Определение №664/12.02.2026 по гр. д. №4032/2025 на ВКС, ГК, III г.о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 664

Гр. София, 12.02.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Д. С.

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. д. № 4032 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. М. и М. А. М. срещу въззивно решение № 4158 от 30.06.2025 г., постановено по гр. д. № 12975/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 1442 от 25.01.2024 г. по гр. д. № 63079/2020 г. на Софийски районен съд в частта, с която е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че двамата жалбоподатели дължат солидарно на „Т. С.“ ЕАД сумата 1452, 95 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 06. 2017 г. до м. 04. 2019 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] аб. № ***, сумата 55, 25 лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2017 г. до 04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 21.09.2020 г. в размер на 223, 47 лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46911/2020 г. по описа на СРС.

В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението към касационната жалба се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Насрещната страна „Т. С.“ ЕАД чрез процесуалния си представител юрк. Ц. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената преценка намери жалбата за процесуално недопустима поради следното:

Предявените са обективно кумулативно съединени искове за парични вземания, чиято цена се определя съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и това е търсената сума. Цената на всеки от тях е под 5 000 лв., какъвто е минималният праг за допустимост на касационния контрол, установен в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК. По аргумент от посочената разпоредба въззивното решение се явява изключено от обхвата на касационния контрол и не подлежи на касационно обжалване. По доводите на жалбоподателя относно противоконституционното ограничаване на достъпа до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК следва да се отбележи, че Конституцията не предвижда задължително триинстанционно разглеждане на всички граждански дела, с оглед на което процесуалният закон може да ограничи достъпа до касационно обжалване, без това да съставлява нарушение на правото на справедлив съдебен процес, прокламирано в чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В тази връзка е и решението на ЕСПЧ по обединените за общо разглеждане жалби № 47450/11, 26659/12 и 53966/12 (Valchev and Others v. B.), с което се приема, че въведените с ГПК от 2007 г. ограничения по отношение на достъпа до касационно обжалване, включително производството по чл. 288 ГПК за селекция на касационните жалби, не нарушават чл. 6, § 1 КЗПЧОС (така определение № 79 от 20.02.2020 г. по ч. гр. д. № 449/2020 г. на ВКС, IV г. о. и мн. др.).

При този изход на делото на ответника по касационната жалба на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 50 евро.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба срещу решение № 4158 от 30.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 12975/2024 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА М. Д. М. с ЕГН-[ЕГН] и М. А. М. с ЕГН-[ЕГН], да заплатят на „Т. С.“ ЕАД с ЕИК-*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 50 евро /петдесет евро/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от същото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...