Р Е Ш Е Н И Е
№ 666
София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: С. К.
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Н. П. като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4368 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Р. Д. срещу решение № 317 от 28.06.2023 г. по в. гр. д. № 96/2023 г. на Великотърновския окръжен съд.
Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно в частта, с която предявеният от него във втората фаза на делбата иск по чл.30, ал.3 ЗС е отхвърлен. Поддържа, че е извършил подобрения в общия имот и другата съсобственица дължи половината от тяхната цена съобразно дела си в имота.
Ответницата Р. И. М. оспорва жалбата. Излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че по делото не е доказано извършването на претендираните от ищеца СМР; че представените писмени доказателства не са годни да установят твърденията на ищеца за закупувани от него материали; че не е доказано той да е влагал тези материали в строителството, за което претендира, както и че е заплащал на майстори за това строителство. Специално за покрива на процесната сграда жалбоподателката поддържа, че той е изграден от нейния баща, неин роднина, от ищеца, и от неговия баща, като не са заплащани средства за техния труд.
С определение № 2615 от 29.05.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от М. Д. иск по чл.30, ал.3 ЗС. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за проверка на извода на въззивния съд, че не се дължат суми за подобрения, извършени от единия съсобственик на общия имот поради това, че при делбата той получава реален дял от имота и се сливат качеството му на длъжник и кредитор.
За да се произнесе по касационната жалба, съставът на ВКС приема следното:
Страните по делото са били съсобственици при равни квоти на недвижим имот в [населено място], [улица], представляващ ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място] с площ от 302 кв. м., ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***със застроена площ от 74 кв. м., ведно с находящото се под нея мазе с площ от 21 кв. м.; прилепена към жилищната сграда - лятна кухня с навес с полезна площ от 16 кв. м., гараж с идентификатор ***със застроена площ от 18 кв. м. С влязло в сила решение е допусната делба на този имот при равни квоти. С решение № 260006/08.07.2022 г. по гр. д. № 1071/202 г. на Горнооряховския районен съд е обявен за окончателен съставеният разделителен протокол, след което е теглен жребий, при който Р. М. е получила в свой дял жилището на първия етаж от сградата, находящото се под него мазе, както и гаража, заедно с 1/2 ид. част от дворното място, а М. Р. Д. – жилището на втория етаж от сградата и 1/2 ид. част от мястото.
Производството по делото е продължило по заявените във втората фаза на делбата претенции по сметки.
С обжалваното въззивно решение № 317 от 28.06.2023 г. по в. гр. д. № 96/2023 г. на Великотърновския окръжен съд, след частична отмяна на решение № 260029/24.11.2022 г. по гр. д. № 1071/2020 г. на Горнооряховския районен съд / погрешно означено като определение/, е отхвърлен предявеният във втората фаза на делбата от М. Р. Д. срещу Р. И. М. иск по чл.30, ал.3 ЗС до размер на сумата от 36 433 лв., представляваща припадащата се на ответницата стойност на извършени от ищеца СМР в съсобствения имот. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът по чл.30, ал.3 ЗС е бил отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 47 872 лв.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че процесните СМР имат характер на подобрения, извършени са със знанието и съгласието на другата съделителка, но подобренията остават в патримониума на ищеца. С възлагането на реален дял от съсобствения недвижим имот на съсобственика-подобрител се получава сливането на две качества - на кредитор и длъжник по предявените искове за подобрения. Поради това признатите права на съсобственика, извършил подобренията, се погасяват.
Решението е очевидно неправилно.
