О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
София, 12.02.2026 година
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр. дело 1209/ 2025 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. А. Т. ЕГН [ЕГН], лично и като пълномощник на В. И. Т. ЕГН [ЕГН] и С. И. Т. ЕГН [ЕГН] и тримата от [населено място] /Г. Е. П., обл. София, [улица] против решение № 320 от 13.12.2024 г. по гр. д.№ 185/2024 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е потвърдено изцяло Решение № 46/02.02.2024 г. по гр. д. № 21/2023 г. на Районен съд – Дупница. С последното е отхвърлен, предявеният от касаторите положителен установителен иск за собственост, да се признае за установено по отношение на ответниците И. Т. И., ЕГН [ЕГН] и съпруга й И. А. И., ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], общ. Дупница, обл. Кюстендил, че ищците са собственици на основание наследство от Р. Т. Т. на 1469/1891 ид. ч. /кв. м./. от ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], махала „Б.“, общ. Дупница, обл. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-8- 995/24.04.2018г. от ИД на АГКК, с площ от 1891 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с предишен идентификатор: ***и ***и с номер по предходен план: ***,
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, защото съдът е приел, че ответниците са придобили частта на наследодателката им, но не е съобразил, че те нямат основание, на което да са завладели имота само за тях, не са демонстрирали намерението да владеят само за себе си и ако се приеме, че са владели имота, то владението не е установено като спокойно и не е подържано като такова, защото в имота има кучета и И. вадел секира. Ответниците се криели в имота, а не демонстрирали владението си пред съсобственика си, поради което владението им не било и явно.
В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса: изпълнени ли са всички предпоставки за придобиване на процесния имот по давност от ответниците: владението да е явно манифестирано пред съсобственика по начин, че да не остане съмнение за своене на цялата вещ и да е спокойно – да не е осъществено и поддържано с насилие. Твърди се, явно по този въпрос, противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 50012 от 21.03.2023 г. по гр. д.№ 1394/2022г. на ВКС, І гр. о. Касаторите се позовават и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради вътрешно противоречие в мотивите, защото съдът е приел, че тя е имала идеална част от процесния имот приживе и това, че те са придобити по давност от ответниците. Акцентира се на това, че тя е имала идеална част към момента на смъртта си, която е настъпила на 27.02.2021 г.
Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като не е формулиран правен въпрос, решението е съобразено със съдебната практика, а мотивите не са противоречиви, т. е. не е налице и твърдяната очевидна неправилност.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.
По делото е установено:
Ищците са наследници на Р. Т. Т., починала на 27.02.2021 г. Тя е дъщеря на съпрузите Т. П. Т., починал 11.06.1968 г. и С. С. Т., починала на 03.05.2010 г. Техни дъщери са и В. Т. К. и ответницата И. Т. И.. С н. а. № 123, т. ІІ,/ 64 г., Т. П. Т. е признат за собственик на основание давност на „дворно място около 1 декар намиращо се в махала „Б.“ в землището на [населено място], окръг Кюстендилски“. С н. а.№ 87, т. III/ 04.12.1979г. С. С. Т. е станала собственик по давност на „дворно място с площ от 800 кв. м., находящо се в [населено място], Кюстендилски окръг, махала „Б.“. И двата имота са придобити в режим на съпружеска имуществена общност, защото гражданския брак между тях е заварен от СК от 1968 г. /чл. 103/ В РС-С. Д. е вписан на 26.V.1982 г. по искане на С. Т. отказ от наследството, останало от съпруга й Т. П. Т., но тя и не наследява от неговата идеална част от имотите, които са СИО на основание чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г./отм/. С н. а. № 49, т. III от 14.10.1982г. С. Т. дарява дъщерите си Р., В. и И. с дворно място с площ от 800 кв. м., находящо се в [населено място], махала „Б.“. С нот. акт № 52, т. I от 06.03.2003г. С. С. Т. продава собствената си 1/2 или 3/6 идеални части, а В. Т. К. нейната собствена 1/6 ид. ч. от неурегулиран поземлен имот пл. № ***в [населено място], м. „Б.“ целия с площ от 1098 кв. м. на Р. Т.. Със същия нот. акт /по т. 2/ В. Т. К. е продала на сестра си Р. Т. Т. 1/3 ид. ч. от неурегулиран имот с пл. № ***, по плана на [населено място], местност „Б. , с обща площ 861 кв. м.
