Решение №7102/13.07.2022 по адм. д. №12474/2021 на ВАС, I о., докладвано от съдия Полина Якимова

РЕШЕНИЕ № 7102 София, 13.07.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Л. ЧЛЕНОВЕ: Л. П. П. Я. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 12474 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив срещу Решение №1937/22.10.2021 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №1531/2021 г., с което, по жалбата на Каркон ООД, [ЕИК], гр. Пловдив, [улица], [адрес], представлявано от А. Маркояннакис, чрез адв. М., е отменен Ревизионен акт №Р-16001620002934-091-001/27.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №281/21.05.2021 г., поправено с решение от 28.05.2021 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив в частта на допълнително установените задължения за лихви по Закона за данък върху добавената стойност в общ размер на 38354,98 лв.

В касационната жалба са въведени основанията по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, аргументирани с доводи, че при начисляване на ДДС с протоколи по чл. 117, ал. 2 ЗДДС в съответните периоди на изискуемост на данъка като краен резултат би довело до определяне на допълнително задължение, възлизащо на неначисления данък. По силата на чл. 10, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ППЗДДС когато посредникът в тристранна операция се снабди с документите по чл. 9, ал. 2 след срока по чл. 9, ал. 3, той следва да коригира резултата от прилагане на чл. 9, ал. 4 и 5 чрез анулиране на протокола по чл. 117 ЗДДС за начисляване на ДДС. Съгласно чл. 46, ал. 1 ППЗДДС когато доставчикът не се снабди с документите по чл. 45 ППЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20%. В чл. 46, ал. 2 и 3 ППЗДДС е посочено, че в случаите по ал. 1 данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, през който данъкът е станал изискуем. Когато доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултатите от прилагането на чл. 46, ал. 1 и 2 чрез анулиране на протокола. Изложената регламентация според касатора обуславя извод, че макар сторена в рамките на административното обжалване на РА, корекцията води до промяна на декларирания резултат по ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване в съответната справка-декларация, или, на практика има задължение към бюджета и тези лихви следва да се квалифицират като лихви за просрочие на ДДС. Нормата на чл. 175, ал. 1 ДОПК свързва дължимостта на лихвите за забава с наличието на неплатено в срок публично задължение, т. е. за да възникне такова задължение, е необходимо да има установено вземане, каквото в случая ще е налице при начисляване на ДДС с протоколи по чл. 117 ЗДДС в съответните данъчни периоди. С горната аргументация се обосновава искане за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата срещу потвърдената от касатора част от ревизионния акт. Претендират се разноски и се възразява за прекомерност на възнаграждението в полза на адв. М..

Ответникът по касационната жалба Каркон ООД, чрез адв. М., оспорва касационната жалба в писмен отговор и претендира възнаграждение при условията на чл. 38 ЗАдв.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил Ревизионен акт №Р-16001620002934-091-001/27.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №281/21.05.2021 г., поправено с решение от 28.05.2021 г. в частта на допълнително установените задължения за лихви по Закона за данък върху добавената стойност в общ размер на 38354,98 лв.

Според фактическите установявания на първостепенния съд от ответника са декларирани извършени вътреобщностни доставки (ВОД) за Гърция, с получател SYSTEM TEC LTD (или SYSTEM TEC Е. П. Е.), с VIN [номер] с предмет на доставките различни видове принадлежности и части за автомобили, за което са издадени общо 38 броя фактури на обща стойност от 694 379,30 лв., представляваща левовата равностойност на 355 030,50 евро. По посочените фактури не е начислен ДДС на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, според която норма облагаеми с нулева ставка на данъка са ВОД по чл. 7, с изключение на освободените ВОД по чл. 38, ал. 2 от ЗДДС.

Според органите по приходите Каркон ООД не разполага с необходимите документи, доказващи извършването на декларираните ВОД, изискуеми по силата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и чл. 45 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), съответно декларираните от него доставки не представляват ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС; доставките са с място на изпълнение на територията на страната; налице са облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което е начислен ДДС върху общата данъчна основа на 38-те доставки (694 379,30 лв.) в общ размер от 138 875, 85 лв., върху която сума са определени и лихви.

В рамките на административното обжалване от ответника по касация са представени писмени доказателства, въз основа на които решаващият орган приема за установено, че 38-те декларирани ВОД са реално изпълнени и отменя РА за сумата от 138 875,85 лв.

Друга констатация на ревизиращите е деклариране от Каркон ООД на сделки като посредник в тристранни операции към придобиващия SYSTEM TEC LTD, с VIN [номер], за което са издадени общо 8 фактури на обща стойност от 122 069,88 лв., равностойност на 62 413,39 евро. Във връзка с тях са представени фактури от прехвърлителите VISION ALERT LTD, с VIN [номер], Великобритания; REDTRONIC LIMITED с VIN [номер], Великобритания; NISSEN GMBH с VIN [номер], Дания; SYSTEM EDSTROM с VIN [номер], Швеция.

По констатациите на органите по приходите Каркон ООД като посредник по тристранните операции не разполага с документите по чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС, с които да докаже обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от ЗДДС, а е придобиващ по вътреобщностно придобиване (ВОП) на стоки на обща стойност 82 655,70 лв. съгласно чл. 13 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 84 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС се начислява ДДС в общ размер от 16 531,14 лв., върху която сума са определени и лихви.

