Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. С. ЧЛЕНОВЕ:МАРИЕТА МИЛЕВАБРАНИМИРА МИТУШЕВА
при секретар И. В. И. и с участието
на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от съдиятаБ. М. по адм. дело № 12408/2021
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Добрич срещу Решение № 321 от 28.10.2021 г., постановено по адм. дело № 546/2020 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което е отхвърлен протест против разрешение за строеж № 297/15.12.2017 г., издадено от главния архитект на О. Б. както и е осъдена Окръжна прокуратура – Добрич да заплати разноски по делото.
В касационния протест се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че обжалваното разрешение за строеж е издадено в съответствие с действащия подробен устройствен план /ПУП/, както и че липсата в одобрения инвестиционен проект на част „Отопление и вентилация“ и част „Паркоустройство и благоустройство“ не представлява нарушение на закона. Претендира се отмяна на съдебното решение и прогласяване на нищожността на разрешението за строеж.
Ответникът – главен архитект на О. Б. редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационния протест.
Ответникът – „Б. Г. ООД, редовно призован, чрез процесуалните си представители, изразява становище за неоснователност на касационния протест по съображения, изложени в писмен отговор, както и претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационния протест.
Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационният протест е процесуално допустим, като подаден от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
Производството пред административния съд е образувано по протест, подадена от прокурор при Окръжна прокуратура – Добрич, срещу разрешение за строеж № 297/15.12.2017 г., издадено от главния архитект на О. Б. с което се разрешава на „Б. Г. ООД да извърши строителство на строеж „Сезонна жилищна сграда с магазини ЗП 202.50 кв. м. и РЗП 742.70 кв. м.“, находяща се в УПИ IV, кв. 101 по плана на гр. Балчик, строеж четвърта категория, въз основа на съгласуван и одобрен инвестиционен проект. Разрешението за строеж е издадено въз основа виза за проектиране № 115/26.08.2016 г., издадена от главния архитект на О. Б. на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, в която е посочено, че е разрешено проектиране на основно и допълващо жилищно застрояване, с параметри по чл. 27, ал. 3 от ЗУТ, в територия с устройствена зона „Жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване“ /„Жм“/. За процесния строеж е било издадено удостоверение № 25/03.06.2020 г. за въвеждане в експлоатация на строеж. Съгласно приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза процесното разрешение за строеж е издадено въз основа на виза за проектиране, която не противоречи на предвижданията на действащия ПУП - план за регулация и застрояване /ПРЗ/, като с нея е променена само конфигурацията на застрояването в съответствие с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, без да се променя начин и характер на застрояване, като устройствени показателни не са определени и е дадена възможност, на основание чл. 27, ал. 3 от ЗУТ, плътността и интензивността на застрояване да не се ограничават. Съгласно експертизата по проект сградата е с височина в интервала 10.15 м. – средно застрояване, а по ПУП – ниско застрояване, тъй като попада в зона „Жм“, и височина в ПУП е посочена по малко от 3 етажа. Според вещото лице УПИ ІV-377 е ъглов имот. Констатирано е от вещото лице също така, че съгласно действащия ПУП-ПРЗ свързаното застрояване между УПИ VІІІ-418 и УПИ ІХ-419 /предишен УПИ V-378/, на общата граница с УПИ ІV-377, както и между УПИ ІХ-419 и УПИ VІ-379 в кв.101 по плана на гр. Балчик, е едноетажно, като такова то може да бъде допълващо застрояване или част от основното застрояване, което в случая по отношение на предвиденото с процесния инвестиционен проект вещото лице определя на основно застрояване. Установено е от вещото лице също така, че одобреният и съгласуван от главния архитект на О. Б. инвестиционен проект за строеж на сградата не е комплектуван с част „Паркоустройство и благоустройство“ и част „Отопление и вентилация“, като към архитектурния проект е приложен чертеж „Озеленяване и благоустрояване“, изготвен от проектант.
