Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ОЛГА КЕРЕЛСКА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр. д.№ 92/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. п. гр. С. срещу определение от 18.01.2010 год. постановено по гр. д. № 1385/2009 год., на Софийски апелативен съд, с което е оставена без движение жалбата на Софийска градска п. и е дадено указание да се посочи в какво се състои искането по отношение на размера, в който иска следва да бъде уважен.

Частният жалбоподател изтъква, че не са били налице предпоставките за оставяне на въззивната жалба без движение, доколкото искането е ясно формулирано.

Моли определението да бъде отменено.

Ответникът по частната жалба - А. А. С. счита, че частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Останалите ответници по частната жалба – П. на РБ и Софийска градска п. ”С”, не вземат становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 214, ал. 1 ГПК отм., от надлежна страна, но е процесуално недопустима, доколкото е подадена срещу съдебен акт – определение, което не подлежи на обжалване.

Съгласно разп. на чл. 213 ГПК отм. на обжалване подлежат определенията, които преграждат по нататъшното развитие на делото /чл. 213, б.”а” ГПК отм. и определенията изрично посочени в закона /чл. 213, б.”б” ГПК отм., Обжалваното определение не попада в тези хипотези. То не е от определенията, за които законът изрично предвижда обжалване...