Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение от 20.03.2009 год. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №313/07.07.2008 год., постановено по гр. д. № 229/2008 год. на Окръжен съд гр. Д. по к. жалба на М. на П.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което решението на първоинстанционния съд, с което предявеният иск е бил отхвърлен, да бъде потвърдено.

Ответникът по касация - В. П. П. оспорва касационната жалба в писмен отговор по делото.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. като сложи на разглеждане касационната жалба по същество, намира същата за основателна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Добричкият окръжен съд, след като е отменил решението на Добричкия районен съд, е постановил ново решение, с което осъжда М. на п. гр. С. да заплати на В. П. П. сумата от 2065 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на действията на съдия – изпълнител от СИС при РС гр. Ген. Тошево – извършен опис на лек автомобил и колесен трактор и предаването им на отговорно пазене на трето лице, за периода от 14.01.2005 год. до 29.07.2005 го., ведно със законната лихва, от датата на предявяване на иска – 14.09.2005 год. до окончателното погасяване на задължението и разноски в размер на 234.03 лв.

За да постанови това решение въззивният съд е приел, че ищцата - ответник по касация в настоящото производство, е претърпяла вреди от незаконни действия на съдия изпълнител, които в последствие са били отменени с решение на по гр. д. № 409/2005 год. на Добричкия окръжен съд. Приел е, че тези действия могат да се субсумират в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/ според който държавата отговаря за вреди причинени на гражданите от незаконни действия или бездействия на нейни органи, длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Прието е също така, че държавният орган, който отговаря за причинените вреди от незаконните действия на съдиите изпълнители е М. на п., поради което същото е осъдено да заплати обезщетение на ищцата съизмеряващо се със средната пазарната наемна цена за двете МПС за периода, през който е била лишена от тяхното ползване поради незаконните действия на съдията изпълнител - опис и предаване на вещите на отговорно пазене от трето лице.

Решението е неправилно, като изводите въз основа на които същото е постановено, не могат да бъдат споделени.

Вярно е, че М. на п. е пасивно материалноправно легитимирано да отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконни действия и бездействия на съдиите изпълнители и съдиите по вписванията. Това изрично е постановено в Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 год. на ВКС по тълкувателно гражданско дело № 3/2004 год. / т. 6 / и е задължително за съдилищата. Неговата отговорност произтича от принципа за отговорност на работодателя по чл. 49 ЗЗД, чието спесифично проявление е отговорността на държавата чрез нейните органи по ЗОДВПГ/ сега ЗОДОВ/. Съгласно редакцията на чл. 150, ал. 2 от Закона за съдебната власт, действаща към момента на възникване на правопораждащия отговорността на държавата факт, съдиите изпълнители се назначават по предложение на Председателя на РС от министъра на п. и следователно служебното отношение възниква с ръководеното от него министерство. С оглед на това без значение е, че организационно към този момент съдиите изпълнители са към районните съдилища.

В конкретната хипотеза обаче, отговорността на М. по реда на чл. 1, ал. 1ЗОДВПГ / сега ЗОДОВ/ не може да бъде ангажирана, доколкото процесните действия на съдебния изпълнител, сочени като основание за възникване на отговорността на държавата, не представляват административна дейност. Извършените от съдията изпълнител изпълнителни действия /опис и изземване на движими вещи, собственост на ищцата и предоставянето им за отговорно пазене /, са елементи на изпълнителното производство, което представлява част от общия граждански процес, с което се дава защита – санкция на признати от съда права. Извън виждането, че процесните действия на съдията изпълнител нямат характер на административна дейност, следва да се посочи и това, че същите не са незаконни по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДВПГ. Обстоятелството, че тези действия са били отменени по реда на инстанционния контрол, не ги квалифицира като такива. Отмяната им е израз на реализирана защита, предоставена на третото лице – собственик на вещите, по предвидения в ГПК отм. ред. Същите биха имали характер на такива / незаконни/ ако са извършено виновно и при нарушение на законови забрани или в неизпълнение на законови изисквания. По делото такива обстоятелства нито се твърдят, нито се установяват.

С оглед на изложеното, действията на съдията изпълнител послужили като основание за търсене на отговорност от държавата в лицето на министерство на п. не могат да се субсумират в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДВПГ / сега ЗОДОВ/. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск следва да бъде отхвърлен до размер на сумата от 2065 лв. За разликата от 2065 лв. до претендираните 3000 лв., отхвърлителното решение на първата инстанция е влязло в сила.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 07.07.2008 год., постановено по гр. д. № 229/2008 год. на Добричкия окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. П. П. срещу М. на п. иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДВПГ/ / сега ЗОДОВ/ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на действията на съдия – изпълнител от СИС при РС гр. Ген. Тошево – извършен опис на лек автомобил и колесен трактор и предаването им на отговорно пазене на трето лице, за периода от 14.01.2005 год. до 29.07.2005 год. за размера до 2065 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: