ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 203

София, 30.06.2020 г.

В. К. С, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: Р. Б

В. Х

разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 345 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца „ОТП Ф. Б“ ЕАД срещу определение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционно определение на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за допълване на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските на определението за прекратяване на производството, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ответникът Г. М. не изразява становище.

Въззивният съд е установил, че исковото производство е било образувано по предявени от жалбоподателя по реда на чл. 422 ГПК установителни искове и евентуални осъдителни искове, а впоследствие е било прекратено по причина, че издадената в полза на жалбоподателя заповед за изпълнение е влязла в сила поради неподаването в срок на възражение от страна на ответника, а заповедният съд неправилно е дал на жалбоподателя указание за предявяване на иск.

Извода си за неоснователност на направеното от жалбоподателя искане за допълване на определението за прекратяване на производството с присъждане на разноските, направени от него в заповедното и в исковото производство, въззивният съд е обосновал със съображенията, че съгласно общото правило на чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на производството разноските остават в тежест на ищеца освен при десезиране на съда, извършено от ищеца поради новонастъпили обстоятелства, зависещи от ответника и погасяващи спорното право, в какъвто случай по аргумент от 78, ал. 2 ГПК и независимо от прекратяването на производството отговорността за разноски остава в тежест на ответника....