Р Е Ш Е Н И Е

№ 20

София, 30.06.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. М

ЧЛЕНОВЕ: И. П

Д. Д

при секретаря ИНА АНДОНОВА……………..……. и с участието на прокурора ……………................, като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 376 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 448/19.VІІІ.2019 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от застрахователната компания „Л. И” АД-София осъдително решение на Пловдивския апелативен съд по т. д. № 442/2017 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид констатацията за противоречие между този съдебен акт за уважаването на предявен като частичен пряк иск срещу застрахователя и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановките на ППВС № 4/25.V.1961 г. и на ППВС № 5/24.ХІ.1969 г.

В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция от процесуалния представител на застрахователя настоящ касатор е постъпило искане за даване ход на делото по същество и са депозирани писмени бележки, в които се поддържа главното оплакване в касационната жалба, че неправилно Пловдивският апелативен съд бил приел „за доказано по основание”, че ищцата Е. Ч. попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на пострадал при непозволено увреждане. Според застрахователя по делото било установено, че ищцата е живеела в отделно домакинство със своите родители, различно от това на нейните баба и дядо, загинали в хода на процесното ПТП...