О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
гр. София 02.09.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 09 август през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: С. К.
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия
З. Атанасова
ч. гр. д. №
252
по описа за 2011
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Х. М. Д., И. М. Д., Х. М. Д., С. М. Д., Ю. М. Д. и Р. М. М., чрез адв. Б. М. срещу определение № 109/05.04.2011 г. по гр. дело № 103/2011 г. на ВКС I г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК на определение от 15.06.2006 г. по гр. дело № 58/2006 г. на Районен съд [населено място]. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния и процесуален закон. Искат отмяна на обжалваното определение и разглеждане на подадената молба за отмяна на определение от 15.06.2006 г. по гр. дело № 58/2006 г. на Районен съд [населено място].
Ответникът по молбата за отмяна ОСЗ [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да остави без разглеждане молбата на жалбоподателите за отмяна на определение от 15.06.2006 г. по гр. дело № 58/2006 г. на Районен съд [населено място] съдът е приел, че същата е подадена след изтичане на тримесечния срок, предвиден в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от деня в който молителите са се снабдили с представените писмени доказателства - 27.05.2009 г. Към този момент е заверен от нотариус в Р. апостилът на свидетелството за дарение и на 12.06.2006 г., когато е получен от Държавен архив списъкът на балталъците. Прието е, че молбата за отмяна е постъпила в Районния съд на 30.09.2010 г. след тримесечния преклузивен срок и е процесуално недопустима.
Съдът е приел, че установеният тримесечен срок за подаване на молба за отмяна на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК е започнал да тече от 22.06.2006 г., когато е влязло в сила определението за прекратяване на първоинстанционното дело. Молбата за отмяна е подадена четири години след изтичане на срока, поради което е недопустима.
Настоящият съдебен състав споделя изводите за процесуална недопустимост на подадената молба за отмяна по чл. 303ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК ГПК.
Жалбоподателите са подали молба за отмяна на влязло в сила определение, постановено в с. з. на 15.06.2006 г. по гр. дело № 58/2006 г. на Районен съд [населено място], с което е прекратено производството по делото, поради оттегляне на иска. Заявените основания за отмяна са нови писмени доказателства - свидетелство за дарение от 10.03.1933 г., списък на балталъците, Д.в. бр. 68/1904 г. и бр. 261/1940 г., както и нарушено право на участие на молителите по делото, поради допуснати нарушения на процесуални правила – в съдебно заседание участвал адв. Е., като пълномощник на молителите, преупълномощен без тяхно съгласие.
Съгласно разпоредбите на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК срокът за подаване на молба за отмяна на влезли в сила решения/определения е тримесечен, считано от деня в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Видно от приложения към молбата превод на свидетелство за дарение апостилът е заверен от нотариус в Т. на 27.05.2009 г., а списъкът на балталъците е получен от Централен държавен архив на 12.06.2006 г. Молбата за отмяна е постъпила в Районен съд [населено място] на 30.09.2010 г. след изтичане на тримесечния преклузивен срок, предвиден в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, какъвто е извода на съда в обжалваното определение.
Установеният срок в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, при подадена молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е тримесечен срок, считано от узнаване на решението и е преклузивен. В настоящият случай, определението на Районен съд [населено място], отмяна на което е поискана е постановено в съдебно заседание на 15.06.2006 г. На посоченото съдебно заседание молителите са представлявани от адв. Е., преупълномощен от адв. Г.. Определението е влязло в сила на 22.06.2006 г. Молбата за отмяна на влязлото в сила определение е подадена на 30.09.2010 г. – след четири години. Дори и да се приеме, че определението е влязло в сила на 11.05.2010 г., тъй като молителите са подали молба в Районен съд [населено място] вх. № 875/03.05.2010 г., чрез адв. Б. М. за възобновяване на производството по делото – т. е. узнали са за прекратяване на производството по делото на 03.05.2010 г., то тримесечния срок, предвиден в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е изтекъл на 11.08.2010 г. Молбата за отмяна е подадена след изтичане и на този срок – както се посочи същата е постъпила в Районния съд на 30.09.2010 г., поради което е процесуално недопустима.
Като взема предвид изложените съображения настоящият съдебен състав преценява, че подадената молба за отмяна на влязлото в сила определение от 15.06.2006 г. по гр. дело № 58/2006 г. на Районен съд [населено място] на заявените основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК е процесуално недопустима, като подадена след изтичане на предвидения тримесечен срок в чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. В този смисъл са и изводите в обжалваното определение на състава на ВКС. Последното като правилно следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение са изцяло необосновани.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава
определение № 109/05.04.2011 г. по гр. дело № 103/2011 г. на ВКС I г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на Х. М. Д., И. М. Д., Х. М. Д., С. М. Д., Ю. М. Д. и Р. М. М. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК на определение от 15.06.2006 г. по гр. дело № 58/2006 г. на Районен съд [населено място]
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: