ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5118

гр. София, 11.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Бисера Максимова

като разгледа докладваното от Б. М. К. гражданско дело № 20248002101951 по описа за 2024 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от А. Н. М. от гр. С., чрез нейния процесуален представител адвокат Г. Д. Е., съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С.” №10, касационна жалба против решение № 46 от 12.02.2024 год., постановено по въззивно търговско дело № 6 по описа за 2024 година на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 72/17.10.2023 г. по т. д. № 80/2022 г. по описа на ОС - Хасково, с което касаторът е осъден да заплати на „Индустриални терени и складове“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град София, ЖК „Индустриален парк София - Божурище“, ул. „В. П.“ № 8 сумата 65 223,05 лева, формирана както следва: 1) получени без правно основание нетни месечни възнаграждения по договори от 21.08.2017 година за управление като член на съвета на директорите и изпълнителен директор: м. август 2017 год. - 842,34 лева; м. септември и октомври 2017 година по 2 171,84.00 лева; м. ноември 2017 година - 525,36 лева; м. декември 2017 година – 2 033,85 лева, общо за посочените месеци от 2017 година - 7 745, 23 лева; 2/ за м. януари 2018 година – 2 394,73 лева; за м. февруари - м. декември 2018 година по 2 431,55 лева месечно, общо за посочените месеци на 2018 година — 29 141,78 лева; 3/ м. януари - м. септември 2019 година включително - по 2 651,94 лева и м. октомври 2019 година - 340,08 лева, общо за посочените месеци на 2019 година - 24 207,54 лева; 2) получени без правно основание обезщетения по чл. 15.1, съответно по чл.16.1 от договори, датирани от 21.08.2017 година, за управление като член на съвета на директорите и изпълнителен директор, в размер общо на 4 128,50 лева нетно, с платежни нареждания от 18.02.2022 година; ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 08.07.2022 година до окончателното разплащане, както и направените по делото разноски.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по въпрос, разрешаването на който ще има значение за развитието на закона, в т. ч. – и на правото. Въпросът, формулиран от касатора, е в следната насока: „Налице ли е несъответствие между разпоредбата на чл. 34, ал. 7 от ЗМСМА и Конституцията на Р. Б. респ. Търговския закон (чл. 244, ал. 4 ТЗ) относно товадължи ли се на лице, което има качеството на общински съветник, възнаграждение, когато участва като представител на държавата в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, при обстоятелството, че в настоящия случай такова възнаграждение е договорено и изплащано регулярно при сключването и през време на действието на договорите за управление и контрол с дружеството-ищец?“

Касаторът сочи още като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност.

Постъпил е отговор на касационната жалба от „ИНДУСТРИАЛНИ ТЕРЕНИ И СКЛАДОВЕ“ ЕАД чрез адвокат З. П. З. - от АК – Хасково със становище за неоснователност на касационната жалба.

ВКС, ГК, състав на ІII гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да постанови решението си, Апелативен съд – Пловдив е приел, че в исковия период от 21.08.2017 година до 04.10.2019 година жалбоподателката е заемала длъжността общински съветник в Общински съвет – С. като в същото време е изпълнявала функциите на член на съвета на директорите и изпълнителен директор на „Свободна зона - С.“ ЕАД с ЕИК 126009541, въз основа на решение от протокол № 50/09.08.2017 година на Съвета на директорите на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД - град София и решение от протокол № 1/15.08.2017 година на Съвета на директорите на „Свободна зона - С.“ ЕАД. Съдът е приел за безспорно, че исковите суми в размер на 61 094.55 лв. нетни месечни възнаграждения и 4 128,50 лв. нетни обезщетения по чл. 15.1, съответно по чл.16.1 от двата договора за възлагане на управление по платежни нареждания от 18.02.2022 г., са получени от жалбоподателката. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 34, ал. 7 от ЗМСМА като е приел, че същата е императивна и не може да се тълкува разширително - общинският съветник може да участва като представител на държавата в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение. Съдът е достигнал до извода, че е налице ясна и категорична законова забрана за получаване на възнаграждение от общински съветник, изцяло приложима в разглеждания случай, като забраната се отнася до всички органи на управление и контрол на търговските дружества с държавно участие в капитала - както до членовете на СД, така и до изпълнителните директори. Съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на жалбоподателката, която се е позовала на нормата на чл. 244, ал. 4 от ТЗ, приемайки, че тази норма не дерогира забраната на чл. 34, ал. 7 от ЗМСМА, а отделно от това е посочил, че е налице изрична клауза в договора за управление в качеството й на член на СД - чл. 9, според която възнаграждение не се дължи, ако лицето заема длъжност, посочена в закон като пречка за получаване на възнаграждение. Такава пречка, според въззивния съд, е разпоредбата на чл. 34, ал. 7 от ЗМСМА. Съдът е отхвърлил възражението на ищцата за погасяване на правото на иск по давност. Като краен резултат е достигнал до извода, че решението на първоинстанционния съд, който е уважил предявените искове по чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 34, ал. 7 от ЗМСМА за връщане на получените суми, като такива, получени без правно основание, се явява правилно, и е потвърдил същото.

По допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, III гражданско отделение, намира следното:

Обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено в директно нарушение на закона, нито е извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

По отношение на поставения от касатора въпрос в изложението му по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК, настоящата инстанция приема, че същият е от значение за изхода по конкретното дело, включен е в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. По приложението на разпоредбата на чл. 34, ал. 7 от ЗМСМА касационната инстанция не констатира съществуваща съдебна практика. Налице е общата предпоставка за допускане на въззивното решение на касационно обжалване, както и допълнителната такава по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът, зададен от касатора, с оглед конкретиката на настоящия случай и правомощията на касационната инстанция съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 година, следва да бъде уточнен по следния начин: „Какво е съотношението между разпоредбата на чл. 34, ал. 7 от ЗМСМА („Общинският съветник може да участва като представител на държавата в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение.”) и разпоредбата на чл. 244, ал. 4, предложение първо от ТЗ „Съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове и определя възнаграждението им.“), когато общински съветник е член на съвета на директорите и изпълнителен директор на търговско дружество, чийто капитал е собственост на еднолично търговско дружества с държавно участие?“. Въззивното решение следва да се допусне на касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – за развитие на правото.

Поради обстоятелството, че „Свободна зона - С.“ ЕАД е заличен търговец в търговския регистър и регистъра на ЮЛ с нестопанска цел, съдът счита, че следва изрично да съобщи на страните на основание чл. 155 ГПК публично публикуваните в търговския регистър факти, които са релевантни в настоящия спор.

С оглед изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 46 от 12.02.2024 год., постановено по въззивно търговско дело № 6 по описа за 2024 година на Апелативен съд – Пловдив.

Съобщава на страните публично известни факти, съдържащи се в търговския регистър и регистъра на ЮЛ с нестопанска цел, а именно: „Свободна зона – С.“ ЕАД, 126009541, считано от 06.11.2018 г. е с променено фирмено наименование, а именно – „Индустриална зона – С.“ ЕАД с ЕИК 126009541. Считано от 21.04.2009 г. едноличен собственик на капитала е била Държавата чрез Министерство на икономиката и енергетиката, а считано от 11.06.2009 г. едноличен собственик на капитала на „Свободна зона – С.“ ЕАД, 126009541, респ. „Индустриална зона – С.“ ЕАД, ЕИК 126009541, е „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, ЕИК 121706255. На 04.10.2019 г. дружеството „Индустриална зона – С.“ ЕАД, ЕИК 126009541, е заличено като търговец в търговския регистър и регистъра на ЮЛ с нестопанска цел поради вливане в Индустриални терени и складове ЕАД, ЕИК ***, с едноличен собственик на капитала „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, ЕИК 121706255. „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, ЕИК 121706255, е с едноличен собственик на капитала Министерство на икономиката и индустрията, ЕИК 177549105, Държава: БЪЛГАРИЯ.

Указва на касатора А. Н. М. от гр. С., чрез нейния процесуален представител адвокат Г. Д. Е., съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С.” №10, да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 1 304.47 /хиляда триста и четири лева и 47 ст./ лв. и в същия срок да представи доказателства за внасянето й по номера на настоящото дело. В противен случай жалбата подлежи на връщане. След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о. з. или прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________