Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шести април в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Ч. ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ГЪРБА. А. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Веселин Найденовизслуша докладваното от съдиятаД. А. по адм. дело № 12466/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. Реза, гражданин на Ирак, подадена чрез процесуалния представител адв.В. И., против решение № 5990/22.10.2021г., постановено по адм. дело № 8542/2021г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена неговата жалба против решение № 2192/03.08.2021г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), за постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Жалбоподателят навежда доводи, че съдът не е изяснил всички факти и обстоятелства, които са от значение за изхода на правния спор. Твърди, че пребивава на територията на страната 20 години, а заповедта на ДАНС за експулсиране е издадена преди повече от 6 години. Счита, че по делото не са представени доказателства, които да обосноват извод, че представлява заплаха за страната, а и че съдът необосновано отхвърлил искането му за представяне на мотивите от становището на ДАНС,че представлява такава. Счита, че е нарушено и правото му на семеен и личен живот по чл.8 от ЕКПЧ. Навежда и доводи, че неправомерно бил лишен от процесуални средства за изясняване на спора от фактическа страна и за нарушено правото на защита, освен че решението било издадено в нарушение на чл.9, ал.8 от ЗУБ. Намира, че е налице непълно отчитане на индивидуалното му положение и актуалната ситуация в Ирак, съобразно предходно решение на АССГ, което води до нарушение на чл.8 от ЗУБ. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание пред ВАС –лично и чрез преупълномощения адв. И. поддържа касационната жалба и представя допълнителното становище на МС на РБ по висящо дело на касатора пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург/ получено след подаването на касационната жалба/, че предходна заповед за експулсирането му, издадена 2015г., “е с изтекло действие на 01.06.2020г. и няма да бъде изпълнявана“.

Ответната страна – Заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез процесуалния си представител юрк. К. оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Намира, че в касационната жалба не се сочат обстоятелства или юридически основания за промяна на този извод. Преценява за обоснован извода на съда, че по отношение на Х. Реза не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Подчертава, че в справка на ДАНС е възразено на Реза да се предостави закрила, тъй като представлява опасност за националната сигурност. Намира, че при интервютата с Х. Реза през 2001г. и 2021г., административният орган е констатирал големи противоречия. Счита, че в случая не са налице предпоставките и на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут - тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.

Административният съд e установил, че с молба от 21.08.2020 г. Х. Реза за втори път поискал предоставяне на международна закрила от Р. Б. За първи път чужденецът поискал закрила на 01.09.2001г., като с решение №5171/08.02.2002г. на председателя на ДАБ е предоставен хуманитарен статут за срок от една година. С молба с рег. №6818/27.02.2003г., Реза е поискал продължаване на срока, като мотивирал молбата си с идентични причини. С решение №484/02.06.2003г. председателят на ДАБ е предоставил хуманитарен статут, на основание чл.9, ал.1 от ЗУБ (приложима редакция – обн. ДВ, бр. 54/2002г.) – принуден да остане извън страната си по причини на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода поради ситуация на въоръжен конфликт. С решение №781/09.01.2008г. на административния орган било разрешено на чужденеца да се събере на територията на Р. Б. със воя син – Н. Али, гражданин на Ирак. На основание чл. 42, ал. 1, т.2 във вр. с чл.10, ал.1, т.1 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ била наложена принудителна административна мярка „експулсиране“, като му било отнето правото на пребиване и му била наложена забрана за влизане в Р. Б. от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). С решение №8604/06.11.2015г. на председателя на ДАБ е отнет хуманитарният статут на Х.Реза. Решеното било обжалвано, като с решение по адм. дело № С-48/2016г. по описа на ВАС, съдът е отменил първоинстанционното решение на административния съд и отхвърлил неговата жалба срещу решението, с което му е отнет хуманитарния статут. С молба от 21.08.2020г. чужденецът отново поискал предоставяне на международна закрила, като мотивите му за това били, че като [вероизповедание]и [вероизповедание]при завръщането си в Ирак има опасност за живота и сигурността му. Като нови обстоятелства изтъкнал социалната си интеграция в страната. С решение №29-ОК/04.09.2020г. на интервюиращия орган последващата му молба за международна закрила не била допусната. Реза обжалвал решението пред АССГ, който с решение №7484/22.12.2020г. по адм. дело №9767/2020г. отменил решението на интервюиращия орган и върнал преписката за ново произнасяне по същество –с оглед да се провери наличието на основания предвид актуалната обстановка в страната на произход във връзка с сочените от него етническа и религиозна принадлежност.

