определение по гр. д.№ 178 от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 5178гр.София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Ц.

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 178 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. П. Г. срещу решение № 376 от 05.12.2022 г. по в. гр. д.№ 423 от 2022 г. на Старозагорския окръжен съд, II граждански състав, с което е отменено решение № 200 от 30.03.2022 г. по гр. д.№ 4521 от 2021 г. на Старозагорския районен съд, VI граждански състав и вместо него е постановено решение за признаване за установено на основание чл.23 СК по отношение на Д. П. Г., че Г. П. Н. е изключителен собственик на подробно индивидуализиран в решението апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет.ХІ, ап.53, с площ от 44,69 кв. м., състоящ се от кухня, стая и сервизни помещения, заедно с прилежащо мазе № 14 с полезна площ от 4,63 кв. м. и с 1,159% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] от 2008 г.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и необоснованост - основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставени са следните въпроси:

1. Допустимо ли е въззивният съд да допусне изменение на основанието и петитума на предявения иск чрез констатирането на нередовност на исковата молба и даване на указания за посочване на факти и обстоятелства, които не са посочени в преклузивните срокове по чл.214, ал.1 ГПК ? По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 63 от 28.05.2011 г. по т. д. № 490 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.

2. Отстраняването на нередовности на исковата молба във въззивното производство може ли да доведе до изменение на иска или до предявяване на нов иск пред втората инстанция в отклонение от правилата на чл. 214 ГПК ? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 80 от 01.06.2017 г. по гр. д. № 3812 от 2016 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 126 от 18.11.2014 г. по т. д. № 69 от 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС.

3. Следва ли въззивният съд при преценка, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и да укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства ? По този въпрос се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В писмен отговор от 23.03.2023 т. ответницата по жалбата Г. П. Н. оспорва жалбата. Счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Моли касационното обжалване да не бъде допускано или евентуално - решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на направените по делото на ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение приема, че касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да прецени дали са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, ВКС съобрази следното: В обжалваното решение въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили брак на 08.01.2018 г. Преди това, на 28.12.2017 г., ищцата е сключила с „Първа инвестиционна банка“ АД договор за банков кредит, по силата на който банката й предоставя потребителски кредит в размер на 30 000 лв., като сумата е преведена по разплащателната й сметка. За обезпечаване на вземането си банката е приела поръчителството на ответника Г.. Погасителните вноски са били заплащани ежемесечно от трудовото възнаграждение на ищцата. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 31 от 18.01.2018 г. ищцата е закупила процесния имот за сумата 29 000 лв. В нотариалния акт е посочено, че продавачите са получили продажната цена от 29 000 лв. напълно по банков път. Страните не спорят, че фактическата им раздяла е настъпила през м.12.2019 г., а бракът им е прекратен с решение от 05.10.2020 г. по гр. д.№ 1772 от 2020 г. на Старозагорския районен съд.

Съдът е посочил, че съгласно чл.21, ал.1 СК вещните права, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата. Изключение от това общо правило е нормата на чл.23 СК, съгласно която вещите, придобити по време на брака, но с лично имущество по чл.22, ал.1 СК или с друго лично имущество, придобито преди брака, са лични. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства и когато тези средства са лично имущество, лични са и вещите, придобити с тях. В случая е безспорно, че парите, получени от потребителския кредит, който ищцата изтеглила, са вложени в закупуването на имота. Тъй като договорът за кредит е бил сключен преди брака й с ответника и сумата е постъпила по разплащателната й сметка също преди сключването на брака, парите съставляват нейно лично имущество. Според съда обстоятелството, че ответникът е поръчител по този договор, не променя правното положение на парите от кредита - поръчителството е различно от юридическия факт, от който възниква главното задължение, и по договора за поръчителство Г. не придобива права от договора за кредит. За задължението за връщане на средствата по договора за кредит отговаря ищцата като кредитополучател и ответникът, но не в качеството на съпруг, а като поръчител. Съдът е приел, че хипотезата на чл.32, ал.2 СК за отговорността на съпрузите за задължения към кредитор на един от двамата, възникнали за задоволяване на семейни нужди, е неприложима. В случая не се касае за средства от кредит, получен от единия или от двамата съпрузи по време на брака. Средствата, получени по договор за кредит, сключен от единия съпруг, но преди брака, са лични, а не общи. Затова съдът е стигнал до извода, че макар процесният апартамент да е закупен по време на брака на страните, той не е съпружеска имуществена общност - налице е преобразуване на лично имущество на ищцата и по силата на закона апартаментът е нейна лична собственост.

Тъй като обосноваването на личното притежание не преминава през оборване на презумпцията за съвместен принос, установеното от свидетелските показания относно грижите на ответника за семейството е прието за неотносимо.

За неоснователни са приети възраженията на ответника, че действителният размер на покупната цена на апартамента е различна от посочената в нотариалния акт и че в придобиването на апартамента са вложени и средства, получени от съпрузите като дарове на сватбата им. Разпитаният в тази връзка свидетел Ж. няма лични впечатления дали с част от парите от сватбата страните са закупили апартамент и възпроизвежда в показанията си наученото от ответника. Показанията на свидетелката Г., майка на ответника, излагаща изгодни за него факти, са ценени при условията на чл.172 ГПК и при липсата на други релевантни данни по делото не са приети за достоверни.

Само за пълнота е посочено, че погасяването на задълженията по кредита от единия от съпрузите с негови лични средства не се отразява върху принадлежността на придобитото право на собственост, респективно не може да бъде и основание за трансформация на лично имущество по смисъла на чл.23 СК. Ако се установи, че единият от съпрузите е вложил лични средства в погасяването на кредита, това би било основание за възникване на облигационни отношения между съпрузите, в зависимост от техните вътрешни отношения. Предвид изложеното въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявения иск по чл.23, ал.1 СК.

Така постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по третия поставен от касатора правен въпрос: Следва ли въззивният съд при преценка, че дадената от първата инстанция правна квалификация на предявения иск е неправилна, да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и да укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства ? Въпросът е относим към конкретното дело, по което с разпореждане № 318 от 13.07.2022 г. въззивният съд е оставил исковата молба без движение и е дал срок на ищцата да отстрани констатираните нередовности; с уточнителна молба от 29.07.2022 г. ищцата е отстранила нередовностите на исковата молба и въз основа на това уточнение с определение № 1103 от 26.09.2022 г. въззивният съд е приел, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск е неправилна - приел е, че е предявен иск по чл.23, ал.1 СК, а не по чл.21, ал.4 СК, както неправилно бил приел първоинстанционния съд. Приетото от въззивния съд въз връзка с този въпрос противоречи на т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като макар че с определението от 26.09.2022 г. е обявил на страните правилната правна квалификация на иска и им е дал възможност да вземат становище и да посочат доказателства за установяване на обстоятелствата съобразно новата правна квалификация, въззивният съд е пропуснал да даде точни указания на страните относно това кои са подлежащите на доказване факти по предявения иск с правно основание чл.23, ал.1 СК и да разпредели доказателствената тежест за доказването на тези факти.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 376 от 05.12.2022 г. по в. гр. д.№ 423 от 2022 г. на Старозагорския окръжен съд, II граждански състав.

ДАВА едноседмичен срок на касатора Д. П. Г. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 138,74 лв. /сто тридесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/.

УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.