За да отхвърли протеста срещу процесното разрешение за строеж Административен съд – Добрич е приел, че липсват основания за нищожност, тъй като разрешението за строеж е обективирано в изискуемата писмена форма и е издадено от компетентен орган, съобразно чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, при спазване на административно-производствените правила, както и в съответствието с предвижданията на ПУП. Прието е още, че процесното разрешение за строеж е издадено в съответствие с влязлата в сила виза за проектиране № 115/26.08.2016 г., с която се променя само конфигурацията на застрояването, съгласно чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, без да се променя начин на застрояване – свързано на две граници, и характер – нискоетажно. Според съда доколкото се установява, че по отношение на съществуващата сграда в УПИ VІІ-380 не е спазено изискването на чл.31, ал.4 от ЗУТ, то това нарешение води евентуално до незаконосъобразност на акта. Позовавайки се на приетата по делото и неоспорена съдебно-техническа експертиза, съдът е приема, че в процесния случай се касае за ъглов имот, за който е приложим по отношение на плътност и интензивност на застрояването посочения във визата чл. 27, ал. 3 от ЗУТ. По отношение на височината на сградата съдът счита, че при изчисляването й следва да се приложи чл. 24, ал. 3 от ЗУТ, както и че етажността на сградите не е елемент от характера на застрояването, който се определя само от височината. Административният съд е обосновал извод за липса на основания за нищожност позовайки се и на заключението на вещото лице, че сградата на място /по разрешението за строеж/ е съобразена с издадената виза за проектиране по отношение на показателите на застрояване и характера на застрояване, както и че начина на застрояване по проект съответства на начина на застрояване по ПУП. Прието е от съда също така, че към датата на издаване на разрешението за строеж няма норма, която да определя част Паркоустройство и благоустройство като задължителна такава за инвестиционния проект, като в този смисъл не само няма порок, водещ до нищожност поради липсата на тази част, а не е и налице нарушение на изискванията въобще. По отношение на липсата в одобрения проект на част „Отопление и вентилация“ съдът е обосновал извод, че процесният строеж „Сезонна жилищна сграда, както и всяка друга сграда, би могла да се газифицира или климатизира, както и да променя съществуващи климатични и отоплителни инсталации, за което съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 и т. 10 от ЗУТ, не е необходимо да бъде издавано разрешение за строеж, но и дори липсата на такава част да е нарушение на процесуалните правила, то това не води до нищожност на разрешението за строеж. Според първоинстанционния съд завършването на строежа и въвеждането му в експлоатация по установения ред /чл. 177, ал. 1 от ЗУТ/ не валидира разрешението за строеж, ако то страда от особено съществен порок, обуславящ неговата нищожност. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадения протест, като правилно е приел, че не са налице пороци по смисъла на чл. 146 от АПК с тежест, която да обоснове извод за нищожност на процесното разрешение за строеж.
В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Безспорният критерий за нищожен административен акт е когато е издаден от некомпетентен орган, а настоящият случай не е такъв. В правната теория, а и в съдебната практика, е възприето, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Нищожен е акта в случаите, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици, като например освен липсата на компетентност е и липса на форма или липсата на волеизявление. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, а пороците им са толкова сериозни, че не могат да бъдат санирани. В процесния случай не се откриват такива пороци.
Правилен е извода на първоинстанационния съд, че наведените в протеста на Окръжна прокуратура – Добрич нарушения могат да обосноват евентуална незаконосъобразност, унищожаемост на разрешението за строеж, но не и нищожност на същото. Материалната законосъобразност на административния акт се преценява според закона, действал към момента на издаването му /чл. 142, ал. 1 от АПК/. За да обуслови нищожност, а не унищожаемост, противоречието на административния акт с материалния закон следва да е дотолкова съществено, че да е приравнимо на пълна липса на условията /предпоставките/ за издаване на акта, той да е изцяло лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание. Конкретното разрешение за строеж не е засегнато от пороци със съпоставима тежест. То не поражда нетърпими от правния ред последици. Този извод не се променя и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че строежът, предвиден за изграждане с процесното разрешение за строеж, по архитектурния проект към одобрения инвестиционен проект е предвиден да бъде с височина в интервала от 10 м. – 15 м. – средно застрояване, след като по действащия ПУП – ПРЗ за имота е предвидено изграждане на триетажна сграда с максимална кота корниз до 10 м., т. е. сградата по проекта не е съобразена с характера на застрояване по ПУП, както и с одобрения инвестиционен проект са достигнати плътност на застрояване – 64.08 % и Кинт – 2.3, които устройствени