Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. И. А., като пълномощник на П. Н. Г. и К. /К./ Г., срещу въззивно решение № 2716, постановено на 06.12.2019 г. по в. гр. д. № 3132/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2696 от 12.04.2019 г. по гр. д. № 15851/2014 г. на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявените от касаторите срещу Т. М. Т. и Ж. К. Т. искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на следния недвижим имот: апартамент № 8, находящ се в [населено място], [улица]/“П. Е.“/ № 12-Б, вх.А, ет. 3, състоящ се от дневна, две стаи, кухненски бокс, сервизни помещения, с площ 95, 37 кв. м., при съседи: улица, стълбище, ап. № 7, двор и ап. № *, заедно с мазе № 8 с площ 5, 80 кв. м., заедно с прилежащите 3, 468 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, парцел * в кв. 199, м. „Л.“ и за предаване на владението върху процесния имот.

В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като не са формулирани конкретни въпроси. Цитирана е съдебна практика, а именно: тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 163/06.03.2009 г. по гр. д. № 3282/2007 г. на ВКС, четвърто г. о. и решение № 175/04.06.2010 г. по гр. д. № 579/2009 г. на ВКС, второ г. о., с която се сочи противоречие.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Т. М. Т. и Ж. К. Т. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.

При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от П. и К. Г. срещу Т. и Ж. Т. искове за ревандикация на процесния апартамент. Ищците са изложили твърдения, че са наследници по закон на М. Б. /тяхна леля/, починала през 2009 г. С влезли в сила съдебни решения е унищожен сключения на 19.03.2008 г. договор за покупко-продажба между М. Б., като продавач, и ответниците, като купувачи, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Правото им на собственост е било удостоверено с констативен нотариален акт № 146/21.10.2014 г., издаден въз основа на писмени доказателства, на основание наследяване по закон и влезлите в сила съдебни решения.

Ответниците са оспорили активната материално-правна легитимация на ищците. Посочили са, че притежават имота по силата на саморъчно завещание от 04.02.2003 г., оставено от М.Б.. Ищците са релевирали възражение за унищожаемост на завещанието на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН като съставено от лице, което по време на изготвянето му не е било способно да завещава.

По делото е установено, че с нотариален акт № 16/19.03.2008 г. за покупко-продажба, М. Б. е прехвърлила на ответниците правото на собственост върху процесния имот. С влязло в сила на 23.01.2014 г. решение по гр. д. № 2146/2009 г. на СГС, е унищожен договора за покупко-продажба, до размер на 1/2 ид. ч., по предявения от П. Г. иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. С влязло в сила на 16.07.2014 г. решение по гр. д. № 2577/2010 г. на СГС, договорът е унищожен до размер на 1/2 ид. ч., по предявения от К. Г. иск със същото правно основание.

Със саморъчно завещание от 04.02.2003 г., обявено на 26.02.2009 г., М. Б. е завещала на ответниците процесния апартамент. Във връзка с оспорването на завещателната й дееспособност са били допуснати единична и тройна съдебно – психиатрични експертизи, според които за времето до 2004 г. в медицинската документация не са отразени данни за психични отклонения. След тази година има данни за психично разстройство /поставена е диагноза „налудно разстройство в късна възраст“ при освидетелстване на завещателката през 2008 г., когато е било образувано производство за поставянето й под запрещение/, но не са отразени прояви на деменция. В експертно решение от 23.01.2003 г. е поставена диагноза „генерализирана артериосклероза“, но към този момент не са съществували данни за интелектуално-паметови нарушения, в смисъл на деменция. Неврологичните заболявания /“хронична вертебро-базиларна недостатъчност“ и „тежък координационен синдром“/ не са се отразили на психичното й състояние до степен да не може да действа разумно. В заключенията и на двете експертизи е обоснован категоричен извод, че към момента на съставяне на завещанието М. Б е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Въз основа на събраните експертизи и гласни доказателства /свидетелите Д. и Г./ възражението за унищожаемост на завещанието на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН е счетено за неоснователно.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че наведените в жалбата оплаквания са свързани с валидността на завещанието, доколкото същите се изразяват в твърдения, че то не е произвело действие и не е противопоставимо на наследниците по закон. Приел е за установено, че завещанието, имащо характер на частно завещателно разпореждане, отговаря на изискванията за форма. Не е налице хипотезата на мълчалива отмяна на завет, регламентирана в чл. 41, ал. 1 ЗН, тъй като последващото отчуждаване на завещаната вещ е унищожено поради порок във волята на завещателката.

Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Изложените в жалбата доводи са свързани с обстоятелството, че ответниците не са представили нотариален акт, с който да се легитимират като собственици, както и че завещанието, на което те основават правото си на собственост, няма правопораждащо действие. Напротив, същото се ползва именно с такова действие /завещателят определя своите правоприемници в имуществените права, които са му принадлежали приживе, назначава наследници и осуетява изцяло или частично наследяването по закон/. Тълкувателното решение не е относимо към настоящата хипотеза. Цитираната съдебна практика е свързана с установяване на въведеното от ищеца по иск за ревандикация придобивно основание, което в конкретния случай не е било доказано.

По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 2 800 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 2716, постановено на 06.12.2019 г. по в. гр. д. № 3132/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА П. Н. Г. и К. Г., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, кантора 9, адв. И. А., да заплати на Т. М. Т. и Ж. К. Т. от [населено място], [улица], вх.А, ет. 3, ап. № 8, сумата от 2 800 лева - съдебни разноски.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: