6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 446

гр. София, 29.06.020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. К. С на Р. Б,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВАЧЛЕНОВЕ: К. Н. А БАЕВА

изслуша докладваното от съдия А. Б т. д. № 2384 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.П.Ш в качеството му на синдик на „Т. Строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу решение № 146 от 20.06.2019г. по т. д. № 12/2019г. на Апелативен съд – В. Т, с което е потвърдено решение № 184 от 02.11.2018г. по т. д. № 123/2017г. на Плевенски окръжен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване за нищожни спрямо кредиторите на несъстоятелността на две постановления за възлагане на недвижимо имущество от 18.01.2017г. на ЧСИ М. Б., с което на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД са възложени описаните недвижими имоти, издадени след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

Касаторът излага твърдения за неправилност на въззивното решение, тъй като е основано на повърхностни и формалистични мотиви, почиващи единствено на буквалния прочит на редакцията на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, но не и на действителния смисъл на закона. Поддържа, че въззивният съд не е разграничил хипотезите, предмет на чл. 646, ал. 1 ТЗ, от тези по следващите алинеи, които съществено се различават. Счита, че това е създало предпоставки за неправилно прилагане на закона и неотчитане на спецификите на фактическите състави по чл. 646, ал. 1 ТЗ, които не са преферентни, а почиват на съвършено различен модел на противоправността...