О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 395

Гр. С., 21.06.2018 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

т. д. № 2347/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. Р. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2391 от 13.12.2016 г. по в. гр. д. № 4073/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VІІІ състав в частта, с която е потвърдено решение № 5579 от 04.07.2016 г. по гр. д.№ 5892/2015 г. по описа на Софийски градски съд, І-1 състав в обжалваната му част за отхвърляне на предявения от касатора иск против ЗК Л. И. АД за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на неговия баща И. С. Р. в резултат на ПТП, настъпило на 21.03.2014 г., за разликата над присъдените 100 000 лв. до претендираните 180 000 лв., на основание чл. 226 КЗ отм..

В жалбата се поддържат касационни доводи по чл. 281 т. 3 ГПК за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в неговата обжалвана част. По подробно изложени съображения се моли за отмяната му и за уважаване на исковата претенция в пълния й размер, с присъждане на сторените по делото разноски.

Допускане на касационно разглеждане на жалбата се претендира на всички основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, в редакция преди изменението му /ДВ, бр. 86/2017 г./, по следните правни въпроси:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за...