Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Х. ЧЛЕНОВЕ:К. К. Т. Д. при секретар М. А. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателяТ. Х. по адм. дело № 12426/2021

Производството е по чл.58, ал.1 от Изборния кодекс (ИК).

Образувано е по жалба на В. Г. от град София, против решение № 1053-МР от 17.12.2021 г. на Централната избирателна комисия, с което жалбата му против решение № 345-МР от 16.12.2021 г. на ОИК-Пазарджик за назначаване на съставите на секционните избирателни комисии за произвеждане на местен референдум в с. Синитово, област Пазарджик, е оставена без разглеждане.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно. Излагат се съображения, че неправилно е прието, че правата на наблюдателите по чл. 114, ал. 1, т. 10 от ИК да подават жалби и сигнали за нарушения на изборния процес не са абсолютни и не се отнасят за процеса по формиране на изборните комисии. Твърди се, че в качеството си на наблюдател жалбоподателят е пряк адресат на обжалвания акт, има защитен правен интерес от обжалване. Формирането на изборни комисии не следва да се разглежда като дейност от организационно-технически характер тъй като рефлектира върху законосъобразността на действията на комисиите. Предмет на жалби и сигнали на наблюдатели са всички нарушения на изборния процес, доколкото законодателят не е въвел ограничения и не е изброил лимитативно точно определени нарушения. Иска се отмяна на решението на ЦИК.

В съдебно заседание оспорващата страна е представлявана от адв. Щ., който поддържа жалбата по изложените доводи и заявява искане за отмяна на обжалваното решение на ЦИК и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменено оспореното решение на ОИК Пазарджик.

Ответникът по оспорването - Централната избирателна комисия, редовно уведомен за насроченото съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по оспорването.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и доказателствата по делото, констатира следното:

На 16.12.2021 г. е проведено заседание на Общинска избирателна комисия (ОИК) – Пазарджик при дневен ред за назначаване на членове и ръководен състав на СИК за провеждане на местен референдум в с. Синитово, община Пазарджик, на 19.12.2021 г. Посочено е, че с писмо изх. № 22-00-93/16.12.2021 г. от секретаря на общината е заявено, че проведените консултации са приключили с постигнато съгласие. Протоколът е бил подписан от всички участници. Прието е, че по силата на § 2 от ДР на ЗПУГДВМС е налице хипотезата на постигнато съгласие по смисъла на чл. 91, ал. 11 от ИК в която хипотеза ОИК, в условията на обвързана компетентност, е задължена да назначи състава на СИК, съобразно предложението.

На основание чл. 87, ал. 1, чл. 91, ал. 8 и ал. 11 от ИК във вр. с § 2 от ПЗР на ЗПУГДВМС и решение № 338 от 01.12.2021 г. на ОИК е взето решение № 345-МР от 16.12.2021 г. на ОИК с което е назначен поименен състав на СИК 131900185 и СИК 131900186 за провеждане на местния референдум.

Срещу това решение на ОИК е била подадена жалба до ЦИК от В. Г. на 17.12.2021 г. Жалбата е била разгледана на заседание на ЦИК на 17.12.2021 г. по протокол № 146. Предложен е проект на решение за оставяне на жалбата без разглеждане. Издадено е било обжалваното решение № 1053-МР от 17.12.2021 г. с което жалбата на Гецков против решение № 345-МР от 16.12.2021 г. на ОИК-Пазарджик за назначаване на съставите на секционните избирателни комисии за произвеждане на местен референдум в с. Синитово, област Пазарджик, е оставена без разглеждане.

Изложени са мотиви, че съгласно чл. 114, ал. 1, т. 10 от ИК наблюдателите имат право да подават жалби и сигнали за нарушения на изборния процес. Тези права обаче не са абсолютни и не се отнасят за процеса по формиране на изборните комисии, което е дейност от организационно-технически характер. Централната избирателна комисия е приела, че проведените преговори за състави на СИК при кмета на общината при постигнато съгласие не подлежат на промяна от общинската избирателна комисия, която придава форма на постигнатото съгласие и назначава съставите на секционните комисии, съобразявайки се предложението на политическите сили и постигнатото от тях съгласие.

На следващо място е прието, че В. Г. не е пряк адресат на обжалвания акт, той няма законово защитен правен интерес от обжалване, тъй като липсват данни за неблагоприятно засягане на неговата правна сфера. Няма данни за нарушаване, ограничаване на субективни права или създаване на нови субективни права или задължения на конкретното лице.

Решението на ЦИК е обявено на интернет страницата на комисията и в бюлетина на Българската телеграфна агенция (електронна емисия) на 17.12.2021г. Жалбата е подадена чрез ЦИК на 20.11.2021г.

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.58, ал.1 от ИК, насочена е против решение на ЦИК, взето на основание чл. 57, ал. 1, т. 26а от ИК, което подлежи на съдебен контрол съобразно чл.58, ал.1 от ИК и е депозирана от лице, за което това решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган по чл. 57, ал. 1 от ИК и в изискуемата от закона писмена форма. Видно от протокол № 146 от 17.12.2021 г. то е взето при наличие на изискуемия кворум по чл. 53, ал. 4, вр. ал. 3 от ИК (11 членове на ЦИК гласували „за“; против – няма). Решението на ЦИК е издадено в съответствие с материалния закон.

В. Г. е бил регистриран като наблюдател за местния референдум в с. Синитово с решение № 1052-МР от 16.12.2021 г. на Централната избирателна комисия. Правата на наблюдателите са изрично уредени с разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от Изборния кодекс като съобразно т. 10 на ал. 1 те имат право да подават жалби и сигнали за нарушение на изборния процес.

Видно от решение № 345-МР от 16.12.2021 г. на ОИК – Пазарджик за назначаване на членове на СИК последното е взето при условията на обвързана компетентност поради постигнато съгласие по смисъла на чл. 91, ал. 11 от ИК относно провеждането на консултации. В консултациите, по арг. от чл. 91, ал. 2 от ИК, участват парламентарно представените партии и коалиции. Също така изрично е посочено, че в консултациите може да участват и други партии и коалиции, респ. в тях не се предвижда участието на наблюдатели.

В конкретния случай жалбоподателят В. Г. няма правен интерес от обжалване на решението на ОИК, защото не сочи непосредствен, личен и пряк интерес, който да се засяга от решението, още повече, че никъде в жалбата не се твърди, че той е участвал в консултациите за провеждане на референдума. Регистрирането на наблюдатели е с цел осъществяване на граждански контрол по отношение на изборния процес, но за да е допустимо контролното производство подателят на жалбата следва да обоснове и докаже личен и непосредствен правен интерес, което в случая не е сторено. Възраженията в жалбата за правен интерес от спазването на законите и изборния процес в случая не обосновава непосредствен личен интерес. Твърденията за неспазване на формата и срока за провеждане на публичните консултации, за спазване на изискването на чл. 91, ал. 2 от ИК, за спазване на 35-дневния срок за провеждане на консултациите по чл. 91 ал. 3 от ИК са все доводи по съществото на спора, които могат да бъдат разгледани само при допустима жалба.

Не се споделят доводите на жалбоподателя, че предмет на жалби са всички нарушения на изборния процес, доколкото законодателят не е въвел ограничения и не е изброил лимитативно точно определени нарушения. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 10, уреждаща възможността наблюдатели да подават жалби за нарушения е процесуална и за да бъде упражнена следва подателят на жалбата на общо основание да докаже наличие на пряк и непосредствен правен интерес. Такъв той би имал, ако упражнява останалите си права по чл. 114, ал. 1 от ИК – да присъства на заседания на избирателните комисии; да присъства при отпечатване и доставка на хартиени бюлетини; да присъства в изборното помещение по време на гласуване и пр., които също представляват етапи на изборния процес и при чието лимитативно определено от законодателя нарушение би му дало възможност да упражни правото си на жалба. След като той няма законоустановено право на участие в консултациите по арг. от чл. 91, ал. 2 от ИК той не би могъл да формира наличие на пряк и непосредствен правен интерес, в какъвто смисъл са и доводите на ЦИК.

От хронологичното подреждане на правата, дадени на наблюдателите с чл. 114, ал. 1 от ИК, може да се направи извод, че те се упражняват от момент, следващ момента на конституиране на избирателните комисии, а не преди тях.

Жалбоподателят не е и пряк адресат на този акт и по тази причина той няма самостоятелно право на жалба доколкото и не твърди решението на ОИК да го засяга непосредствено. Общите твърдения в жалбата за изначална незаконосъобразност на проведената процедура не отговарят на изискването за активна процесуална легитимация, обуславяща правото на жалба.

Наличието на правен интерес от подаването на жалба е от категорията на абсолютните положителни процесуални предпоставки за допустимостта й, за което органът служебно следи.

Ето защо съдът намира, че решението на ЦИК е постановено в съответствие със закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения и на основание чл. 58, ал.3 от ИК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Г. против решение № 1053-МР от 17.12.2021 г. на Централната избирателна комисия.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Татяна Хинова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Красимир Кънчев

/п/ Таня Дамянова