показатели надвишават предвидените по действащия ПУП - ПРЗ. Действително основният критерий, определящ валидността и законосъобразността на инвестиционните проекти и разрешенията за строеж, е тяхното съответствие с предвижданията на ПУП. Противоречието с предвижданията на ПУП на одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж е основание обаче за незаконосъобразност на строителните книжа, като едва в случаите на констатирани съществени отклонения, които водят до нетърпимост в правния мир на разрешеното строителство, са налице основания за прогласяване нищожност на строителните книжа. С позоваване на изводите на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, административният съд е отбелязал съответствие на процесното разрешение за строеж с предвижданията на действащия за имота ПУП - ПРЗ, одобрен със заповед № 805/02.07.2009 г. на кмета на О. Б. както и с издадената и влязла в сила визата за проектиране № 115/26.08.2016 г., издадена на основание чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. Видно от заключението на вещото лице визата за проектиране, въз основа на което е издадено оспореното разрешение за строеж, не противоречи на предвижданията на действащия ПУП – ПРЗ, доколкото с нея е предвидено проектиране на основно и допълващо жилищно застрояване на един етаж към УПИ VII-378 и УПИ VI – 379 и свободно разположено в имота застрояване до 3 етажа. С визата за проектиране е допуснато също така, на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, проектиране в устройствена зона „Жм“ с параметри по чл. 27, ал. 3 от ЗУТ, без промяна начин и характер на застрояване, както и без посочване на конкретни устройствени показатели. С оглед на това разрешаването с процесното разрешение за строеж на строителство в параметри, съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗУТ и достигането на плътност на застрояване – 64.08 % и Кинт – над 1.2 е в съответствие с визата за проектиране, издадена в хипотезата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, без да е необходимо изменение на плана. Обстоятелството дали УПИ IV – 377 е ъглов имот и за него е бил приложим чл. 27, ал. 3 от ЗУТ е относимо при преценка законосъобразността на издадената виза за проектиране, която както правилно е посочил първоинстанционният съд е подлежала на самостоятелен съдебен контрол. По отношение на констатираното от експертизата несъобразяване на инвестиционния проект с характера на застрояването по действащия ПУП – ПРЗ, то дори и да е налице същото би могло да обоснове материална незаконосъобразност на разрешението за строеж и отмяна на същото, но не и да го опорочи до степен на нищожност. Възраженията, изложени в протеста за неспазване на задължителните линии на застрояване, определени в действащия ПУП – ПРЗ за имота, както и изискването на чл. 31, ал. 4 от ЗУТ по отношение съществуващата сграда в УПИ VII – 380, водят евентуално до незаконосъобразност на разрешението за строеж и неговата отмяна, но не са основание за обявяването му за нищожно.
По същия начин и нарушението на разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 3 от ЗУТ /в приложимата редакция, изм. ДВ, бр. 101/2015 г./ при издаване на процесното разрешението за строеж, което се сочи в касационния протест, поради липсата на част „Отопление и вентилация“ и част „Паркоустройство и благоустройство“ към одобрения инвестиционен проект, дори и да е допуснато, би могло да обоснове незаконосъобразност на разрешението за строеж и неговата отмяна, но не и да е основание за обявяването му за нищожно, тъй като не разкрива пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма или на законово основание за постановяването му, както и невъзможност акт с такова съдържание да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В тази връзка следва да се има предвид също така, че към датата на одобряване на процесния инвестиционен проект и издаване на оспореното разрешение за строеж разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от приложимата Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, с приложението към която са определени задължителните части на инвестиционните проекти, необходими за издаване на разрешение за строеж в отделните фази на проектиране за обектите от четвърта и пета категория, е била отменена с решение № 640/18.01.2017 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 1649/2015 г. /обн. ДВ, бр. 44/2017 г., в сила от 02.06.2017 г./.
По изложените съображения касационният протест е неоснователен, а решението на съда е допустимо и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора искането на ответника „Б. Г. ООД за присъждане на съдебни разноски като основателно и доказано следва да бъде уважено за сумата в размер на 2 500 лева, представляваща реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 09.12.2021 г.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 321 от 28.10.2021 г., постановено по адм. дело № 546/2020 г. по описа на Административен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура – Добрич да заплати на „Б. Г. ООД, с ЕИК[ЕИК], сумата в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща разноски пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Солакова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. М. п/ Бранимира Митушева