й придава качеството на наследник, и доколкото разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК не прави разграничение между различните способи за наследяване - по завещание и по закон, не се касае за смесена съсобственост.

Значението за изхода на делото на първия от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси относно задължението на съда да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения, както и всички доказателства по делото, се обосновава с твърдението, че въззивният съд не е обсъдил доводите на жалбоподателите за липса на валидно заявена възлагателна претенция, както и за приложението на чл. 36 ЗН. Видно от мотивите на въззивното решение, съдът е взел становище относно това налице ли е своевременно заявена от Т. Д. претенция за възлагане по чл. 349 ГПК, и е дал положителен отговор, като се е позовал на изявление, направено от същата в първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, отразено в съдебния протокол, т. е. това възражение на жалбоподателите е било обсъдено, поради което не се установява въззивният съд да е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по повдигнатия процесуален въпрос. В случая доводите за приложението на чл. 36 ЗН са неотносими към производството по извършване на съдебната делба, тъй като въпросът по какъв начин следва да се възстанови запазената част на жалбоподателите от наследството на Д. Б. – в имот или пари, е разрешен със сила на пресъдено нещо с решението по гр. д. № 30/2016 г. на Смолянския окръжен съд, което е влязло в сила. Поради това по първия въпрос не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Това основание не е налице и по отношение на материалноправния въпрос налице ли е смесена съсобственост, ако трето лице извън наследниците по закон е придобило част от имота чрез завещание, което му придава качеството на наследник. В решение № 64 от 13.07.2022 г. по гр. д. № 4086/2021 г. на ВКС, ІІ г. о., на което се позовават жалбоподателите, за да обосноват разрешаването му от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, е прието, че съсобствеността е смесена, когато чрез правна сделка идеална част е придобита от лице извън кръга на наследниците. Настоящият случай не е такъв - съделителката Т. Д. се легитимира като съсобственик на жилището с права 1/4 ид. част въз основа на универсално завещание, което съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН й придава качеството на наследник. Посоченото по - горе решение на ВКС и цитираната в него практика имат предвид случаите на частно материалноправно правоприемство, каквото би било в случаите на завет, каквато хипотеза по настоящото дело не е налице. Това е съобразено от въззивния съд.

По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по поставените от жалбоподателите правни въпроси, тъй като не са налице сочените от тях предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 271 от 17.10.2022 г. по в. гр. д. № 209/2022 г. на Окръжен съд - Смолян.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: