О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 311

гр. София, 19.04.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втората година в състав:Председател: Мария Иванова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимировкато изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 4945/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на РБ срещу решение № 78/21г. на Варненски апелативен съд, с което прокуратурата е осъдена да плати на В. С. К., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 35000лв. неимуществени вреди за незаконно обвинение; 9000лв.- платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство; 52372, 88лв.- неполучени заплати за периода на отстраняване от служба от 20.02.12г. до 18.06.17г.; 1108, 80лв.- платени здравни осигуровки за същия период; заедно със законната лихва върху сумите от 28.04.2017г. до окончателното плащане.

В изложението към жалбата, касаторът иска допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“, евентуално на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 3 ГПК.

В срока за отговор ищцата е изложила възражения срещу касационната жалба и изложението.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, съдът взима предвид характера и обема на правния спор, фактическите и правни изводи на въззивния съд, касационните основания за обжалване, и накрая наличието или липсата на предпоставките, съдържащи се в хипотезата на правната норма, регулираща основанието, което се поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

С искова молба, подадена от В. С. К. срещу Прокуратура на РБ, се иска присъждане на 60000лв. неимуществени вреди, 52176лв.- имуществени вреди, от които 9000лв. платени адвокатски възнаграждения по наказателно дело, 52372, 88лв. пропуснато възнаграждение заради отстраняване от работа за периода от 20.02.2012г. до 18.06.17г., и 1108, 80лв. платени от нея здравни осигуровки за същия период, заедно със законната лихва от 28.04.2017г. до окончателното плащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, поради следните обстоятелства: работила е в НАП - Варна на длъжност „старши инспектор по приходите“; на 04.08.2011г. е привлечена към наказателна отговорност за престъпление по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК и престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК; на 25.08.2011г. е отстранена от работа на основание чл. 100, ал. 2 ЗДС; определена и е мярка за неотклонение “парична гаранция“ в размер на 1500лв.; през м. декември 2011г. е привлечена към наказателна отговорност по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК; през м. септември 2012г. е привлечена към наказателна отговорност по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК; през м. април е внесен обвинителен акт за извършено престъпление със същата квалификация, но съдът е прекратил съдебното производство на 24.06.2013г. и е върнал делото на прокурора; през м. 10.2013г. е привлечена към наказателна отговорност по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК; през м. 02.2014г. е внесен нов обвинителен акт по последната квалификация; с присъда от 17.03.2016г. на ВОС е призната за невиновна, която е потвърдена от Варненски апелативен съд на 07.12.2016г. и от ВКС на 27.04.2017г.; на 29.05.2017г. е възстановена на служба; делото е било разгласено в средствата за масово осведомяване, вследствие на стреса се е влошило здравословното и състояние, имала е проблеми с износването на плода след забременяване, а детето се е родило преждевременно през 7 месец от бременността; платила е адвокатски възнаграждения по наказателното дело общо в размер на 9000лв., пропуснала е да получи възнаграждение в размер на 52372, 88лв. за периода, през който е била отстранена от работа; платила е здравните си осигуровки в размер на 1108, 80лв., които се дължат от държавното учреждение.

В срока за отговор ПРБ е възразила, че не е разгласила факта на провежданото срещу ищцата наказателно производство; липсва причинна връзка между обвинението и влошеното здравословно състояние; ПРБ не е отстранила ищцата от длъжност, поради което не дължи пропуснато възнаграждение за периода на остраняването и от работа; оспорва всички искове по основание и размер.

Въззивният съд е приел, че въз основа на воденото наказателно производство ищцата се е притеснила и е станала психически лабилна, непрекъснато плачела, била шокирана, колегите я отбягвали, будела се нощем, скърцала със зъби на сън, тревожела се за семейството и децата (св. Г. Т., св. С. Д.). Съдебно - медицинските и психологически експертизи по делото не установяват по категоричен начин стресът да е повлиял на смущенията през време на бременността на ищцата; повдигнатото обвинение довело до повишена тревожност, нарушен нощен сън и психическо напрежение, но не и до психично разстройство; повдигнатото обвинение е довело до депресивна реакция, преминала в трайна промяна на личността и поведението на ищцата. Въз основа на тези обстоятелства въззивният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35000лв., и е приел за изцяло доказани имуществените вреди.

В касационната жалба на ПРБ са изложени следните касационни основания: обстоятелствата, имащи значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди са надценени; ПРБ не е инициирала отстраняване на ищцата от длъжност, поради което не дължи имуществени вреди за неполучено възнаграждение за платени от ищцата здравни вноски; обезщетението за адвокатски хонорар е прекомерно и следва да се сведе до минималния размер на адвокатските възнаграждения съгласно Наредбата.

В изложението към жалбата се твърди очевидна неправилност на въззивното решение, евентуално се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: Длъжен ли е въззивният съд да вземе предвид общите икономически условия, жизнената среда, общоприетото разбиране за справедливост, при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД? Длъжен ли е ищецът да представи доказателство, че не е бил обезщетен от работодателя си за оставането без работа?

Настоящият състав на ВКС, счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на първия поставен въпрос, касаещ иска за неимуществени вреди, тъй като въззивният съд не е обсъдил в мотивите си общите икономически условия, жизнената среда, общоприетото разбиране за справедливост, а съгласно трайната практика на ВКС - съдът е длъжен да обсъди тези обстоятелства, имащи значение за определяне на размера на обезщетението (в този см. са напр. решение № 115/5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г. о., решение № 9/7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г. о. о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г. о. на ВКС, решение № 422/22.12.2015 г. по гр. д. № 2407/2015 г. на IV г. о. на ВКС.).

Липсва обаче основание за допускане на касационно обжалване по втория поставен въпрос, защото не е обуславящ - той е извън предмета на доказване, не е въведен от страните по спора, нито съдът се е произнесъл по него. Освен това в съответствие с практиката на ВКС, въззивният съд е приел, че съществува пряка причинна връзка между незаконното обвинение и отстраняването от работа, доколкото административният орган е бил длъжен, при условията на обвързана компетентност, да отстрани държавния служител, поради повдигнатото обвинение по служба (решение №227/17г. на ІV ГО, решение №15/19г. на ІV ГО и др.).

По отношение на останалите искове за имуществени вреди не е формулиран правен въпрос за тълкуването на приложената от въззивния съд правна норма. Не са изтъкнати от касатора, а и не се констатират от съда противоречия в мотивите заради нарушение на правилата на формалната или на правната логика (очевидна неправилност).

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78/21г. на Варненски апелативен съд, в частта относно исковете за имуществени вреди.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, в частта относно иска за неимуществени вреди.

Делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: