ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 508
София, 16.04.2015г.
Върховният касационен съд на Република България
, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия
Б.Стоилова
гр. дело № 5374 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г.Д. като процесуален представител на Д. К. Г. и З. П. Г., и двамата от [населено място], [община], срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд /ЯОС/ от 04.VІ.2014г. по в. гр. д. № 167/2014г.
Ответниците по касационната жалба Ф. Д. П. от [населено място], област Я., и третото лице – помагач ОУ „Св. св. К. и М.” [населено място] не са дали отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страни, имащи право и интерес от обжалването, и срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 04.VІ.2014г. ЯОС е потвърдил решението на Елховския РС от 10.ІІ.2013г. по гр. д. № 185/2013г. в частта, с която Д. и З. Г. са осъдени да заплатят солидарно на Ф. П. 11000лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нанесени му от непълнолетния син на ответниците Г. Д.К. две средни телесни повреди.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че извършването на противоправно деяние от непълнолетния син на ответниците, сега касатори, вредоносният резултат /причиняване на две средни телесни повреди на непълнолетния към момента на деянието ищец/, причинната връзка и вината на дееца /пряк умисъл/ са...