О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 503

София, 22.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание надесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Емил Томов

гр. дело №527/2018 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. М. Н. чрез адв.К. Т. срещу решение №8086 от 01.12.2017г по в. гр. дело № 10172/2017г. на Софийски градски съд, с което в трудов спор е потвърдено решение от 28.06.2013г по гр. д № 6863/2017г на Софийски районен съд Отхвърлени исковете на настоящата жалбоподателка по чл. 344 ал. 1 т 1-3 от КТ, след като нейното трудово правоотношение със 133 СУ „А.С.Пушкин” [населено място] като помощник директор АСД е прекратено на основание чл. 330, ал. 2 т. 10 КТ, вр. чл. 215 ал. 4 ЗПУО(ДВ бр. 79/2015г, в сила от 01.08.2016г), Макар трудовото правоотношение да е възникнало на 22.04.2013г и заварено от новия закон и след като с доклад от 29.11.2016г ищцата е уведомила директора на училището за обстоятелството, че съобразно чл. 215 ЗПУО реабилитацията й по право, заличила осъждането, не е в сила, въззивният съд е приел посоченото от работодателя основание чл. 330, ал. 2 т. 10 КТ за законно упражнено, тъй като е в сила основание за прекратяване, което не елиминира качеството й на осъждано лице. Ищцата е била осъдена на наказание „пробация” с присъда, влязла в сила на 25.11.2009г и при постъпване на работа е била неосъждана съгласно представеното свидетелство за съдимост. Въззивният съд е отхвърлил довода, основан на на чл. 88а, ал. 1 от НК тъй...