Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П. ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАН. Д. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 12484 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), подадена чрез адв. Н. Б., срещу решение № 520 от 21.10.2021 г., постановено по адм. дело № 152/2021 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което по жалба на „Илвея“ ЕООД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 04/311/00598/3/01/04/01, издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ - София, с изх. № 01-2600/6704 от 16.02.2021 г., с който на дружеството е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 379 673,69 лв., във връзка с неизпълнение на финансовите показатели на бизнес плана и ДФЗ гр. София е осъден да заплати на „Илвея“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Тръстеник, обл. Плевен [улица], [ЕИК], направените по делото разноски в размер на 9 975 лева.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като обосновава приложимост на чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Твърди, че в процесния случай е налице неспазване на договорни ангажименти, което не съставлява предвиденото в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) основание за извършване на финансова корекция. Позовава се на съдебна практика, посочена в касационната жалба. Счита, че заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза (СИЕ) потвърждава изводите на административния орган, че неизпълнението на поетите задължения в бизнес плана за трите последователни години е под 20%. Иска решението да бъде отменено, като се постанови друго – по съществото на спора, с което да бъде оставен в сила процесният АУПДВ. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съобразно представен списък. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ответника.
Ответникът – „Илвея“ ЕООД, чрез адв. Р. Д. и адв. М. Т., в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция, съобразно представен списък (л. 56) и договор за правна защита и съдействие (л. 55).
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Плевен е бил АУПДВ 04/311/00598/3/01/04/01, издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ - София, с изх. № 01-2600/6704 от 16.02.2021 г., с който на „Илвея“ ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 379 673,69 лв., във връзка с неизпълнение на финансовите показатели на бизнес плана.
По делото е установено, че между „Илвея“ ЕООД и ДФЗ е сключен Договор № 04/311/00598 от 07.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013, подкрепена от ЕЗФРСР. По делото са приложени два анекса – от 23.02.2015 г. и от 16.09.2015 г. Пред ДФЗ е представен подписан от кандидата бизнес план. Договорът и планът са за проект „Изграждане на къщи за гости в гр. Елена с цел разнообразяване към неземеделски дейности“. В Таблица 2 „Производствена и търговска програма“ на бизнес плана са заложени прогнозни приходи от наем на къщи и консумация бюфет общо в размер на по 290 000 лв. за всяка от десетте години от бизнес плана. На дружеството са изплатени с междинно плащане 161 168,92 лв. и допълнително е изплатена сума по подадена заявка за окончателно плащане в размер на 218 504,77 лв., общо 379 673,69 лв. От административния орган е извършена проверка на място и е установено неизпълнение на задължения, които са подробно посочени в АУПДВ. За предстоящото издаване на АУПДВ дружеството е уведомено с писмо изх. №01-2600/6704 от 04.11.2019 г., което е връчено на дружеството на 07.11.2019 г.
В процесният АУПДВ е посочено, че при проверка на място е установено неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договора бизнес план. За първите три пълни финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г., заложените приходи от наем и ползване на бюфет са 290 000 лв. за всяка година, а изпълнението на приходите без ДДС за съответните години са както следва: за финансовата 2016 г. – 24 030,90 лв., за финансовата 2017 г. – 52 770,45 лв., за финансовата 2018 г. – 77 565,42 лв. Административния орган е приел, че като процент на изпълнение приходите са съответно 8,29 %, 18,20 % и 26,75 %, а за трите финансови години средният процент на изпълнение е 17,74 %. В АУПДВ е посочено, че въз основа на разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30, Изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП е приел „Правила за определяне на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.“, като за неизпълнение на одобрения проект (не постигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана) за всички проверявани финансови години, съгласно т. 30, предложение първо от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата, когато реализираните приходи са под 20%, се налага санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора, в случая 379 673,69 лева.
