Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от „Месокомбинат-Русе”АД срещу Решение № 88 от 02.05.2019 год. по т. д.№ 406/2018 год. на Великотърновския апелативен съд.

Въззивното решение е постановено по жалбата на „Месокомбинат-Русе”АД срещу Решение № 146 от 26.09.2018 год. по т. д.№ 183/2017 год. на Русенския окръжен съд. С това решение първоинстанционният съд, произнасяйки се по обективно съединени искове с правно основание чл. 74 ал. 1 ТЗ, предявени от Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез тяхната майка и законна представителка А. П. Д. е отменил решенията на общото събрание (ОС) на „Месокомбинат-Русе”АД, проведено на 05.06.2017 год. С обжалвания въззивен акт, като е счел, че първоинстанционното решение е допустимо и законосъобразно Великотърновският апелативен съд го е потвърдил.

В касационната жалба се подържа основанието по чл. 281 т. 2 ГПК – недопустимост на въззивния акт, поради липса на процесуална легитимация на ищците да проведат иск по чл. 74 ал. 1 ТЗ. При условията на евентуалност се подържа основанието по чл. 281 т. 3 ГПК – неправилност на решението на ВТАС.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се подържат основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК.

В представен по реда и в срока по чл. 287 ал. 1 ГПК писмен отговор, ответниците по касация Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез процесуалния си представител, упълномощен от тяхната майка и законна представителка А. П. Д. са изразили становище за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол. Изразили са и евентуално становище за неоснователност на касационната жалба. Има искане за присъждане на разноски.

Становището на настоящия съдебен състав, че липсват предпоставки за допускане на касационен контрол за произнасяне по поставените въпроси произтича от следното:

Предявен е но 26.06.2017 год. иск с правно основание чл. 74 ал. 1 ТЗ. Няма спор, че наследодателят на ищците, починал на 14.05.2014 год. е притежавал 4003 бр. акции от капитала на „Месокомбинат-Русе” АД. Няма спор, че освен ищците, наследодателят е оставил и други низходящи с равни права върху наследственото имущество, като квотата на всеки един от низходящите е по 1/6 ид. ч. Няма спор, че по реда и на основание чл. 212 ЗЗД ищците са прехвърлили наследствените си права с договор, сключен на 04.01.2018 год. по време на висящността на делото пред Русенския окръжен съд.

Общото събрание на акционерите (ОСА) е проведено на 15.06.2017 год., като на него не е бил допуснат за участие упълномощеният представител на ищците, легитимиращи се с права върху 3/6 ид. ч. от притежаваните от наследодателя акции. Последователно подържаната теза на дружеството е, че до участие в ОСА може да бъде допуснат пълномощник, представляващ всички наследници.

За да потвърди първоинстанционното решение с което Русенският окръжен съд е приел, че ищците са придобили членствени права и правото им на участие в проведеното на 15.06.207 год. ОС е било нарушено, въззивният съд е приел, че всеки един от ищците е притежавал по 667 бр. поименни акции от капитала на ответното дружество, получени в наследство от наследодателя им, равняващи се на 1/6 част от общия брой 4 003 акции, като само една от акциите е съсобствена с останалите наследници. Както и РОС, счел е, че съсобствена по смисъла на чл. 177 ТЗ е останала само една (неделима) акция.

Въпросите за които касаторът твърди наличието на предпоставката по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и съответната практика на ВКС, която сочи са: 1./ Налице ли е правен интерес от разглеждане на предявени искове за защита на права на акционер, ако в течение на съдебния процес ищецът е прехвърлил притежаваните акции? – твърди противоречие с Решение № 812 от 05.01.2007 г. по т. д. № 434/2006 г., I т. о. на ВКС; 2./ Допустимо ли е съдът да извършва съдебна делба на наследени акции в съсобственост в производство по чл. 71 от ТЗ, доколкото като последица на постановеното от него решение се достига до правно положение на разпределени наследени акции между съответните наследници? – твърди противоречие по този въпрос с Определение № 94 от 09.3.2011 г. по ч. гр. д. № 24/2011 г. на ВКС I г. о.; 3./ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения на страните? – твърди противоречие с Решение № 17 от 23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г., на ІІ то. На ВКС; 4./ Допустимо ли е акции да бъдат автоматично разпределяни при наследяване между наследниците съобразно наследствения им дял? – счита, че произнасянето по този въпрос е в противоречие с Определение № 413 от 09.10.2018 г. по т. д. № 925/2018 г. на І т. о. на ВКС.

Не е налице предпоставката по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по отношение на първия от посочените въпроси. Съдебното решение, което касаторът сочи е постановено от 3-членен състав на ВКС при действието на ГПК отм. год. и е извън релевантната съдебна практика, посочена в т. 2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Освен това, последващата вота решение съдебна практика е категорична, че отпадането на членственото правоотношение в хода на висящо производство по чл. 74 ал. 1 ТЗ не води до недопустимост на конститутивния иск.

Няма отношение към спора вторият от посочените въпроси, доколкото ВТАС не е извършил съдебна делба или разпределение на акции и производството не е по иск с правно основание чл. 71 ТЗ. Както бе посочено по-горе, изводът на въззивния съд, че решенията на ОС подлежат на отмяна произтича от разбирането, че ищците по делото са притежавали членствени права към датата на провеждането му и недопускането им до участие в него е нарушило тези техни права. Обемът на членствени права е без значение за предявяването и успешното провеждане на иска по чл. 74 ал. 1 ТЗ.

Третият от въпросите по естеството си съставлява твърдение за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон – основание по чл. 281 т. 3 ГПК, но не и белезите на правен такъв, съгласно селективните критерии, въведени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.

Няма качеството на обуславящ изхода на спора и четвъртият от посочените въпроси. Както вече бе отбелязано, автоматично разпределяне на акции между наследниците не е извършено. Констатацията на ВТАС е, че в качеството на наследници на акционера Б. Н., ищците по делото са придобили и членствени права спрямо дружеството-касатор, даващи им право на участие в общото събрание (за разлика от ООД, където членството не се придобива автоматично). Какъв е обемът на членствените им права е вторичен въпрос, който би имал значение при евентуален спор относно кворума за провеждане на ОСА или спор за мнозинството при вземане на решение с какъвто спор в случая съдът не е сезиран. Притежаваните от наследодателя акции не могат да бъдат разглеждани само като вещи/материални права – част от наследствената маса. Акциите материализират и членствено право и фактът на наследяване на това членствено право е безспорно. Недопускането на наследниците до участие в ОСА съставлява отричане на това наследствено право с аргументи извън него, а именно – как следва да бъде упражнявано то. Дори чл. 177 ТЗ да бъде тълкуван разширително – т. е. ограничението при упражняването на правата да се простира не само върху съсобствена акция (ед. ч.), а и върху акции (мн. ч.) и всяка от тях да е в идеална съсобственост, то и в този случай това евентуално би имало значение за кворума или мнозинството за вземане на решение (при спор за приложимостта на чл. 31 ЗС спрямо съсобственост върху акции), но не и до ограничаване на членственото право за участие в ОСА.

Въпросите, за които касаторът твърди наличието на приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК са: „1./ Допустимо ли е акции да бъдат автоматично разпределяни при наследяване между наследниците съобразно наследствения им дял? 2./ След като физически не е възможно автоматично да се разпределят наследени акции, издадени и отпечатани на купюри, между съответните наследници, възможно ли е материализираните в тях права автоматично да се разпределят?; 3./ Допустимо ли е да се разпределя между наследниците пакет от акции, обект на наследяване, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата, които тя материализира, без да се поставят никакви други изисквания, включително без да се изисква съгласието за разпределяне на всеки един от наследниците?; 4./ Налице ли е процесуална легитимация за оспорване на решенията на общото събрание на акционерите за част от сънаследниците на поименните акции, притежаващи идеални части от всяка акция, но които са малолетни и по смисъла на чл. 65 от ТЗ не могат да бъдат участници в търговски дружества?”

Становището на настоящия състав е, че въпросите до голяма степен се припокриват с тези за които се твърди наличие на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Неколкократно бе посочено, че спорът по делото не е за собственост върху акции. Притежаването от ищците на акции от капитала му не се оспорва от „Месокомбинат-Русе”АД. Собствеността/съсобствеността върху тях между наследниците на акционера Н. също е безспорно. Спорът по делото не е и за разпределянето им като имущество/вещи. Същинският спор би бил дали е възможно разпределено упражняване на правата върху тях (аналогия с чл. 31 ЗС). Този спор, спор, обаче, евентуално би възникнал и отговорът на въпроса би бил обуславящ,, ако дружеството бе допуснало наследниците до участие в ОС. В този случай би могло да възникне различно тълкуване досежно способа за упражняване на членствени права: дали упражняването на тези права съответства на наследствената им квота (формиране на кворум); дали правото на глас, което материализира всяка от акциите може да бъде упражнявано от всеки съсобственик поотделно, като броят на гласовете съответства на наследствената му квота; ако остават брой акции по отношение на които наследствената квота не може да бъде приложена, то дали за тях се счита, че са негласували или им се определя общ пълномощник и пр.

Тези въпроси действително биха имали значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, но те са без значение за изхода на конкретния спор, предвид факта, че с недопускането на притежателите на акции до участие в ОСА, членственото им право е било нарушено, независимо от това, какъв е неговият обем.

Що се касае до четвъртия въпрос, той би имал значение в производство по иск с правно основание чл. 70 ал. 1 т. 7 ТЗ, но в случая спорът не е за учредяване на дружество респ. дееспособността на учредителите му.

Основанието по чл. 280 ал. 2 ГПК също не е налице. Въззивният съд се е произнесъл по спора с който е бил сезиран, не е допуснал грубо нарушение на материалния и/или процесуалния закон, не е извратил фактите и тезите на страните, поради което и решението му не е очевидно неправилно.

Искането на ответниците по касация за присъждане на разноски ще следва да бъде оставено без уважение, поради това, че доказателства за сторени такива не са представени.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 88 от 02.05.2019 год. по т. д.№ 406/2018 год. на Великотърновския апелативен съд.

ОСТАВЯ без уважение искането на Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез процесуалния им представител, упълномощен от тяхната майка и законна представителка А. П. Д. за присъждане на разноски на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.