В рамките на административното обжалване от ответника по касация са представени писмени доказателства, въз основа на които решаващият орган е приел, дружеството притежава изискуемите документи по чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС и отменя РА за сумата от 16 531,14 лв.

Трета констатация по РА касае деклариране от Каркон ООД на доставки на услуги (по комисионен договор) по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнението на територията на друга държава членка, за което са издадени общо 4 броя фактури с получател REDTRONIC LTD с VIN [номер], Великобритания, на обща стойност 189 287,65 лв., съответно с № 46 от 22.01.2015 г. на стойност 29 960,87 лв. (левова равностойност на 15 318,75 евро); с № 48 от 06.02.2015 г. на стойност 30 657,64 лв. (левова равностойност на 15 675 евро); с № 49 от 25.02.2015 г. на стойност 31 122,14 лв. (левова равностойност на 15 915,50 евро); както и с № 50 от 30.03.2021 г. на стойност 97 547, 02 лв. (левова равностойност на 49 875,00 евро).

Според констатациите и изводите в РА представените пред органите по приходите доказателства не позволяват формиране на несъмнен извод, че лицето, към което са издадени фактурите, е действителният получател на услугите, както и че е данъчно задължено лице, установено в друга държава членка и на основание чл. 86, ал. и ал. 2 от ЗДДС на РЛ се начислява ДДС в общ размер от 37 857, 53 лв., върху която сума са определени и лихви.

Въз основа на представеното като приложение към жалбата по чл. 152 ДОПК заверено копие на комисионен договор от 15.12.2014 г., както и служебно извършена проверка в информационен масив VIES, според която REDTRONIC LTD притежава валиден ДДС номер за регистрация по ДДС във Великобритания към датите на фактурираните услуги, касаторът приемаа, че тази част от РА е незаконосъобразна и го отменя за сумата от 37 857,53 лв.

В обобщение, РА е отменен изцяло за установените с него задължения за ДДС в общ размер от 193 264,52 лв.

Решаващият орган акцентира върху представянето на потвържденията по фактурите за ВОД и за посредник в тристранни операции едва в рамките на административното обжалване, а не до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване би станал изискуем съобразно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС и във връзка с чл. 9, ал. 3 и чл. 46 от ППЗДДС, Каркон ООД е следвало в 15 - дневен срок да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС, с които да начисли ДДС в съответния размер по фактурите. При положение, че това не е сторено, са дължими лихви до представянето на цитираните доказателства пред административната инстанция.

За да отмени ревизионния акт в частта на начислените лихви, Административен съд Пловдив е съобразил, че с оглед цялостната отмяна на РА в рамките на оспорването му по административен ред в частите му на установените задължения за ДДС в общ размер от 193 264, 52 лв., липсва главно вземане за ДДС спрямо Каркон ООД, за да се приеме, че дружеството дължи и законни лихви върху такова задължение. Наред с това в РА няма констатации дружеството да е внесло със закъснение дължими вноски за ДДС, за да му бъдат установени задължения за лихви за закъсняло внасяне на данъка. Това означава, че извършеното от органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК изменение на РА чрез потвърждаването му за дължими от ответника по касация законни лихви в общ размер от 38 354, 98 лв. не намира опора в закона. По тези съображения е постановена отмяна на РА в потвърдената от касатора част.

Решението е правилно.

Потвърждаването на ревизионния акт в частта на начислените лихви е мотивирано с нормата на чл. 175, ал. 1 ДОПК, според която за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Разпоредбата свързва дължимостта на лихвите за забава с наличието на неплатено в срок публично задължение, следователно, за да възникне такова задължение, е необходимо да има установено вземане.

Няма спор, че по силата на конституционната норма на чл. 60, ал. 1 задълженията за данък възникват по силата на закон. Тяхното деклариране за целите на фискалната отчетност не е правопораждащ юридически факт за съществуването им. Затова доводите на касатора, че Каркон ООД е дължало начисляване на ДДС при несвоевременно снабдяване с необходимите документи/ и последващо анулиране /на неиздадените/ протоколи по чл. 117 ЗДДС, дружеството дължи закъснителни лихви, не намира опора в данъчния закон.

По своето естество лихвата няма самостоятелен характер, а се дължи единствено когато е налице неизпълнение на едно парично задължение - чл. 86, ал. 1 от ЗДДС в общия случай, чл. 175, ал. 1 от ДОПК конкретно за публичните задължения. След като по делото няма спор, че установената с РА главница на задължения за ДДС не е дължима, начисляването на лихви върху несъществуващо главно вземане е незаконосъобразно.

По тези съображения настоящият състав приема, че касационната жалба е неоснователна, при който изход на спора на адв. М. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения 1680,65 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1937/22.10.2021 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №1531/2021 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на АДВ. П. М. сумата 1680,65 /хиляда шестстотин и осемдесет лева и шейсет и пет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ

/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА

Дело
  • Полина Якимова - докладчик
  • Благовеста Липчева - председател
  • Лозан Панов - член
Дело: 12474/2021
Вид дело: Касационно административно дело
Отделение: Първо отделение
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Ключови думи
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...