Съгласно чл.30, ал.3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта си. Това правило се прилага както в случаите, когато съсобствеността се запазва, така и в случаите при делба на общия имот. Когато съсобственик извърши подобрения в общия имот и след това при извършване на делбата получи общата вещ в своя изключителна собственост по реда на чл.349 ГПК или пък реален дял от нея чрез теглене на жребий по чл.352 ГПК или чрез разпределение по чл.353 ГПК, отношенията във връзка със съсобствеността се уреждат чрез присъждане на суми за уравняване на дяловете. Това не лишава съсобственика, извършил необходими и полезни разноски за общата вещ, да иска от другите съсобственици припадащата им се част от тези разноски съразмерно на дела им в общия имот. Сливане на качеството на длъжник и кредитор има само за онази част от разноските, съответстващи на дела на подобрителя в общия имот, т. е. само за неговата квота, но не и за квотата на останалите съсобственици. Отказът на въззивния съд да присъди на М. Д. сума по чл.30, ал.3 ЗС, съответстваща на дела на другата съсобственица Р. М., по причина, че с получаване на реален дял от имота се сливали качествата му на длъжник и кредитор, е очевидно неправилен, тъй като противоречи на чл.30, ал.3 ЗС.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и спорът по чл.30, ал.3 ЗС да бъде разрешен от настоящата инстанция, тъй като не се налага връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане.
Претенцията за подобрения на М. Д. включва основно новата двуетажна жилищна сграда в ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], построена на мястото на старата сграда, закупена от него с нот. акт № 299/2007 г., както и подобрения в дворното място. За установяване на претенцията по делото са събрани писмени и гласни доказателства, а също и две съдебно-технически експертизи. Според обясненията на вещото лице инж. М. П. в съдебно заседание на 13.07.2021 г. подобренията представляват ново строителство, като от старата жилищна сграда е останало избеното помещение и част от западната стена. Същият извод следва и от заключението на вещото лице арх.Л. Л.. Двете вещи лица дават различни заключения за стойността на подобренията. Заключението на вещото лице инж. М. П. не следва да бъде кредитирано, тъй като нейният извод е формиран на база съотношение между всяка една от търсените суми за подобрения на двете страни по делото и цената на новата сграда, определена от вещото лице. Заключението на вещото лице арх. Л. Л. съдържа отделна оценка на необходимите разноски и подобренията, претендирани от всяка една от страните като сбор от различни пера. Така според вещото лице подобренията и разноските, претендирани от М. Д., са на обща стойност 96 215 лв., а според обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание на 24.01.2022 г., представените разходни документи могат да бъдат отнесени към описаните СМР; касае се за материали, дейности и изделия, които се намират на обекта. Отделно от това следва да бъде отчетено обстоятелството, че според показанията на свидетеля Й. Д., който е участвал в събарянето на старата сграда и изграждането на новата, заплащането на СМР е извършвано единствено от М. Д.. От значение е и обстоятелството, че другият съсобственик Р. М. е претендирала за извършени от нея подобрения основно във връзка с някои от довършителните работи, но не и за основното строителство на сградата. Въпросните довършителни работи не са включени от вещото лице в оценката на подобренията, претендирани от М. Д.. Изключение е само покривът на сградата на стойност 15 000 лв. /материали, изработване на сачак и челни дъски/. Този покрив вещото лице е включило в оценката на подобренията, направени от ищеца. Според показанията на свидетелите Т. Г. и К. Г. обаче покривът е строен с материал, доставен от бащата на Р. и е изграждан от нейния баща, свидетеля К. Г. /близък на Р./, от М. Д. и от неговия баща. Тези показания не са опровергани от други доказателства. Напротив, свидетелят Й. Д., който е участвал в строителството на новата къща, изрично е заявил, че не е участвал в построяването на покрива, т. е. казаното от него, че само М. Д. е заплащал за строителството, не се отнася за покрива. При това положение следва да се приеме, че по отношение на покрива всеки от съсобствениците е участвал в изграждането му, като участието на Р. М. /материали и труд на нейни близки/ надхвърля дела й в съсобствеността и съответно - не е налице основанието по чл.30, ал.3 ЗС за М. Д. да претендира от нея съответната част от това подобрение. Ето защо цената на покрива от 15000 лв. следва да се изключи от цената на останалите СМР, оценени от вещото лице арх. Л. като принос на М. Д., т. е. от сумата 96 215 лв. Разликата от 81 215 лв. представлява цената на подобренията, извършени от М. Д.. Половината от тази сума или 48 107,50 лв. представлява припадащата се на Р. М. част от тези подобрения. Доколкото обаче М. Д. претендира по делото половината от 95 745 лв. или сумата 47 872,50 лв., то тази сума следва да му бъде присъдена на основание чл.30, ал.3 ЗС.
Неоснователни са всички възражения на ответницата Р. М., свързани с писмените доказателства за закупени от М. Д. строителни материали. С изключение на претендираните от нея СМР за довършителни работи, както и за покрива, няма данни тя да е купувала и влагала материали в строителството на сградата. Писмените доказателства за закупени строителни материали не могат да бъдат преценявани самостоятелно, а само във връзка с изявлението на вещото лице арх. Л., че представените от М. Д. разходни документи могат да бъдат отнесени към описаните от него СМР и че се касае за материали, дейности и изделия, които се намират на обекта. След като няма доказателства някой друг да е доставял материали за строителството на сградата /без покрива/, то следва да се приеме, че те са доставени именно от М. Д..
Както правилно е приел първоинстанционният съд, не следва да се разглежда като преклудирано направеното едва в писмената защита пред първата инстанция възражение за изтекла погасителна давност на претенцията на М. Д. за подобрения.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и Р. М. следва да бъде осъдена да заплати на М. Д. на основание чл.30, ал.3 ЗС сумата от 47 872,50 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията – 10.05.2021 г., до окончателното плащане.
Съобразно този изход на делото следва да се разпределят и сторените разноски за цялото производство по чл.346 ГПК. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че в това производство Р. М. е предявила срещу М. Д. следните претенции: 2000 лв. за подобрения и 3990 лв. за обезщетение за лишаване от ползване на общия имот или общо 5990 лв. Двете претенции са изцяло отхвърлени от съда. М. Д. е предявил срещу Р. М. претенции за подобрения - 47 872,50 лв.; претенция за изравняване на дяловете от закупуване на имота – 11 000 лв. и за половината от оставащата за плащане сума по банков кредит – 9104 лв. или общо 67976,50 лв. От тази сума уваженият размер на претенциите е 47872,50 лв., а отхвърленият – 20 104 лв. Съразмерно на направените разноски в производството по чл.346 ГПК и уважената част от исковете Р. М. дължи на М. Р. 1467,64 лв. за първата инстанция; 507,76 лв. за въззивната инстанция и 3449 лв. за касационната инстанция, или общо 5424,40 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете В. Р. следва да заплати на Р. М. 126,77 лв. за първата инстанция; 962 лв. за въззивната инстанция и 422,55 лв. за ВКС или общо 1511,32 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 317 от 28.06.2023 г. по в. гр. д. № 96/2023 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 260029/24.11.2022 г. по гр. д. № 1071/2020 г. на Горнооряховския районен съд /погрешно означено като определение/, е отхвърлен предявеният във втората фаза на делбата от М. Р. Д. срещу Р. И. М. иск по чл.30, ал.3 ЗС до размер на сумата от 36 433 лв. и е потвърдено същото решение в частта, с която искът по чл.30, ал.3 ЗС е бил отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 47 872 лв., както и в частта за разноските, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Р. И. М. от [населено място], [улица], да заплати на основание чл.30, ал.3 ЗС на М. Р. Д. от [населено място], [улица], сумата от 47872 лв., представляваща припадаща се към нейния дял част от необходими разноски и подобрения, извършени от М. Д. в съсобствения поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], представляващи събарянето на стара едноетажна жилищна сграда в имота и изграждането до покрив на нова двуетажна жилищна сграда, както и подобрения в дворното място, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р. И. М. от [населено място], [улица], да заплати на основание чл.30, ал.3 ЗС на М. Р. Д. от [населено място], [улица], сумата от 5424,40 лв. разноски за производството по чл.346 ГПК пред всички инстанции.
ОСЪЖДА М. Р. Д. от [населено място], [улица], да заплати на Р. И. М. от [населено място], [улица], сумата от 1511,32 лв. разноски за производството по чл.346 ГПК пред всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: