Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. З. ЧЛЕНОВЕ: Б. Л. Л. П. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 12477 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на КВТ България ЕООД, гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Р. Е., против решение № 6035 от 25.10.2021 г. по адм. д. № 2703/2021 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, трето отделение, 16 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22220320002632-091-001/19.11.2020 г., издаден от началник сектор Ревизии при дирекция Контрол при Териториална дирекция на Национална дирекция за приходите, потвърден с Решение № 192/03.02.2021 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 839,60 лв.
В касационната жалба е релевирано само едно основание по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, аргументирано с довода, че съдът неправилно е приел, че сроковете по чл. 117, ал.1 и чл.119, ал. 2 от ДОПК не са преклузивни. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отмени РА. Не заявява искане за присъждане на разноски.
Ответната страна директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред АССГ е РА № Р-22220320002632-091-001/19.11.2020 г., издаден от Г. В. Н. началник сектор Ревизии при дирекция Контрол при Териториална дирекция на Национална дирекция за приходите, орган, възложил ревизията и Ц. Х., на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 192/03.02.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на КВТ България ЕООД за данъчния период 01.11.2019 г. 31.01.2020 г. са определени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, вследствие на отказано право на данъчен кредит в размер на 9 473,61 лв. по фактури, издадени от Пафти ЕООД, Б. В. ЕООД, А. С. елементи ЕООД и Б. У. ЕООД и лихви в размер на 846,37 лв.
За да постанови решението си АССГ е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процедурата и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният доклад действително е издаден извън срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, тъй като ревизията на КВТ България ЕООД е възложена със ЗВР № Р22220320003632-020-001 от 08.05.2020 г., връчена на 18.05.2020 г. на ревизираното лице, от която дата е започнал да тече срокът по чл. 114, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният доклад № Р-22220320003632-092-001 е издаден на 21.09.2020 г., т. е. след посочения 14-дневен срок, след изтичане на срока на ревизията - 01.09.2020 г., а процесният РА № Р-22220320002632-091-001 е издаден на 19.11.2020 г. - в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Според АССГ издаването на РД извън срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК не може да се квалифицира като съществено, поради което не се отразява на законосъобразността на акта.
За доставките по 14 бр. фактури, издадени от Пафти ЕООД съдът е отчел липсата на конкретизация на предмета им по данъчния документ, както и отсъствието на трудови ресурси за извършване на услугите. Обсъден е и договора от 14.08.2019 г. с предмет монтажни и демонтажни услуги, както и представените приемателно-предавателни протоколи и е приел, че в същите не са конкретизирани видовете дейности, количествените и стойностни параметри, както и данни за кои обекти се отнасят. Според съда това препятствало напълно възможността да се определят точния предмет на услугите. Наред с това в хода на съдебното производство не се установява, изпълнителят да е разполагал с технически и трудов ресурс, който да бъде косвено доказателство относно възможността му да осъществи доставките. Изпълнителят не е представил каквито и да било доказателства в подкрепа н твърдението, че е извършило монтажни и демонтажни услуги, какво е демонтирано и какво е монтирано, на кои обекти са извършени услугите и кои лица са работили на съответните обекти. Съдът се е позовал и на относимата практика на СЕС, като е посочил защо цитираните решения са приложими при разрешаването на конкретния правен спор. Съвкупната преценка на всички изложени факти и обстоятелства са обусловили извод за липса на реално доставки по спорните фактури.
По отношение на фактурите, издадени от Б. В. ЕООД, А. С. елементи ЕООД и Б. У. ЕООД за закупени врата, капак за шахта и душкабина, първостепенният съд приема, че при прегледа на последващите доставки на ревизираното дружество, органите по приходите не са установили извършени услуги и работи, в които са вложени закупените стоки, а са осчетоводени в сметка 601 Разходи за материали. Съдът е приел, че в случая за стоките не са представени доказателства за използването им за последващи облагаеми доставки.
