№ 767

гр. София, 23.12.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на пети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

Ф. В.

при участието на секретаря Албена Рибарска

разгледа докладваното от съдията Декова

гр. дело № 3514 по описа за 2024 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. А. Н., чрез пълномощник адв. Д. К., против въззивно решение 87 от 20.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 43/2024 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, с което е потвърдено решение № 437 от 09.10.2023 г., постановено по гр. д. № 279/2023 г. по описа Районен съд - Монтана, в обжалваните части относно режима на лични отношения и размера издръжка на малолетните деца Л. К. Л. и Й. К. Л., родени на .. ... ... г. С първоинстанционното решение е предоставено упражняването на родителските права над децата на майката П. А. Н., при която е определено местоживеенето им в [населено място], [улица], ет. .., ап. ..; определен е режим на лични контакти на бащата К. Х. Л. с децата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 09.30 в събота до 18.30 часа в неделя, с преспиване, до навършване на 4-годишна възраст на децата; всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 17.30 часа в петък, а ако децата посещават детско/учебно заведение, след приключване на занятията, до 18.30 часа в неделя, с преспиване; Коледни празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на 23 декември до 18.30 часа на 26 декември; Новогодишни празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа на 30 декември до 18.30 часа на 01 януари на следващата календарна година; Великденски празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на Разпети петък до 18.30 часа в понеделник след Великден /Светли понеделник/; за рождения ден на децата на 18 ноември, за времето от 15.00 часа до 18.00 часа всяка година, бащата да осъществява лична среща с децата, като ги взема от и връща до дома на майката същия ден, доколкото родителите не постигнат съгласие за друг начин и време за личен контакт на тази дата; определено е право на бащата да осъществява Аудио/Видео/Интернет комуникация с децата за времето от 18.00 часа до 19.30 часа всеки понеделник, сряда, петък и неделя, когато децата не са при него; един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; постановено е, че бащата следва да взема и връща децата от и в дома на майката П.; определено е право на П. А. Н. да осъществява Аудио/Видео/Интернет комуникация с децата за времето от 18.00 часа до 19.30, за всеки ден, в който малолетните деца Л. и Й. са при бащата К. Х. Л.; определено е право П. А. Н. в случаите, в които 18 ноември - рожденият ден на децата, съвпадне с времето през което те са при баща си в С., да прекара с тях време от 15.00 часа до 18.00 часа на същия ден, като ги вземе от и върне до дома на бащата и е осъден К. Х. Л. да заплаща месечна издръжка на всяко от децата в размер на по 500 лв.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 4405 от 03.10.2024 г. по въпрос, уточнен и конкретизиран от настоящия състав, съобразно предоставените правомощия по т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, както следва: „Кои обстоятелства от значение за интереса на детето следва да се преценяват при определяне режима на лични контакти между дете и родител, който не упражнява родителки права с преспиване?“, за проверка на въззивното решение за противоречие с ППВС № 1/1974 г. и постановената служебно известна на настоящия състав практика на ВКС.

В касационната жалба са релевирани оплаквания относно режима на лични отношения с преспиване при бащата, вземането на децата за коледните празници от датата 23 декември, престоя им от един месец през лятото, както и правото на бащата да осъществява Аудио/Видео/Интернет комуникация с децата за времето от 18.00 часа до 19.30 часа всеки понеделник, сряда, петък и неделя, когато децата не са при него, както и в частта за разноските. В о. с. з. процесуалния представител на касатора заявява, че поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба К. Х. Л. в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адв. С. В., оспорва жалбата.

Постъпило е становище от ДСП – Слатина, в което заявява, че поддържа представените по делото социални доклади и предоставя на съда да постанови решение в интерес на децата.

В проведеното открито съдебно заседание ДСП – Слатина и ДСП – Монтана не изпращат представители и не изразяват становище.

По правния въпрос Върховния касационен съд, състав на III гр. отделение, намира следното:

С постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС е обобщена съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите. Според посочената съдебна практика, като се изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, мерките за лични отношения между родителите и децата трябва да бъдат така определени, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, без да се кумулира допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Определяне мерките относно личните отношения между родителите и децата имат правно действие главно по отношение на родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права. Той запазва правата си на родител, но само не ги упражнява. За да участва в изграждане личността на детето и да упражнява правото си на контрол, на този родител следва да му се предостави възможност да поддържа лични отношения с децата, тъй като предоставянето на децата за отглеждане и възпитание на другия родител, които упражнява родителските права, предполага неограничен контакт на децата с него и съвместно местоживеене. Контактите и тяхната продължителност следва да бъдат определени като се изхожда от особеностите на конкретния случай. В решението си съдът следва да определи мерките за лични отношения точно и ясно, без да се утежнява предаването на детето и да се създават излишни усложнения в отношенията между родителите и децата. В този смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, служебно известна на настоящия състав.

Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че няма спор между страните П. А. Н. и К. Х. Л., че са живели съвместно на съпружески начала в [населено място], от което съжителство на ... ... ... г. са родени децата им Л. К. Л. и Й. К. Л.. От август 2022 г. родителите са разделени, като П. Н. се е преместила с децата да живее в [населено място] в дома на своята майка. До раздялата грижи за двете им деца са полагали и двамата родители според възможностите им, като за период около месец майката на П. Н. е била при тях, за да помага в грижите за децата. След раздялата на страните и установяването на децата в [населено място] бащата ежемесечно е пътувал до града, за вижда децата си, като срещите се провеждали по тяхното местоживеене. Бащата К. Л. живее в собствено жилище в [населено място], работи в сферата на информационните технологии като IT специалист с много добри доходи. Жилището в [населено място], представлява етаж от къща и е закупено преди раздялата на страните с цел осигуряване нормални за семейство с две деца жилищни условия, като за периода до раздялата през август 2022 г. е било в ремонт, като страните са живеели на квартира. Конкретните причини за раздялата на страните по делото не са установени, като всеки един от тях обвинява другия за това. Установени са по делото влошени отношения между страните видно от обясненията им, невъзможността да постигнат съгласие за начина на осъществява на личните отношения, взаимните обвинения в неизпълнение режима по привременните мерки, като и многобройните подавани жалби и сигнали до ДСП – Монтана от страна на П. Н. във връзка с изпълнение мерките и образуваното от К. Л. изпълнително дело. В обясненията си П. Н. споделя, че К. Л. лесно се нервира и проявява нетърпимост към децата, което я притеснява. Споделя за инцидент с детето Й., когато е било на 6 месеца, при който К. Л. го е плеснал през ръцете, че не иска да яде, при който К. Л. проявил агресия и срещу нея извивайки й ръцете й при опита й да вземе детето. Сочи, че при осъществяване режима на лични контакти по привременните мерки забелязва промяна в децата при връщане от бащата – разстроени емоционално, не говорят. Й. се удрял с ръце по главата, проявявал агресия към сестра си, плачели често, страхували се да се къпят, не искали да ходят на детска ясла. При вземане от бащата пищели и той насилствено ги качвал в колата. Докато са при него нямала връзка с тях. Не отрича необходимостта децата да имат връзка с баща си, но смята за подходящи личните отношения да се осъществяват по местоживеене на децата, за да не се откъсват от обичайната си среда и да не се нарушава режима им. По думите на К. Л., след раздялата той доброволно е превеждал средства за издръжка на децата, пътувал е до [населено място], за да се вижда с тях, съобразявал се е с указанията на майката при срещите с децата, редовно е осъществявал контакти съобразно привременните мерки, като осигурява необходимото за нормалното им пътуване до С. и обратно в М., записал ги е на детска кухня, проявява грижи за здравето им /сключил е договор с денонощна детска клиника/, интересува се от развитието им, макар и писмено поддържа комуникация с майката. Може да разчита на своята майка в грижите за децата. По делото пред двете инстанции по същество са събрани множество писмени и гласни доказателства – разпитани са Л.-Л. П., Е. Л., майка на К. и Л. Т. – майка на П., както и Д. К., приети са доклади на ДСП – Слатина и [населено място]. При преценка на най-добрия интерес на децата въззивният съд е изложил, че липсват доказателства, сочещи на поведение на бащата, което да е заплаха за нормалното им развитие. Споделеното от майката отношение на бащата към Й., когато е бил на 6 месеца, е еднократна проява без доказателства за тенденциозно отношение и повторяемост във времето, като от това не може да се направи извод, че бащата няма родителски капацитет. Цялостното му отношение към децата, установено по делото след раздялата на родителите, сочи, че бащата е загрижен родител с желание да не прекъсва връзката си децата си, като им осигурява внимание и удобства за правилното им физическо и емоционално развитие. Ограничаване на контактите само по местоживеене на децата не би довело до ефективно общуване, възможност бащата да опознае навиците на децата си и да полага адекватна грижа в процеса на възпитание и развитие. Определеният от първоинстанционния съд режим на лични отношения с преспиване при бащата е съобразен както с възрастта им, така и с интереса на децата да изградят и поддържат емоционална връзка и пълноценно общуване със своя баща. Възрастта на децата към настоящия момент, обстоятелството, че посещават детска ясла и разстоянието от около 100 км между градовете М. и С. налага началото на ежемесечните срещи да е в съботния ден до навършване на 4-годишна възраст. Искането на К. Л., поддържано във въззивната жалба срещите да започват в петъчния ден от 10 часа не е съобразено с трудовата ангажираност на П. Н.. Обстоятелството, че в решението са посочени дни и часове за осъществяване отдалечена комуникация между страните по повод децата не ограничава правото им по всяко време да търсят такава. Посочването на право на такава кореспондира с насрещно задължение на другия родител за осъществянето й, но няма законова пречка за такава по всяко удобно и за двете страни време. С обжалваното решение съдът изцяло се е съобразил с интереса на децата, възрастта им, като предвид влошените отношения между родителите детайлно е определил начина на осъществяване на личните отношения по повод личните и национални празници. Налице е възможността родителите да постигнат съгласие да празнуват рождения ден на децата си заедно, но това не би могло да им бъде наложено при липса на разбирателство между тях. По отношение летния режим, определен като един месец през лятото, също не са налице основания за определяне по-кратък срок на лични контакти през лятото. По-дългият престой през прекъсване на децата при бащата би осигурил възможност чрез непрекъснато общуване в рамките на месеца децата да развиват чувство на обич, привързаност и доверие към своя баща, би се развил целият потенциал на техните отношения, така че да се положи основата на пълноценна духовна и емоционална връзка помежду им.

Касационната жалба е основателна - въззивното решение е валидно и допустимо, но е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, касателно режима на лични отношения на децата с неотглеждащия ги родител. Не се налага събиране на нови доказателства и спорът може да бъде решен по същество. На база събраните по делото доказателства настоящият състав не установява различни фактически положения от приетите от въззивния съд в решението.

С обжалваното решение, при определяне мерките на лични отношения между двете малолетни деца и бащата, съдът е съобразил добрите родителски и възпитателски качества на родителите, преценени като равнопоставени, степента на привързаност на децата към всеки един от двамата родители, обстоятелството че на родителя, който няма да упражнява родителските права следва да се обезпечи възможност за по-широк контакт на децата с този родител, тъй като общуването на децата с всеки един от родителите съдейства за правилното им отглеждане и възпитание и е в интерес на децата. Изхождайки от конкретните особености на случая, обаче – родителите живеят в различни населени места на отстояние от около 100 км – майката живее в [населено място] с децата, а бащата в [населено място], съдът счита, че честото пътуване на децата до [населено място] в почивните дни би било уморително за децата предвид ниската им възраст – едва на 3 години и ще наруши установения им режим за почивка и хранене. За осъществяване на личните контакти следва да се постанови бащата да взема децата от дома на майката и съответно да ги връща в този дом, като срещите на бащата с децата следва да се провеждат в [населено място], където е местоживеенето на децата. Разширеният режим по празниците и през лятото ще способства за изграждане на близка връзка на доверие с неотглеждащия родител, поради което оплакванията в касационна жалба в тази посока са неоснователни. Настоящият състав намира и, че не следва да се ограничава възможността на бащата да общува с децата чрез Аудио/Видео/Интернет комуникация. Определеният диапазон от 18.00 часа до 19.30 часа всеки понеделник, сряда, петък и неделя е подходящ с оглед обстоятелството, че децата посещават ясла през деня. Право на такава комуникация следва да има и майката с децата през времето, когато те са с баща си.

С оглед интереса на децата съставът на ВКС определя следния режим на лични отношения на бащата с двете деца: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 09.30 в събота до 18.30 часа в неделя, с преспиване, до навършване на 4-годишна възраст на децата; всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 17.30 часа в петък, а ако децата посещават детско/учебно заведение, след приключване на занятията, до 18.30 часа в неделя, с преспиване; Коледни празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на 23 декември до 18.30 часа на 26 декември; Новогодишни празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа на 30 декември до 18.30 часа на 01 януари на следващата календарна година; Великденски празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на Разпети петък до 18.30 часа в понеделник след Великден /Светли понеделник/; за рождения ден на децата на 18 ноември, за времето от 15.00 часа до 18.00 часа всяка година, бащата да осъществява лична среща с децата, като ги взема от и връща до дома на майката същия ден, доколкото родителите не постигнат съгласие за друг начин и време за личен контакт на тази дата; бащата има право да осъществява Аудио/Видео/Интернет комуникация с децата за времето от 18.00 часа до 19.30 часа всеки понеделник, сряда, петък и неделя, когато децата не са при него; един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема децата от дома на майката и съответно да ги връща в този дом, като срещите на бащата с децата следва да се провеждат в [населено място], където е местоживеенето на децата, с изключение на определеното му време за прекарване на официалните празници и лятото. Майката има право да осъществява Аудио/Видео/Интернет комуникация с децата за времето от 18.00 часа до 19.30, за всеки ден, в който малолетните деца Л. и Й. са при бащата К. Х. Л.; майката има право в случаите, в които 18 ноември - рожденият ден на децата, съвпадне с времето през което те са при баща си, да прекара с тях време от 15.00 часа до 18.00 часа на същия ден, като ги вземе от и върне при бащата.