Предявеният от С. С. Т. иск за отмяна на дарението, оформено с н. а. № 49.т. 1/1982 г. против И. Т. И. е отхвърлен с влязло в сила решение по гр. д. № 506/1998 г.
Р. Т. Т. и В. Т. К., като съсобственици са дали съгласие с нотариално заверени декларации съответно изх. № 56/20.07.1983 г. и изх. № 36/21.VІІ.1983 г., ответницата да изгради къща в съсобствения им имот. Въз основа на декларациите е издадено на ответниците разрешение за строеж № 305/27.VІІ.1983 г. да построи еднофамилна жилищна сграда на два етажа и гараж в имота й по н. а. № 49, том III, дело № 1020/14.10.1982г. С договор от 14.09.1998 г. в обикновена писмена форма 1998 г. ответникът И. И. и С. О. са „купили“ от трети лица 450 кв. м от нива с площ 600 кв. м. в местността „В.“, махала „Б..“.
Производството по гр. д. № 685/1995 г. на РС-Дупница, образувано на 29.05.1996 г. по предявен иск за делба от С. Т. против наследодателката на ищците Р. Т. и ответницата И. И. е прекратено на 04.12.1995 г.
По искане на ответницата и без да е постъпило възражение от ищците, през 2022 г. в КККР на [населено място] е нанесен процесния ПИ с идентификатор ***с трайно предназначение: „земеделска територия“. Образуван е от ПИ с идентификатор ***и част от ПИ с идентификатор ***. Идентичността на имотите, описани в посочените нотариални актове и процесния имот е установена от приетата СТЕ.
Ответницата И. И., по време на брака й с И. А. И., сключен на 10.09.1972 г., е призната с нот. акт № 39, т. ІІІ от 10.08. 2022 г. за собственик на ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], махала „Б.“, одобрена на 24.04.2018 г. на основание дарение, покупка и давностно владение. Имотът е с площ от 1891 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване, за друг вид застрояване, с предишен идентификатор: ***; ***и с номер по предходен план: ***, ведно със сградите в имота: двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 89 кв. м. и едноетажна постройка от допълващото застрояване с идентификатор ***, със застроена площ от 28 кв. м. В периода 07.05.2015 г. – 23.08.2021 г. наследодателката на ищците е плащала такса битови отпадъци за земя в [населено място]. На 30.09.2022г. ищците са уведомени за издаването на този нот. АГКК ищците.
На въпроси по чл. 176 ГПК, ищецът И. Т. обяснява, че съпругата му е ходила, за да посети имота, много пъти минавали, но всичко било заградено, влизали в имота, когато майка й била в много лошо състояние, взели я и я гледали 10 години. След смъртта на майката, Р. не е ходила там, като не е ходила там и преди да почине тя, докато живеела майка й при тях - 10 години, тъй като щяло да стане бой.
В данъчна декларация от 05.04.2014г., Р. Т. е декларирала земя в [населено място] след придобиването й през 2003г. С. Т. е подала данъчна декларация на 12.05.1999г. Ответницата е декларирала къща и гараж през 1998г., а през 2022 имота с жилище и гараж.