С оглед изпълнение на съдебното решение, с решение № 2192/03.08.2021г. заместник – председателят на ДАБ отхвърлил втората му молба за международна закрила, на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т. 4 във връзка с чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Административният орган приел, че причините, изнесени от кандидата, не попадат в хипотезите за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В административния акт изложил подробни мотиви относно липсата на материалноправните условия, съобразно фактите и обстоятелствата от личната му история и въпроса относно сигурността в Ирак. Решението било обжалвано от Реза пред административния съд, който отхвърлил неговата жалба. За да постанови този резултат, съдът намерил за обоснован извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил, че Х. Реза не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Посочил, че изложеното от чужденеца като причина за напускане на Ирак не попада в приложното поле на ЗУБ.

Съдът съобразил дългия период на пребиваване в страната – 20г. Твърденията на чужденеца за конфликт с родните на бившата му съпруга преценил за такива от битов характер, а за отвличането от бензиностанция - с оглед изложеното в проведените две интервюта преценил, че не е станало заради неговата раса, религия или принадлежност към определена социална група. Констатирал, че не е налице хипотезата и на член на семейството на жалбоподателя, които да е получил статут на бежанец. На следващо място счел, че има данни за жалбоподателя, че може да бъде заплаха за националната сигурност. Приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Х. Реза и на хуманитарен статут, предвид липса на хипотезите на чл. 9 ЗУБ. Приел, че от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. От предоставената от ДАБ справки за ситуацията в Ирак от 03.06.2021г. и от 09.08.2021г. и от други общодостъпни източници извел извод, че там не е налице насилие, което да достига степен на безогледност, поради което не може да се приеме, че цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на територията на Ирак, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. След подробен фактически и правен анализ на приетите по делото доказателства и на информацията, съдържаща се в проведените с жалбоподателя интервюта, първостепенният съд е извел заключение за законосъобразност на атакувания административен акт. Постановеното решение е правилно.

Неоснователни са касационните оплаквания, че съдът не е изяснил всички факти и обстоятелства, които са от значение за изхода по спора. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за която правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Противно на твърдяното от касатора е налице пълно отчитане на индивидуалното положение на Х. Реза и актуалната ситуация в Ирак, съобразно с отменителното решение на АССГ по адм. дело №9767/2020г.

Неоснователно е възражението на касатора, че неправомерно е лишен от процесуални средства за изясняване на спора от фактическа страна и от правото му на защита.Липсват конкретни твърдения, кои негови права и задължения в производството са били нарушени. С чужденеца били проведени две интервюта - на 10.02.2021г. и на 13.03.2021г., за които няма данни да са били допуснати нарушения. Съдът по безспорен начин е установил невярност на твърдението на чужденеца за неразбиране на български език-към дата на провеждане на интервютата, оспорващият Реза не е заявил, че не разбира това, което го питат. Противно на неговите твърдения, данните в представените от него доказателства установяват, че е живял 20 години в страната, завършил е основно образование в училище „П. П. в [населено място] и е записан в 9 клас.

Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Х. Реза не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности и не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. Следва да се посочи, че спрямо него не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. По време на проведените интервюта е установено, че Х. Реза напуснал нелегално Ирак за Иран в края на 1999г., където е останал 6 м., след което е бил в Турция 2-3 м. и оттам влязъл нелегално в Р. Б. Видно от доказателствата, представени по административната преписка, са налице съществени противоречия в бежанската история на чужденеца. Изтъкнатите причини в първото му производство са, че е напуснал Ирак, защото бил преследван от властите заради изповядваната религия и дейността му като известен писател в И. К. Заявил, че бил в затвора на 01.01.1996г., където бил малтретиран и след десет месеца бил освободен срещу гаранция. В настоящото административно производство чужденецът не споменава творбите, с които станал прочут - театрална му постановка „Тирани, не отнемайте правата ни!“ и неговата книгата „Жиянава“, а заявил, само че е писал стихове и участвал в театрална постановка. Заявил, че никога не е бил в затвора, но бил арестуван. Направил твърдение, че ислямските партии му оказали три пъти насилие: първият път - на неговото работното място, където са го ударили по главата; вторият път - отвличане от хора, които според него подкрепят ислямистки организации, но не знаел точно от кои организации; третият път - насилие от приятели на неговия тъст. Затова и правилно първостепенният съд е приел, че посегателствата са от криминален и битов характер. В първото си производство кандидатът не е посочил да е имал проблеми в Иран или в Ирак до 1996г., когато бил в затвора. По тези твърдения чужденецът не е дал ясно и конкретно обяснение при представената му възможност в интервю от 10.03.2021г. Видно от проведените интервюта, чужденецът се е опитвал да отклонява изясняващите въпроси на интервюиращия орган (стр.2 от интервю от 10.03.2021г.) и не е отговарял точно на всички зададени въпроси (стр.5 от интервю на 10.02.2021г.). Същият не е положил усилия да подкрепи твърденията си, да представи цялата информация за себе си и за преживяванията си в миналото с такива подробности, каквито са необходими на интервюиращия, за да установи необходимите факти. Обосновано съдът е приел, че не се установява като причина за актовете на насилие да е изповядваната от него религия или дейността му като писател или човек на изкуството. Правилно съдът не е кредитирал в цялост изложената бежанска история, тъй като са налице непоследователни и противоречиви данни в твърденията на касатора, направени пред административния орган. Въз основа на посоченото правилно съдът е приел, че причината, поради която жалбоподателят е напускал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което и обосновано е отхвърлил молбата за предоставяне на бежански статут.

Неоснователно е възражението на касатора, че се нарушава правото на семеен и личен живот по чл.8 от ЕКПЧ. Съдът обосновано е приел, че няма данни за член на неговото самейство, който да е получил статут на бежанец, съгласно чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 ЗУБ. Правилно съдът е установил, че в ЗУБ не е предвидено бракът с български гражданин да е основание за предоставяне на международна закрила. Правото на личен и семеен живот не би било накърнено доколкото жалбоподателят, като чужденец, има правната възможност да поиска пребиваване в страната, на друго основание.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че съдът необосновано е оставил без уважение неговото искане за представяне на мотивите от становището на ДАНС, на основание чл.192 ГПК, както и че не били представени доказателства, че представлявал заплаха за страната. Всички факти и обстоятелства от значение за спора по делото са установени, а направеното в посочения по-горе смисъл искание е неотносимо към настоящия спор, по аргумент от чл.159, ал. 1 ГПК,вр. с чл. 144 АПК.

В тази връзка следва да се посочи и че преценката дали кандидат за международна закрила представлява заплаха за националната сигурност е от компетентността на ДАНС . Спазен е чл.58, ал.10 ЗУБ, че при получаване на молба за предоставяне на закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на Държавна агенция Национална сигурност, което се взема предвид при произнасяне в производството по общия ред .В настоящето производство със становището на ДАНС от 09.03.2021г. изрично се възразява на чужденеца да бъде предоставена закрила в Р. Б. на основание чл.41, ал.1, т.1 от ЗДАНС, тъй като за същия има данни, че представлява заплаха за националната сигурност. Становището на ДАНС е задължително за административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност. Същият следва задължително да изпълни императивната норма на чл.12, ал.1, т.6 и чл.12, ал.2, т.4 от ЗУБ. Освен това АССГ правилно е съобразил, че по делото са установени факти, обуславящи извод, че жалбоподателят че би могъл да бъде заплаха за националната сигурност –т. к. предоставеният му хуманитарен статут е бил отнет от ДАБ, чието решение е потвърдено с решение от 21.12.2017 г. на ВАС, постановено по адм. д. № С-48/2016 г. т. е. със сила на пресъдено нещо е установено по отношение на страните, че жалбоподателят е имал съпричастност към канал за превеждане през границата на мигранти.

По следващите възражения настоящата инстанция намира за правилна преценката, че на Х.Реза е бил предоставен хуманитарен статут, който впоследствие е отнет с решение № 8604/06.11.2015 г. на председателя на ДАБ, заради наложена мярка „експулсиране“ и забрана за влизане в Р. Б. Решението, с което му е отнет хуманитарният статут е потвърдено с влязло в сила решение от 21.12.2017 г. на ВАС, постановено по секретно адм. д. № С-48/2016 г. А въпросът относно изпълнението на принудителната административна мярка по ЗЧРБ няма отношение към настоящия случай. Поради това и представеното в откритото съдебно заседание пред ВАС от него допълнително становище на МС на РБ по висящо дело на касатора пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург / че предходна заповед за експулсирането му, издадена 2015г.,“е с изтекло действие на 01.06.2020г. и няма да бъде изпълнявана“,като изготвено от друга страна и по друг спор, е неотносимо към предмета на спора, касаещ решение по молбата му за международна закрила.

Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като Х. Реза не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно е потвърдил оспореният акт и в тази част.

Следва да се посочи, че в настоящия случай е неприложим и чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО, както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, достигайки до заключение, че както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. Съдът се е позовал на информацията, съдържаща се в справки от 26.03.2019г. и 03.06.2021г. на Д. М. дейност при ДАБ, като е посочил, че сигурността в Ирак и по -точно в И. К. се е подобрила, както и на последната справка относно актуалното положение в Ирак от 09.08.2021г. Иракското правителство връща контрола върху някой райони, нивото на насилие спада, а вътрешноразселените лица се завръщат към районите си на произход. Съобразил, че на територията на тази страна няма данни за проявя на такъв въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната на оспорващия, поради което приел, че положението в Ирак не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което го определя за такова с характер на въоръжен конфликт, по отношение на което да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), дадено с цитираното по-горе решение от 17.02.2007г. по д. №С-465/2007г.,още по-малко то да е на цялата територия на Ирак. Наред с това от справката от 03.06.2021г., се установява, че в автономната област на И. К. религиозните групи могат да получат признаване след регистрация в Министерство на даренията и религиозните въпроси, а и властите в тази област подкрепяли [вероизповедание]и изграждали нови и възстановявали стари [заличен текст].

По отношение на хуманитарния статут следва да се посочи, че в обжалваното решение е извършена преценка в сравнителен план на трите вида тежки посегателства, предвидени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, като е съобразено и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. В контекста на цитираните текстове правилно е счетено, че в конкретната хипотеза административният орган е извършил правилна оценка на относимите обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, в частност - предоставяне на хуманитарен статут, доколкото молителят не е въвел конкретни оплаквания, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. С оглед на установената фактическа обстановка не може да се приеме, че той е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, понеже срещу него не са били предприети такъв вид действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ съдът прецизно е изследвал дали е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт, като констатирал, че анализът на информацията, съдържаща се в представените по делото справки и в цитираните в решението доклади не следва, че насилието във всички части на страната би могло да се определи като безогледно.

Твърденията на касатора, че решението е издадено в нарушение на чл.9, ал.8 от ЗУБ във връзка с правото на личен и семеен живот по чл.8 от ЕКПЧ е необосновано. Въпреки приетите твърдения и доказателства, посочените от Х. Реза лични мотиви за желанието му да живее в Р. Б. не попадат в обхвата на ЗУБ, т. е. липсват основания за предоставяне на международна закрила на основание чл.9, ал.8 ЗУБ.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното, не са формални, а са ясни, логични и непротиворечиви.

Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5990/22.10.2021 г., постановено по адм. дело № 8542/2021 г. на Административен съд София-град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мариника Чернева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Д. Г. п/ Добринка Андреева