Въз основа на горното е прието, че констатацията на данъчната администрация за отказан данъчен кредит е законосъобразна, поради което и ревизионния акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на относимия ЗДДС.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователен е единственият касационен довод /релевиран в извънсъдебната фаза на производството, и пред АССГ/ за неспазване на сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, което според касатора представлява съществено нарушение на преклузивните срокове за издаване на административния акт. В своята практика Върховният административен съд многократно е имал поводи да посочи, че срокът по чл. 117, ал. 1 от ДОПК не е преклузивен, а изтичането му се отразява единствено на годността на събраните след този момент доказателства. Неспазването му не преклудира правото на оправомощените лица да издадат съответния адинистративен акт, нито пък води до нарушаване или ограничаване на правото на защита на ревизираното лице. По аргумент от чл. 119, ал. 2 от ДОПК, РД е неразделна част от РА и неговата законосъобразност не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а се преценява във връзка с основанията за законосъобразност на РА.
Посочените в РА правни основания на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, точно транспониращи чл. 168, б. а от Директива 2006/112, регламентират две основни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от данъчно задълженото лице - данъкът да е дължим или платен от него във връзка с осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги и тези стоки или услуги да се използват от него за целите на неговите облагаеми доставки. Правилно е разпределена от АССГ доказателствената тежест за доказването на посочените две предпоставки. Още в първото проведено открито съдебно заседание на 08.09.2021 г. съдът е указал на жалбоподателя, че е негова тежестта на доказване на посочените факти на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. 2 ДР ДОПК. /виж т. 44 от определение на СЕС от 15 юли 2015 по дело С-123/14, Италес, т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-87/12, Евита К, решение на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06, т. 46/. Процесуалният представител на жалбоподателя е заявил отказ да ангажира доказателствени искания.
С оглед предмета на доставките, вписан във фактурите - монтажни и демонтажни услуги, и при наличието на договор и приемо-предавателни протоколи единствено със същото съдържание, издадени от Пафти ЕООД, обосновано съдът е приел, че същите не са индивидуализирани в достатъчна степен, за да е възможно да се установи тяхното осъществяване - предоставяне на услуга. Осъществяването на доставките от получателя за неговите облагаеми доставки, респ. във връзка с осъществяваната независима икономическа дейност, са основните две предпоставки, които следва да са налице, за да се признае правото на приспадане на ДДС /т. 33 от решението на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник/. Лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, както е посочил и първостепенният съд. Съдържанието на 14 бр. фактури, издадени от Пафти ЕООД с предмет с предмет монтажни и демонтажни услуги не отговаря на изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, към които препраща чл. 71, т. 1 ЗДДС. След като фактурите, във връзка с които ревизираното дружество е упражнило правото си на приспадане на данъка, не отговарят на изискванията на чл. 114 от закона, то не е изпълнено условието на чл. 71, т. 1 за неговото признаване. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗСч. (отм.), приложим за процесния период от време, може да се приеме, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2 /в т. ч. предмет и стойностно изражение на стопанската операция/, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
Такива документи не са представени от жалбоподателя, а както беше посочено, негова е тежестта да докаже, че са налице предпоставките за упражненото от него право. Според приетото от СЕС в решението му от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012., Petroma Transports SA, допустима е национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на доставки, които разполагат с непълни фактури и това е така, защото информацията относно вида на стоките и услугите и тяхното количество е необходима за преценката относно това налице ли са условията, при които следва да се признае правото на данъчен кредит.
По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на 273,61 лв. по доставките от Б. В. ЕООД, А. С. елементи ЕООД и Б. У. ЕООД правилно АССГ приема, че задължително условие за приспадане на данъчен кредит за закупени стоки и услуги от регистрирано лице е същите да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. От страна на задълженото лице не е оборена водещата констатация на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - че не е доказано стоките предмет на доставка /врата, капак за шахта и душкабина - посочени в сметка 601/ да са използвани в икономическата дейност на дружеството като елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит /по аргумент от чл. 69, ал. 1 ЗДДС/.
По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6035 от 25.10.2021 г. по адм. д. № 2703/2021 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА КВТ България ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], вх. [номер], представлявано от управителя К. И.,, да заплати на Национална агенция по приходите София разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 839,60 лв. /осемстотин тридесет и девет лева и шестдесет стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
/п/ ЛОЗАН ПАНОВ