Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 5911/25.ІІІ.2019 г. на ямболското „Кимко” АД (в несъстоятелност), подадена чрез негов изп. директор против онази част от решение № 476 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 26.ІІ.2019 г., постановено по т. д. № 3671/2018 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 130 на СГК, ТК, с-в VІ-7, от 17.01.2018 г. по т. д. № 416/2015 г.: за отхвърлянето – като неоснователни - на неговите обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание по чл. 694 ТЗ, предявени срещу ответната Национална агенция за приходите /по-нататък и само НАП/, с предмет несъществуването, като „погасени по давност”, на публични вземания към търговеца настоящ касатор в размер на 21 887.89 лв. (двадесет и една хиляди, осемстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки), както и на частни държавни вземания към същото търговско дружество в размер на 22 359.69 лв. (двадесет и две хиляди, триста петдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки).

Оплакванията на ямболското търговско дружество (в Н.) са за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение в атакуваната негова потвърдителна част, поради което се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявените на основание чл. 694, ал. 1 ГПК в условията на обективно кумулативно съединяване отрицателни установителни искове срещу НАП да бъдели уважени, като се признаело, че процесните публични и частни държавни са били изцяло погасени по давност.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й „Кимко” АД-гр. Ямбол обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърденията си за вероятна недопустимост и за „очевидна неправилност” на въззивното решение в атакуваната негова потвърдителна част /основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК/, още и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл по следните четири правни въпроса:

1./ „Как следва да се постъпи с очевидно нищожен административен акт по чл. 107 ДОПК – във вр. със ЗМДТ, съставен сред срока по чл. 109 ДОПК, както и допустимо ли е принудително изпълнение на такъв акт, включително и в производството по несъстоятелност на длъжника по него?”;

2./ „Допустимо ли е принудително изпълнение в производство по несъстоятелност на административен акт по чл. 107 ДОПК – във вр. със ЗМДТ, ако същият не е представен в производството по несъстоятелност в задължителния 7-дневен срок от издаването му, съгласно чл. 164, ал. 2 ДОПК, а след повече от 2 години от този момент и при условие, че по същия административен акт не са осъществени задължителните процесуални действия: образуване на изпълнително дело, изпращане на покана за доброволно изпълнение?”;

3./ „Допустимо ли е административен акт по ДОПК да се приема в производство по несъстоятелност по реда на чл. 164, ал. 2 ДОПК – т. е. без да се обжалва от синдика по съдебен ред въпреки изрично искане на длъжника за това?”;

4./ „Прекъсва ли се давността чрез молбата за издаване на изпълнителни листи и чрез самите изпълнителни листи на несъдебно основание, при условие, че същите не влизат в изчерпателно изброените случаи по чл. 116, б. „б” ЗЗД, нито представляват действия на принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД, съгласно постановката по т. 14 от тълкувателно решение № № 2/26.VІ.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г.? ”

Ответната по касация Национална агенция за приходите, както и синдикът на „Кимко” АД (в Н.) не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова потвърдителна част /за частично отхвърляне на обективно кумулативно съединените отрицателни установителни искове на касатора срещу НАП с предмет несъществуването им - като „погасени по давност” – на публични вземания към този търговец в размер на 21 887.89 лв., както и на частни държавни вземания към същия длъжник (в Н.) в размер на 22 359.69 лв./.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на ямболското „Кимко” АД (в несъстоятелност) ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

По твърдението на касатора за вероятна недопустимост на въззивното решение в атакуваната негова потвърдителна част:

Това твърдение е голословно, а и доколкото при служебната проверка на настоящия съдебен състав за валидност и допустимост на постановеното от САС решение не бе констатирано то да страда от пороци по смисъла на чл. 281, т. т. 1 и 2 ГПК, вероятността за осъществяване на последния следва да се счита изключена.

По приложното поле на касационния контрол в хипотезите по т. т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК:

За да потвърди решението на първостепенния съд в двете негови отхвърлителни части по отрицателните установителни искове на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 694 ТЗ, водени срещу ответната НАП с предмет несъществуването на публични и частни държавни вземания към този длъжник в производство по несъстоятелност, въззивната инстанция е приела, че публични такива в размер на 21 887.89 лв., както и частни – в размер на 22 359.69 лв., не са били погасени по давност, защото:

а.) За вземанията за главница в размер на 9 676.40 лв. и за лихва върху просрочени към 18.01.2012 г. задължения в размер на 9 612.45 лв. по Акт № 99/22.ІІ.2012 г. за установяване на задължения по декларации по чл. 107, ал. 3 ДОПК, издаден от [община] в размер на 19 288.85 лв. (сборна величина от горните две суми), срокът на общата 5-годишна погасителна давност започва да тече от 1 януари 2013 г., съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК, поради което и към датата на предявяването им в производството по несъстоятелност за „Кимко” АД, а именно на 10.ІХ.2014 г., те не са били погасени по давност, щом изминалият релевантен срок е с продължителност 1 година, осем месеца и девет дни. С прибавянето към горната сума от 19 288.85 лв. на изчислената с приетото и неоспорено по делото заключение на ССЕ лихва за забава върху главницата за периода 19.І.2012 г. – 3.І.2014 г. в размер на 1 941.71 лв., както и лихва за забава за периода от 4.І.2014 г. до 4.ІХ.2014 г. в размер на сумата от 657.33 лв., общият размер на непогасените по давност публични вземания възлиза на 21 887.89 лв. (двадесет и една хиляди, осемстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки);

б.) От претендираните от търговеца настоящ касатор като несъществуващи /погасени по давност/ частни държавни вземания на НАП към „Кимко” АД (в Н.) в общ размер на 118 173.37 лв., тези по изпълнителния лист от 25.ІV.2005 г., издаден по гр. дело № 2212/2005 г. на СРС в размер на 21 457.93 лв., са били признати от САС за съществуващи, тъй като далеч преди датата 25.ІV.2010 г. /погрешно посочена като „26.04.2011 г.”/, видно от данните по делото, с постановление № 5934/2003/021352 от 5.І.2009 г. на публичен изпълнител при РД – Бургас на АДВ за вземанията по същия изп. лист е била наложена обезпечителната мярка запор върху всички банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на банкови касетки, както и суми предоставени на доверително управление на „Кимко” АД в описаните в същото постановление търговски банки. Доколкото частните държавни вземания на НАП по горния изп. лист са били предмет и на образуваното пред ЧСИ с рег. № 846 изп. дело № 0400422/09 г. и по него на 14.Х.2009 г. са били изпратени 4 запорни съобщения до посочените в тях 4 банки, то – по правилото на чл. 116, б. „в” ЗЗД – с така предприетите действия за принудително изпълнение давността е била прекъсната. Ето защо, при съобразяване точния разум на нормата на чл. 117, ал. 1 ЗЗД, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност, съставът на САС е могъл да констатира, че към датата на предявяване на вземанията, а именно 8.ІХ.2014 г., новата 5-годишна давност не е изтекла. В съответствие с това разрешение непогасената по давност лихва за забава е била изчислена само върху част от главницата в размер на 13 259.94 лв. по изп. лист от 25.ІV.2005 г., издаден по гр. дело № 2212/05 г. на СРС, като за процесния период 3.І.2014 г. – 3.ІХ.2014 г. същата лихва възлиза на 900.76 лв. (деветстотин лева и седемдесет и шест стотинки).

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че четирите правни въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата на касатора „Кимко” АД (в Н.) са с изцяло хипотетичен характер, т. е. нито един от тях не е бил предмет на произнасянето на САС с атакуваното решение, доколкото се отнасят до процедирането на съда по чл. 613 ТЗ, а не до съда, сезиран с исковете по чл. 694 ТЗ. Ето защо, при така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от касатора две допълнителни предпоставки за това /в случая по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст/.

В заключение, в атакуваната негова потвърдителна част въззивното решение не е и „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо противоречие с правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (законовите правила относно погасителната давност да са били приложение в техния обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е постановил решението си въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 476 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 26.ІІ.2019 г., постановено по т. д. № 3671/2018 г. В А. Н. Ч: за отхвърляне - като неоснователни - на обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание по чл. 694 ТЗ, предявени от ямболското „Кимко” АД (в несъстоятелност) срещу ответната НАП с предмет несъществуването им като „погасени по давност” – на публични вземания към търговеца в размер на 21 887.89 лв., както и на частни държавни вземания към същия в размер на 22 359.69 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д, № 1326 по описа за 2019 г.