О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5138

София, 12.11.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело 3862 / 2024 година

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК.

Образувано е по подадено от Ж. В. Ж. от [населено място] „искане за отвод“ на съдия З., оставено без уважение с определение № 494 от 21.02.2024 г. по ч. гр. д.№ 564/2023 г. на Бургаски окръжен съд. Искането е квалифицирано като частна жалба и е образувано производство по такава предвид изричното уточнение от Ж., че иска съдебен контрол от ВКС на това определение.

В искането се изразява недоволство, че съдия З. не се е отвела при разглеждане на частна жалба против определение за връщане на молба за отмяна на решение, в постановяването на което тя е участвала.

Ответникът по частната жалба Н. С. Д. оспорва допустимостта на частната жалба, като подадена против не подлежащ на обжалване акт при изчерпана компетентност на съда, защото аналогични искания на молителката вече са разгледани.

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени „искането за отвод“ и уточнението към него, по които е образувано частното производство и данните по делото, намира следното:

Подадена от Ж. В. Ж. молба за отмяна на влязло в сила решение е върната като нередовна с определение от 22.10.2022 г. по гр. д.№ 1240/2002 г. на Бургаски РС. Това определение е обжалвано от Ж. и с определение № 1594 от 15.06.2023г. по ч. гр. д.№ 564/2023 г. на Бургаски окръжен съд, частната жалба е оставена без уважение. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила на 07.07.2023 г.

С молба от 27.06.2023г. /след постановяване на определението и преди влизането му в сила/, жалбоподателката Ж. е поискала отвод на докладчика по делото съдия А. З.-К. по съображения, че предмет на поисканата отмяна е въззивно решение на Бургаския окръжен съд, което е постановено от същия съдия.

С определение № 1741 от 28.06.2023г. Бургаски окръжен съд е оставил без уважение молбата за отвод. Това определение е обжалвано от Ж. Ж. пред Бургаски апелативен съд. С определение № 484 от 10.11.2023г. по ч. гр. д. № 350/2023г., Бургаския апелативен съд е оставена без разглеждане частната жалба на Ж. срещу определение № 1741 от 28.06.2023г., постановено по ч. гр. д. № 564/2023г. на Бургаския окръжен съд. Определението на Апелативен съд-Бургас е потвърдено с определение № 402 от 30.01.2024 г. по ч. гр. д.№ 5444/2023 г. на ВКС, ІІ гр. о. С това е изчерпан инстанционния контрол по въпроса за отвода на съдия З..

Въпреки това и факта, че по частната жалба против определението за връщане на молбата за отмяна вече е постановен влязъл в сила съдебен акт, Ж. е продължила да иска отвод на съдия З.. Следващо искане за отвод на съдия З. е направено с молба от 19.02.2024 г., която е оставена без уважение с определение № 494 от 21.02.2024 г. по ч. гр. с.№ 564/2023 г. на Окръжен съд-Бургас. На това определение се иска съдебен контрол.

В обжалваното сега определение № 494 от 21.02.2024 г. по ч. гр. с.№ 564/2023 г. на Окръжен съд-Бургас са изложени мотиви, че съдът вече се е произнесъл по същото искане и определението е разгледано и потвърдено от ВКС след обжалване. Няма нови обстоятелства, поради които да се иска отново отвод. По делото е постановен окончателен съдебен акт, с който е приключило в. ч.гр. д.№564/23г. на БОС, постановен преди подаването на първата молба за отвод и аргументът за неспазване на чл.22 от ГПК би могъл да се ползва само в контекста на последващо обжалване на този акт с твърдение, че е допуснато съществено процесуално нарушение. Определението, с което е потвърдено определението за връщане на молбата за отмяна обаче е влязло в сила, като необжалван. Затова е посочено, че направеното отново искане за отвод не обслужва интереса на заявителката и е изцяло лишено от правен смисъл.

Определението не подлежи на обжалване.

Съгласно чл.274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат определенията на съда когато преграждат по-нататъшното развитие на делото или когато обжалването е изрично предвидено в закона. Определението, с което се оставя без уважение искане за отвод на съдия не подлежи на обжалване, защото нито прегражда хода на делото, нито е предвидено обжалването му. Въпросът за отстраняването на съдия от разглеждането на делото съгласно чл. 23, ал. 2 ГПК се решава при участието на този съдия, поради което обжалваното определение, с което съдия З. се е произнесла по искането за отвода й не е могло да бъде постановено от друг съдия. Това определение не подлежи на обжалване и защото друг съдебен състав не може да извърши преценка за основателността на искането за отвод. Ако съдът е отказал да се отведе, въпреки наличие на основание за отвод, това може да има значение при упражняване на инстанционен контрол върху постановения акт с участието на съдията, чието отстраняване е поискано или ако е имало основание за самоотвод, на сяма когато е довело до съществено процесуално нарушение /ТР № 1/2023г. на ОСГТК./ В случая определението за връщане на молбата за отмяна е влязло в сила и по отношение на него не може да се извършва инстанционен контрол.

В случая не е налице и правен интерес от обжалване на определение № 494 от 21.02.2024 г. по ч. гр. с.№ 564/2023 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е оставено без уважение поредно искане за отвод на съдия З., защото определението, в постановяването на което тя е участвала и с което е потвърден акта на РС за връщане на молбата за отмяна, е влязло в сила. Искания и молби за отвод след този момент са без предмет – съдията не може да се отстрани от вече постановен от него акт. Обжалването на определение, с което не е уважено искане за отвод на съдията, постановил акт, след влизане на този акт в сила, също е без предмет. Подобно обжалване не може да промени влезлия в сила съдебен акт с участието на съдията, чийто отвод се иска. Затова и обжалването на такъв акт е недопустимо, поради което частната жалба озаглавена „искане за отвод“ ще се остави без разглеждане.

В практиката си ВКС нееднократно е посочвал /например в Определение № 28 от 17.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4909/2019 г., III г. о., Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г. на ВКС, III г. о., определения № 761 от 30.11.12 г. по ч. т. д. № 497/12 г. на I т. о. на ВКС, определение № 376 от 10.05.10 г. по ч. т. д. № 350/10 г. на I т. о. на ВКС/, че последователно подаване на верига от частни жалби, срещу окончателни съдебни актове съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, при което страната носи отговорност за вреди.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба подадена като „искане за отвод“ на съдия З. от Ж. В. Ж. от [населено място] против определение № 494 от 21.02.2024 г. по ч. гр. д.№ 564/2023 г. на Бургаски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