О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 601

ГР. С., 12.05.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.05.11 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. И.

И. П.

като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №89/11 г.,

намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. А. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив/ОС/ по гр. д. №2186/10 г. и по допускане на обжалването.

С въззивното решение е уважен предявеният от [фирма] срещу касатора иск по чл. 56 от ЗН – унищожен е в полза на ищеца, като кредитор на ответника, отказът на последния от наследството на неговия баща, като е прието, че кредиторът не може да се удовлетвори от имуществото на наследника.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. Поставя като значим за спора и точното прилагане на закона материалноправният въпрос: кога кредиторът не може да се удовлетвори от имуществото на отказалото се от наследство лице, като предпоставка за основателност на иска по чл. 56 от ЗН; включват ли се в имуществото на лицето получените вече от него тр. възнаграждения и вземанията му за такива, както и тези, които ще получи в бъдеще за срока на трудовия договор; следва ли лицето реално да е престирало суми от възнаграждението си по тр. договор за погасяване на дълга към кредитора, за да се приеме, че притежава имущество, от което той може да се удовлетвори....