Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. А. С. срещу решение от 31.03.2009г. по гр. дело № 1417/2007г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 28.03.2007г по гр. д. 1654/2007г на Софийски районен съд, Отвхърлен е иск, предявен от касатора на основание 226ал. 2 от КТ

В приложеното съм жалбата изложение, приподписано от адвокат, се посочват основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по процесуалния въпрос за служебното начало, когато в трудов спор искът се насочи срещу лице, което не е работодател по смисъла КТ, а вишестояща организация. Според тезата на защитата срещу ответник без пасивна легитимация решение по същество не следва да се постановява, а постановеното да се обезсили, което въззивният съд не е сторил, Обжалваното решение е в противоречие с цитирани в изложението и приложени решения и определения от практиката на ВКС по въпроса как се процедира при констатирана липса на пасивна легитимация

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Изложението на касатора по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК не поставя материалноправен или процесуалноправен въпрос, свързан с решаващите съображения на съда, със служебните му задължения, регламентирани в закона или предпоставките, от значение за правното основание на иска с оглед заявения спорен предмет на делото, В изложението се обсъждат мотиви на решението, различни от съдържащата се в него обосновка по съдържание и взаимна връзка, Така неотносимо се привързва въпроса за пасивната легитимация на надлежния ответник в трудовия спор и служебните задължения на съда при конституиране на надлежна страна по аргумент от чл. 27 ал. 2 от ГПК (чл. 18 ал. 2 от ГПК, отм).

При наличие на въззивна жалба и като съд по същество, сезиран със спора, решението си Софийски градски съд е съобразил с обстоятелствата, на които ищецът е избрал да основе претенцията си, а общо поставеният въпрос за служебното начало няма връзка с тази решаваща дейност, Решаващото съображение на въззивния съд, съвпадащо с изводите на първа инстанция, е че иск за обезщетение на вреди от задържане на трудова книжка, когато ищецът не твърди и не се ангажира да установява с кого е бил в трудово правоотношение, за да може да се направи извод у кого е била тя, при липса на твърдение кой и от кога е задържал трудовата книжка, е неоснователен и подлежи на отхвърляне, Въпросът кой друг, вместо ответника, би се явил пасивно легитимиран по иска, ако същият бе основан на факти от значение за отговорността по чл. 226 ал. 2 от КТ, не е разрешен от въззивния съд и не е решаващ въпрос по делото. Съдът има служебно задължение да провери процесуалните предпоставки на иска, да следи за недостатъци на исковата молба, каквито могат да се проявят и ако свързани с петитума обстоятелствени твърдения сочат на иск, при който има определящи легитимацията на ответника или ответниците правила и съдът следи служебно за тях, Съдът няма задължение да указва на страната кой ответник да привлече, макар да има задължение да укаже за кои свои твърдения ищецът не сочи доказателства, Съдът няма задължения, няма и право да указва на ищеца какви факти следва да твърди, за да проведе успешно иска при посоченото правно основание, При искова молба, с която от ответника се претендира обезщетение поради незаконно задържане на трудова книжка, без ищецът да се ангажира с твърдение, че именно посоченият ответник е негов работодател и без да оспорва представените от ответника доказателства, че работодател е друго лице, е дадено съответно на трайната съдебна практика разрешение, като искът е отхвърлен,

Тъй като в изложението липсва изведен и поставен въпрос, свързан с решаващата дейност на съда по обжалваното решение, липсва обосновка в изискуемата от чл. 280 ал. 1 от ГПК насока и касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане,

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване

на решение от 31.03.2009г. по гр. дело № 1417/2007г. на Софийски градски съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.