Показанията на свидетелите не са противоречиви. Свидетелят В. О. установява, че В. и Р. не са могли да ползват имота, защото не ги пускат вътре от 20 години. В. преди 7-8 години, а Р. преди 5-6 години идвали, но става бъркотия и се върнат. И. и И. като ги видят се затварят вътре. Р. и с мъжа й идвала. До преди 4-5 години И. казвал, че не могат да се разберат с балдъзите за имота. Р. и В. искали да го продадат на И. и И., но не могли да се разберат. При тях не може да се влезе, вади се веднага секира от И.. Р. искала да слага фургон в двора да си слага инструменти. Виждал я откъм черния път да се опитва да влезе в имота, но не могла да влезе, само оглеждала. Страхувала се да влезе вътре, а и била заключена портата на двора. Имотът е заграден с мрежа на колове. В двора има къща, кокошарници и лятна кухня. Имало и кучета, и не може да се влезе заради тях. И. и И. винаги са гледали кучета. В имота има овощни насаждения от 3-4-5 години. Преди това имало 2-3 ябълки. Преди 20- ина години С. била изгонена от И. и И.. От около 20 години имотът е заключен и в двора има кучета. Според показанията на св. В. Й., ответниците повече от 30 години живеят там. Преди те да си построят къща имало друга, в която живеела баба му С. - преди повече от 20 години. Освен нея и И. и И., друг не е живял в тази къща. Докато била старата къща, Р. и В. идвали. Преди около 30 години се развалила старата къща. Р. до преди 4-5 години се е опитвала да влезе там, но няма как да влезе, защото е заградено. От преди 10-ина години е заградено. Р. идвала всяка година в [населено място] да си плаща данъците и нямало откъде да влезе, идвала при майката на свидетеля ( В. К.) и се оплаквала, че няма как да влезе в местото си, защото не я допускат. Преди 3-4 години Р. дошла в [населено място], със св. Й. отишли до имота - не могли да влязат и през дерето - не може да се прескочи дерето и да се влезе. Присъствал на разговора между ищеца С. и сина на ответниците на светофарите при Тютюнева. С. предложил на Н. (сина на ответниците) да му даде някой лев и цялото место да си остане на тях. Това било преди да се получат документите от кадастъра, Н. казал, че не му трябват имоти и няма да му дава пари за имота. С. искал да се види с И. и И., но синът им Н. казал, че на баща му ще му стане лошо и да не се виждат. Р. споделяла, че иска да си сади нещо в имота, но не може да влезе, няма откъде и да си направи някаква барака да си събира инструменти. В същия смисъл са и показанията на св. Р. Е. – че откакто се помни, имотът е заграден с мрежа и колове, заключен е, в двора има къща стопанска постройка. В имота живеят семейство И. с техните деца и никой друг не е виждала там. От 25-30 години е заграден отвсякъде имотът, работят го И. и И. с помощта на децата си повече от 20-30 години. Св. Р. И. – кмет на селото от четири мандата допълва, че през 1996 г. Стойка дошла в пощата да си вземе пенсията и обявила, че отива да живее в [населено място] при дъщеря си Р.. Р. не е живяла в новата къща и не е работила местото. Свидетелката С. А. също установява, че имотът е ограден с мрежа със стоманобетонни колове, къщата е от около 1990 г. От около 30 години е ограден имотът - откакто са направили новата къща, не е виждала сестрите на И. вътре, в имота не можело да се влезе.Работели го И. и И. целия имот.
РС е приел, че е основателно заявеното възражение за придобивна давност от ответниците, защото е доказано, че ответниците са извършили едностранни действия, посредством които са обективирали и манифестирали пред сестрата на ответницата и наследодател на ищците преобръщане на владението (interversio possessionis), т. е. че са престанали да държат идеалните части от имота за наследодателката на ищците Р. Т. и са започнали да държат нейната част за себе си с намерение за своене за себе си. Действията, чрез които са сторили това са: ограждането на процесния имот и недопускането на наследодателката на ищците в него. Владението им е продължило повече от десет години. Ответниците са се позовали на изтекла в тяхна полза давност за процесната идеална част и преди предявяване на иска ответницата е инициирала нотариално производство за признаването й за собственик и събраните доказателства подкрепят изводите на нотариуса. Не е възприета тезата на ищците, че владението е установено чрез насилие и, че е смутено от Р. Т., която искала да влезе в имота. РС е приел, че владението не е установено с насилие и не е поддържано с насилие. Това, че имота е ограден и в него има кучета и не се допуска наследодателката на ищците, не е проява на насилствено установяване на владение. Тези действия не сочат на противопоставяне от невладеещия собственик на поведението на владеещия несобственик по отношение на владения имот, а предявяването на извънсъдебни претенции, на каквото сочи установеното за поведението на наследодателката на ищците, не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Въззивният съд е приел, че по делото липсват данни фактическата власт върху имота да е установена от ответниците със заплахи и насилие, а напротив, дори в исковата молба се твърди, че при изграждането на сградата в имота от ответниците, страните са