По изложените съображения, обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено в частта относно режима на лични отношения с малолетните деца Л. К. Л. и Й. К. Л..

В касационната жалба не се съдържат оплаквания касателно размера на присъдената месечна издръжка от по 500 лева на двете деца. Съдът намира, че размерът на издръжката е съответен на нуждите на децата към момента и възможностите на бащата да плаща издръжка. Ето защо, в тази част решението е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за внесени държавни такси, общо в размер на сумата 55 лева. Поради липса на доказателства за действително направени разноски от страна на касатора за заплатено адвокатско възнаграждение, такива не следват да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение 87 от 20.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 43/2024 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, в частта с която е потвърдено решение № 437 от 09.10.2023 г., постановено по гр. д. № 279/2023 г. по описа Районен съд - Монтана, в частта относно режима на лични отношения с малолетните деца Л. К. Л. и Й. К. Л., родени на ... ... ... г. и вместо него, постановява:

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на бащата К. Х. Л. с ЕГН [ЕГН] с двете деца всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 09.30 в събота до 18.30 часа в неделя, с преспиване, до навършване на 4-годишна възраст на децата; всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 17.30 часа в петък, а ако децата посещават детско/учебно заведение, след приключване на занятията, до 18.30 часа в неделя, с преспиване; Коледни празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на 23 декември до 18.30 часа на 26 декември; Новогодишни празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа на 30 декември до 18.30 часа на 01 януари на следващата календарна година; Великденски празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на Разпети петък до 18.30 часа в понеделник след Великден /Светли понеделник/; за рождения ден на децата на 18 ноември, за времето от 15.00 часа до 18.00 часа всяка година, бащата да осъществява лична среща с децата, като ги взема от и връща до дома на майката същия ден, доколкото родителите не постигнат съгласие за друг начин и време за личен контакт на тази дата; бащата има право да осъществява Аудио/Видео/Интернет комуникация с децата за времето от 18.00 часа до 19.30 часа всеки понеделник, сряда, петък и неделя, когато децата не са при него; един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема децата от дома на майката и съответно да ги връща в този дом, като срещите на бащата с децата следва да се провеждат в [населено място], където е местоживеенето на децата, с изключение на определеното му време за прекарване на официалните празници и лятото. Майката П. А. Н. ЕГН [ЕГН] има право да осъществява Аудио/Видео/Интернет комуникация с децата за времето от 18.00 часа до 19.30, за всеки ден, в който малолетните деца Л. и Й. са при бащата К. Х. Л.; майката има право в случаите, в които 18 ноември - рожденият ден на децата, съвпадне с времето през което те са при баща си, да прекара с тях време от 15.00 часа до 18.00 часа на същия ден, като ги вземе от и върне при бащата.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение 87 от 20.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 43/2024 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, в частта с която е потвърдено решение № 437 от 09.10.2023 г., постановено по гр. д. № 279/2023 г. по описа Районен съд - Монтана, в частта, с която е осъден К. Х. Л. с ЕГН [ЕГН] да заплаща на малолетното дете Й. К. Л. с ЕГН [ЕГН] - месечна издръжка в размер на 500 лева и на малолетното дете Л. К. Л. с ЕГН [ЕГН] месечна издръжка в размер на 500 лева, чрез тяхната майка и законен представител П. А. Н. ЕГН [ЕГН], считано от 12.12.2022 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане с падеж всяко 10-то число на текущия месец.

ОСЪЖДА К. Х. Л. с ЕГН [ЕГН] да заплати на П. А. Н. с ЕГН [ЕГН] сумата 55 /петдесет и пет/ лева – разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: