№ 500

[населено място] 26.04. 2011 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Д.

гр. дело №1685 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от [община] срещу решение от 17.05.2010г., постановено по гр. д.№237/2010г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение от 27.01.2010г. по гр. д.№982/2009г. на Районен съд-Разлог за уважаване на предявените от Е. Й. К. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба Е. Й. К. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Е. Й. К., извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ, и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор на Историческия музей[населено място]”.

Въззивният съд е приел, че не се е осъществило приложеното от работодателя основание за уволнение, тъй като заеманата от ищцата длъжност директор на музей, който е самостоятелно юридическо лице, не е щатна длъжност в общинската администрация.

...