били в добри отношения и наследодателката на ищците и първия ищец /неин съпруг/ помагали при строителните работи и че всеки от съсобствениците е ползвал частите си. Индиция в тази насока, въззивният съд е открил и в твърденията в исковата молба по иска по чл. 227 ЗЗД, подадена през 1998 г. от С. Т. – майка на В. К., И. И. (ответник тук) и Р. Т. (наследодател на ищците), подадена против И. И.. Позовал се е и на отговорите на ищеца И. Т. по реда на чл. 176 от ГПК, че поне десет години преди смъртта на Р. Т. – починала на 27.02.2021 г., нито тя, нито ищците са влизали в процесния имот, т. к. той бил заграден и щяло “да стане бой“. От двете искови молби и доказателствата по делото, съдът е приел, че не може да се направи извод за установено с насилие владение от ответниците. От показанията на св. О. и Й., въззивният съд е приел, че е установено влошаване на отношенията и конфликти, свързани с това, че В. и Р. искали да си ползват имота преди около 20 години, но това не опорочава владението и не го прави неспокойно. Поради това, че липсват данни за заплаха или физическа принуда при установяване на владението или при поддържането му, е прието, че то не е опорочено. Ограждането на имота, недопускането на наследодателката на ищците в него, като не й е предаден ключ, кавгите по този повод са приети от съда като демонстрация на намерение за владение само за себе си на целия имот от ответниците, включително и на частите на наследодаелката на ищците. Съдът е посочил, че не са доказани и действия на ищците, с които да е смутено владението на ответниците или да са прекъснали давността, чрез някое от изчерпателно посочените основания за това в чл. 116 ЗЗД, а други действия извън посочените в този текст, не могат да прекъснат течението на започналата придобивна давност (напр. - различни покани и уведомления, фактическите смущения на владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца). Производството по предявения иск за делба е прекратено, а иска за отмяна на дарението е отхвърлен и поради това и двете процесуални действия не са довели до прекъсване на давността. Отделно от това, от приключване на тези производства до предявяване на иска по настоящия спор е изтекъл период по-дълъг от десет години. Затова е възприет извода на РС за изтекла в полза на ответниците придобивна давност. Допълнено е, че доказателствата за плащане на данъчни задължения от наследодателя на ищците също не доказват и не прекъсват владението, установено от друг. Позовал се е на Решение № 239/96 г. на І г. о. /Бюлетина бр. 10/96 г. стр. 13./ и Решение № 34 от 04.02.2013 г. на ВКС по гр. д.№ 611/12 г. І г. о., Решение № 183 от 01.08.2013 г. на ВКС по гр. д.№ 847/12 г. на І г. о., Решение № 161 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д.№ 1163/13 г. ІІ г. о.
В. решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК.
Според т. 1 от ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да формулира правния въпрос от значение за изхода на делото и да обоснове посоченото основание за допускане до касация. Касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира.
В изложението не е формулиран правен въпрос, а е поставен най-общо въпрос, свързан с правният спор по настоящото дело - изпълнени ли са всички предпоставки за придобиване на процесния имот по давност от ответниците: владението да е явно манифестирано пред съсобственика по начин, че да не остане съмнение за своене на цялата вещ и да е спокойно – да не е осъществено и поддържано с насилие.
Изискването владението да е явно и да е спокойно /да не е установено с насилие/ са признаци на владението, а не предпоставки. Двата елемента на владението са упражняване на фактическа власт, което е безспорно доказано по делото и намерение за своене. С ТР № 1/2012г. и казуалната практика на ВКС е изяснено че не е изключено прилагането на презумпцията на чл. 69 ЗС и в отношенията между съсобственици. Разграничителният критерий за това кога се прилага презумпцията е начинът /основанието/, на което е установена фактическата власт върху вещта. Ако фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на другите съсобственици, намерението на владеещия съсобственик по отношение на цялата вещ се предполага. Ако фактическата власт е установена на основание, което предполага съвладение /владението и на другите съсобственици/, тогава владеещият съсобственик е владелец на своята иделана част, но само държател на идеалните части на останалите съсобственици. Такова основание е наследяването, покупката на имот от несобственик в съсобственост, прекратена съпружеска имуществена общност и др. В този случай съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху имота може да превърне с едностранни действия държането частите на останалите съсобственици във владение за себе си. Тези едностранни действия следва да не са проява на упражнение права на съсобственици по чл. 31 или 32 ЗС, а да се изразяват в недопускане от владеещият съсобственик на останалите съсобственици в имота, отказ те да реализират правата си като съсобственици. С тези действия владеещият съсобственик отнема владението на останалите съсобственици, чиито идеални части завладява.
По делото е доказано безспорно именно такова поведение от ответниците – те са били вътре в имота, изградили са новата къща, гараж и стопанска постройка със съгласието на съсобствениците, дадено в нотариално заверени декларации, оградили са имота, заключват го и не предоставят достъп до него на наследодателката на ищците и на тях самите, не им предават ключ, отказват да предоставят възможност на наследодателката на ищците да ползва част от местото, за да го засажда и да постави фургон в него. Затова като е приел, че ответниците са извършили едностранни действия, с които са трансформирали държането частите на наследодателката на ищците във владение за себе си, въззивнитя съд не е постановил решение в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС – ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 50012 от 21.03.2023 г. по гр. д.№ 1394/2022г. на ВКС, І гр. о., в които е разгледан въпроса: как се прилага презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между сънаследници на недвижим имот и е прието от въззивната инстанция е в синхрон с установеното по спора и с цитираната съдебна практика.
Недопускането на наследодателката на ищците в имота от ответниците е било явно и е възприето от нея именно като такова, за което установяват всички свидетели. Затова твърдението на противното не кореспондира на установените факти по спора.
Владението на частта на Р. Т. освен, че не е било скрито за нея, не е установено с насилие – по отношение на нея не е проявено насилие или измама. Тя не е отстранена от имота с насилие. Ограждането на имота, непредаване на ключ от него, обстоятелството, че в имота се отглеждат кучета и това, че опита да се влезе в имота се посреща от владеещите остро и с кавги не сочи на владение, установено и упражнявано с насилие. Дори да се приеме, че при неуспешните опити на наследодателката на ищците да влезе в имота, поведението на ответника е било агресивно, с преустановяване на това поведение, владението става спокойно и не е отнемано от ответниците. Извънсъдебните спорове и кавги, дори подаването на жалби в прокуратурата, нотариални покани могат да смутят владението, но ако не водят до отнемане на владението, не прекъсват придобивната давност. /Р. № 376 от 12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г., I г. о. на ВКС, Р № 5 от 25.01.2010 г. по гр. д. № 2728/2008 г., II г. о. на ВКС и др./ Ако наследодателката на ищците не е била допускана до имота, е имала правни средства да прекъсне течащата придобивна давност и да претендира предаване владението на притежаваната от нея идеална част чрез предявяване на иск за собственост за нейната идеална част, иск за делба, владелчески иск, ако е владяла своята идеална част за период поне на шест месеца, да иска разпределение на ползването и т. н. Такива действия тя не е предприела и поради това не е прекъснала владението на ответниците и придобивната давност. Безрезултатните извънсъдебни искания да бъде допусната в имота не прекъсва нито владението, нито давността.
Декларирането на имота пред данъчните власти и плащането на данъчни задължения е изпълнение на публично задължение. То не е насочено към владелец и не е демонстрация на владение. Тези действия не спират и не прекъсва придобивната давност, в какъвто смисъл е цитираната от въззивния съд съдебна практика.
Касаторите се позовават и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради вътрешно противоречие в мотивите, защото съдът е приел, че тя е имала идеална част от процесния имот приживе, починала е на 27.02.2021г. и че ответниците са придобили имота по давност, като са го владели повече от десет години. Настоящата инстанция не констатира подобно противоречие. Наследодателката на касаторите действително е придобила на основание сделки и наследство идеални части от имота, но в последствие тези части са придобити по давност от ответниците, защото те от преди повече от десет години преди смъртта й са оградили имота и не са я допускали в него, отричайки правата й, с което са демонстрирали промяна в намерението и завладяване на нейните идеални части за себе си.
В. решение не противоречи на императивна правна норма, мотивирано е и мотивите не съдържат изводи, които да противоречат на правилата на логиката. Поради това не е налице очевидна неправилност на въззивното решение и то не се допуска до касационно обжалване и на това основание.
В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски в доказаният с договора за правна помощ размер на 1022.58 евро - равностойност на 2000 лв., които е отразено, че са пратени в брой.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 320 от 13.12.2024 г. по гр. д.№ 185/2024 г. на Окръжен съд-Кюстендил по касационна жалба, подадена от И. А. Т. ЕГН [ЕГН], лично и като пълномощник на В. И. Т. ЕГН [ЕГН] и С. И. Т. ЕГН [ЕГН] и тримата от [населено място] /Г. Е. П., обл. София, [улица].
Осъжда И. А. Т. ЕГН [ЕГН], В. И. Т. ЕГН [ЕГН] и С. И. Т. ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място] /Гара Е. П., обл. София, [улица] да платят на И. Т. И., ЕГН [ЕГН] и И. А. И., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], общ. Дупница, обл. Кюстендил деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 1022.58 евро /равностойност на 2000 лв./
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: