О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 281

гр. София, 24.04.2015 г

. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 1915/2015г. и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 4 ГПК.

Д. П. М. и Х. П. Д. от [населено място] чрез адв. Б. Б. обжалват определение № 98/12.01.2015 г. на Варненски окръжен съд по ч. гр. д. № 2971/2014 г., с което е потвърдено определение от 28.11.2014 г. на Варненски районен съд по гр. д. 16313/2013 г. в обжалваната част, в която страните са били осъдени да заплатят на ответната страна „Б. ” – Е. разноски по делото в размер общо на 6276 лв. за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

Жалбоподателите считат атакуваното определение за неправилно с довод, че въззивният съд е действал произволно при своята преценка за фактическата и правна сложност на делото потвърждавайки първоинстанционния акт, тъй като поисканото адвокатско възнаграждение надвишавало с над двадесет пъти установения нормативно минимален размер, искат отмяната му. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК навеждат въпроса дали цената на иска следва да се взема предвид при преценка за основателността на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Посочват специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК прилагайки и съдебната практика, на която се позовават.

Настоящият състав на ВКС, като прецени данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е редовна, подадена в срок, от лице с...