В хода на съдебното производство са разпитани двама свидетели и е допусната СИЕ, кредитирана от съда. Според вещото лице, изпълнението на бизнес плана за трите финансови години – 2016, 2017 и 2018 г., средноаритметично е 18,00%, като реализираните нощувки са: за 2016 – 266, за 2017 – 724, за 2018 – 1350. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че разликите в реализираните приходи и оттам в процента на изпълнение се дължи на получената информация от счетоводството на дружеството, като същото е подало различна информация на органа и на вещото лице. Вещото лице е посочило, че е правилен подходът приходите да се изчисляват без ДДС, тъй като бизнес планът следва да е изготвен без ДДС и самите приходи се отчитат в счетоводството без ДДС.
При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, административният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на процесния АУПДВ поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. Според решаващата съдебна инстанция в случая, доколкото от административния орган като основание за възстановяване се твърди неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план, въз основа на които проектът е определен като допустим, органът е следвало да издаде решение по реда на ЗУСЕСИФ в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП.
Първоинстанционният съд е приел, че в случая е приложима новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./, тъй като производството по издаването на акта е започнало на 04.11.2019 г., а АУПДВ е издаден на 16.02.2021 г. Прието е, че пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, не намира приложение в настоящия случай, защото е налице нова норма в специалния закон.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Основният спорен въпрос пред настоящата касационна инстанция се свежда до това коя е приложимата разпоредба – чл. 27, ал. 6 или чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. В тази връзка следва да се посочи следното: В конкретния случай административният орган се позовава на неспазване от страна на ползвателя на ангажимент, поет с договора. В този случай съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ, но само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Следователно, законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК, и не му е предоставил възможност да си избере кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материалноправното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и под материалноправното основание в съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнението му. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ.
Не могат да бъдат споделени и възраженията, че установените нарушения представляват договорни неизпълнения, съответно че разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ е неотносима към процесния случай. Показателите на бизнес плана в частта му за приходите се използват за изчисляване на ефективността на инвестицията и имат характер на индикатори, т. е. нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата, още повече, че в самата Програма за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г. посочените показатели се приемат за индикатори във връзка с отчитане постигането на целите на мярка 311. Също така съдебната практика е константна, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана по аналогични спорове представлява именно основанието за извършване на финансова корекция, предвидено в чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ – неизпълнение на одобрени индикатори. Реализирането на по-ниски от заложените в плана приходи от дейността, засяга условията за изпълнение на инвестицията, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане, съответно приложение намира чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. В този смисъл, оплакванията на касатора, са неоснователни, тъй като видно от административния акт органът е изложил мотиви, че именно въз основа на заложените в бизнес плана прогнозни приходи от дейността проектът е бил определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него.
В действителност, преди измененията на ЗПЗП, обнародвани в ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., е налице разнопосочна практика, както сочи и касаторът. С въвеждане на новите алинеи (6 – 9) обаче нормативната уредба не поражда съмнение, че непостигането на заложените финансови показатели, каквито са констатираните в процесния акт отклонения, представлява неизпълнение на одобрените индикатори, съответно е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Поради това, в съответствие с нормата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. В този смисъл няма как да бъдат споделени възраженията на касатора, че неспазването на процедурата по издаване на акта, не е порок, водещ до отмяната му, тъй като законодателят изрично е уредил ред и основания за издаването му, съответно практиката, която цитира в тази насока, е изгубила актуалност.
При този резултат по спора и навременно заявената претенция за разноски, подкрепена с доказателства, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 9 600 лв., съгласно представен списък. Направеното в съдебно заседание възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като материалният интерес по делото е 379 673,69 лв., а съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимият минимален размер е 6 326,74 лв. В случая делото е с правна и фактическа сложност поради, което заплатеният адвокатският хонорар не е прекомерен и следва да се присъди в пълния претендиран размер.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 520 от 21.10.2021 г., постановено по адм. дело № 152/2021 г. по описа на Административен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Илвея“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Тръстеник, обл. Плевен [улица], [ЕИК], сума в размер на 9 600 (девет хиляди и шестстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Е. И. п/ СТАНИМИРА ДРУМЕВА