№ 660
С., 26.05. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 1315 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Койно Н. Н. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Ц. П. и служебния му защитник адв. Н. К. М., и двамата от АК-С., против въззивно решение от 25.02.2010 г., постановено по в. гр. д. № 2749/2008 г. на Софийския градски съд, В. отделение, ІV „А” състав, с което като е потвърдено решението от 28.12.2007 г. на Софийския районен съд, 46 с-в, постановено по гр. д. № 252/2005 г., са отхвърлени предявените от Койно Н. Н., против [фирма], [населено място], иск по чл. 49 ЗЗД, за заплащане на сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане и за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и иск по чл. 45 ЗЗД, предявен срещу Г. Н. Т., за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 5000 лв.
В касационната жалба, касаторът изразява становище, че постановеното решение от въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпроси, обусловили изхода на делото, в противоречие с практиката на ВКС. И. процесуалноправен въпрос...