В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ю. К.

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА

ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

При участието на секретаря ПАВЛОВА

В присъствието на прокурора МАРИНОВА

Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.3058/11 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 159/24.11.11 г.,постановено от АС-Варна /ВнАС/ по В.Н.Д. 378/11 г., е потвърдена присъда № 23/26.08.11 г.,постановена по Н.Д.354/11 г. по описа на ОС-Добрич в обжалваната й част. С последната подсъдимият И. М. Я. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.А вр. чл. 20, ал. 2 НК /за съучастие с неатакувалия съдебния акт подсъдим М. П. Я./ и вр. чл. 373, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 11 месеца. Същото е кумулирано и определено като по-тежко измежду него самото и наказание лишаване от свобода, наложено по присъда по Н.О.Х.Д.25/09 г., постановена от РС-Каварна. На основание чл. 24 НК общото определено наказание е увеличено с 1 година и наложените 5 години и 11 месеца е постановено да се изтърпят при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Постановено е при изпълнение на наказанието да се приспадне изцяло изтърпяното такова лишаване от свобода по дело № 25/09 г. по описа на РС-Каварна, както и времето, през което подсъдимият е бил задържан по настоящото производство с мярка за неотклонение Задържане под стража, до влизане на присъдата в сила. Осъден е също така да заплати на пострадалата и конституирана като гражданска ищца М. Д. обезщетение за имуществени вреди в размер на 150 лв., като искът е отхвърлен до пълната претендирана част от 250 лв.

Срещу съдебния акт на ВнАС е постъпила жалба от подсъдимия Я., в която той се оплаква от това, че не му е зачетен чл. 373, ал. 2 вр. чл. 58 НПК, а само чл. 55 НК; че при направената кумулация не са му приспаднати изтърпените от него части от присъда и че присъдата му е завишена. В допълнение към касационната жалба назначеният пред тази инстанция служебен защитник се е позовал на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, но очевидно от съдържанието към същата се аргументира единствено явна несправедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела подсъдимият не желае да се явява, редовно призован. Жалбата се поддържа с допълнението към нея, изготвено от служебния му защитник.

Представителят на ВКП моли същата да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и отразените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, намира за установено следното:

Първо, според жалбоподателя съдилищата по фактите не са му зачели изтърпените части от присъдата, постановена по Н.О.Х.Д.25/09 г. по описа на РС-Каварна. Казаното не отговаря на процесуалната действителност, което е видно от присъдата на ОС-Добрич по настоящото дело в тази й част, потвърдена от въззивната инстанция. Според същата наказанието, изтърпяно по третираното дело, е приспаднато изцяло.

Второ, тъй като производството пред първостепенния съд е протекло по линия на съкратеното съдебно следствие в неговия втори вариант - чл. 371, т. 2 НПК, той е постановил наказание на подсъдимия, преценявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58 А НК и прилагайки чл. 55 НК, е отмерил наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 11 месеца. Подбран е най-благоприятният за дееца вариант по силата на материалната разпоредба на чл. 2, ал. 2 НК и законът е приложен правилно. Цитираният в жалбата чл. 58 НК /ако точно той е иман предвид, а не чл. 58 А НК/ е относим към определяне ноа по-ниско наказание при опит и помагачество, каквито правни фигури не са налице за Я..

Трето, единственото сериозно обсъдимо оплакване, е това за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. В допълнението към касационната жалба са изразени съображения, включително и за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 24 НК, които не се възприемат от настоящия съд. И двете инстанции по фактите са изразили ясни и задълбочени аргументи, касаещи размера на наложеното наказание и съотношението между ценимите отегчаващи и смекчаващи несъставомерни субективни елементи. При определяне на същото ДОС и ВнАС са зачели високата степен на обществена опасност и на деянието, и на дееца, които фактори са безспорно ценими, видно от разпоредбата на чл. 348, ал. 5, т. 1, пр. 1 НПК и са обяснени с характера на самия механизъм на осъществяване на деянието и богатото криминално минало на Я., както и с лошите характеристични данни за него. По-нататък е даден отговор и на въпроса за ниската стойност на предмета на престъпно посегателство, който се явява всичкият паричен ресурс, държан от нападнатата и ограбена възрастна жена в дома й.

Вярно е от друга страна, че подсъдимият Я. е съдействал на досъдебното производство за разкриване на обективната истина и не е възпрепятствал нито едно процесуално-следствено действие. Неговите самопризнания стоят в основата на бързото решаване на случая и следва да бъдат отчетени като допълнителнен облекчаващ отговорността фактор, извън процесуалното признание, активиращо приложението на глава 27 НПК. В такава насока са и указанията, дадени в т. 7 от ТРОСНК 1/09 г. на ВКС на РБ.

Въпреки казаното обаче, тази инстанция не намира, че очертаният елемент има такова действие, че да се стигне до категоричен извод за явна несправедливост на наложеното наказание. Напротив, и с неговото отчитане утежняващите фактори се явяват доминиращи и целите на наказанието, заложени в разпоредбата на чл. 36 НК, могат да бъдат постигнати само като Я. бъде изолиран от обществото, в което живее, за срока, определен му от решаващия първостепенен съд.

Що се касае до приложението на разпоредбата на чл. 24 НК, и ДОС и ВнАС са отразили доводи, с които ВКС се солидаризира и не намира за нужно да ги повтаря, при липса на аргументация по жалбата и допълнението към нея срещу им.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 159/24.11.11 г.,постановено от АС-Варна по В.Н.Д.378/11 г. по описа на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/