О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 231

гр. София, 19.04.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 1281 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет против решение № 260124/17.12.2020 г. по в. т.д. № 561/2020 г. на Апелативен съд - П., с което се потвърждава решение № 140/06.03.2020г. по т. д. № 225/2019г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е отхвърлeн предявеният от Д. при МС иск срещу Е. П. М., действаща като ЕТ „Металик - И. М. - Е. М.”, правоприемник на починалия в хода на процеса И. Д. М. в качеството му на ЕТ „Металик - И. М.“, за заплащане на сумата от 299 789, 34 лева, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 30.11.2018г до окончателното й изплащане, представляваща дължима неустойка за периода 24.04.2014г - 18.08.2014г по чл. 15 от договор № ЕФБ 01 -2267 от 24.02.2014г с предмет: „Пълен инженеринг за Регистрационно - приемателен център в [населено място]”.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необосновано. Претендира присъждане на направените разноски пред всички инстанции.

Ответникът по жалбата и по делото, Е. П. М., действаща като ЕТ “МЕТАЛИК-И. М.-Е. М.”, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл. 280 от ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира присъждане на направените разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК..

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Апелативният състав е определил за безспорно между страните, че на 24.02.2014г. между ищеца, в качеството му на възложител и ЕТ „МЕТАЛИК - И. М.“, в качеството му на изпълнител, е сключен договор, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши „Пълен инженеринг /инвестиционно проектиране и изпълнение на СМР/ за обект на Държавна агенция за бежанците при МС - Регистрационно приемателен център, [населено място], териториално поделение на Д. при МС, съгласно оферта вх. № 01-967 от 24.01.2014г. и протокол № ЕБФ 01-1165 от 28.01.2014г. на комисията, провела определянето на условията на договора, които са неразделна част от него. Съгласно уговореното в чл. 2, ал. 1 от договора, насрещното задължение на възложителя за заплащане на всички дейности е посочено като обща стойност без ДДС и с ДДС, като в 2.1. и 2.2. са конкретиризани цените на проектирането и съответно на СМР, като е препратено към единичните цени на отделните позиции, съгласно ценовото предложение и постигнати договорености между страните в протокол. В чл. 11, ал. 2 и ал.З от договора е посочено, че договорът влиза в сила от датата на двустранното му подписване /24.02.2014 година/ и срокът за изпълнението му е до 23.04.2014г.

Съдът е намерил за неоснователни поддържаните както пред първата инстанция, така и с писмения отговор на въззивната жалба, възражения на ответника по иска за нищожност на договора, поради липса на съгласие, невъзможен предмет, противоречие със закона и с добрите нрави, тъй като ищецът не е имал качеството на възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ към момента на сключване на договора. Аргументирал се е, че съгласно чл. 161 ЗУТ, възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Въз основа на приложените към преписката по ЗОП доказателства е констатирано, че с договор № ВИ-42-1 от 07.01.2014г. Министерство на отбраната е предоставило на ищеца имоти, вкл. процесния, с цел създаване на обособен център за прием и настаняване на чужденци, търсещи закрила, като съгласно уговореното в чл. 18, Агенцията може да извършва преустройства в имотите след предварително писмено разрешение от МО. Със договор от м. 03.2014г. областният управител на област с административен център [населено място] е предоставил безвъзмездното управление на недвижими имоти на основание чл. 15, ал. 1 ЗДС на ищеца, а в изпълнение на заповеди на областния управител от м. 04.2014г. с протокол от 08.04.2014г. предоставените имоти са предадени на ищеца. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗДС управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата за своя сметка и на своя отговорност.

Констатирана е забава в изпълнението на поетото от възложителя задължение да осигури свободен достъп до имота, която е акумулирана и в последваща такава по изпълнение на задължението му в качеството му на възложител по чл. 162, ал. 2 от ЗУТ. Съдът е счел, че в конкретния случай договорът за инвеститорски контрол е сключен от възложителя - ищец на 08.04.2014г., на която дата е съставен и протокол за откриване на строителна площадка по отношение на дейностите, за които не е необходимо издаване на разрешение за строеж, а разрешението за строеж за процесния обект е издадено на 25.04.2014г., т. е. след изтичане срока на договора и на същата дата е съставен протокол за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. В тази връзка решаващият състав е приел, че за всяко от посочените действия и неговото осъществяване е необходимо съдействието на възложителя, което е установено, както от постигнатото между страните по договора съгласие, така също и от предвидените в ЗУТ разпоредби и по - конкретно - чл. 162, ал. 2, чл. 148, ал. 4 и чл. 157, ал. 2 ЗУТ.

Предвид горното, апелативният съд е посочил, че за да се освободи кредиторът от своята забава в изпълнение на задължението да окаже необходимото съдействие за одобряване на изготвения от изпълнителя инвестиционен проект, именно той следва да ангажира доказателства, че това негово забавено изпълнение е по вина на изпълнителя.

В тази връзка въззивният състав е констатирал, че на 25.04.2014 година т. е. след изтичане срока на договора, е съставен протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа - приложение № 2 към чл. 7, ал. 3 т. 2 от Наредба № 3 от 31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството / стр. 238 - 239/, както и заповедната книга на строежа - приложение № 4 към чл. 7, ал. 3 т. 4 от същата Наредба / стр. 240 и сл./.

На 29.04.2014г. са изготвени и двустранно подписани актове обр. 14 за приемане на конструкцията на строежа на Хале № 9, 10 и 11, а с актове, обр. 12 от 09.04.2014г., 10.04.2014г., 11.04.2014г., 12.04.2014г., 14.04.2014г., 15.04.2014г., 16.04.2014г., 18.04.2014г., 19.04.2014г., 20.04.2014г., 21.04.2014г.,

22.04.2014г., 23.04.2014г., 24.04.2014г., 25.04.2014г., 26.04.2014г., 27.04.2014г.,

28.04.2014г., 29.04.2014г., 07.05.2014г., 08.05.2014г., 10.05.2014г., 12.05.2014г.,

13.05.2014г., 14.05.2014г., 16.05.2014г., 19.05.2014г., 20.05.2014г., 27.05.2014г., които са двустранно подписани от страните, са приемани извършени СМР.

С протоколи, обр. 19 от 29.04.2014г. и от 30.04.2014г. са приети извършените от изпълнителя СМР, които протоколи са двустранно подписани от страните, а извършените и приети работи са платени от възложителя в срока по чл. 2 ал. 2 от договора, според твърденията му след от около месец.

С констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 18.08.2014 година - приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3 е установено, че към тази дата строежът е бил завършен изцяло и приет от възложителя.

Въз основа на така установените обстоятелства, направен извод, че изпълнителят не е спазил уговорения срок за приключване на работите по договора, но това неизпълнение не се дължи на негово виновно поведение, а на неизпълнение във времево отношение т. е на забавено изпълнение на задълженията на възложителя, като негова забава освобождава от отговорност изпълнителя - чл. 95 ЗЗД.

Въззивният съд е намерил за неоснователно твърдението на ищеца, че извършената работа не се приема с подписването на акт, обр. 19, а това е сторено на 18.08.2014г. Аргументирал се е, че страните изрично са уговорили в чл. 12 от договора, че извършените дейности се приемат с приемо - предавателен протокол, подписан между изпълнителя и представители на възложителя. Констатирал е, че именно това е сторено и от страните с подписаните протоколи обр. 12, като част от възложените работи са изпълнени и приети преди изтичане срока на договора, в който смисъл са неоснователни твърденията на ищеца, че е налице пълно неизпълнение на възложените работи в уговорения за това срок. Работите са извършени и приети, веднага след предаване на владението на процесния имот на ищеца, което е станало с протокола от 08.04.2014г. и са такива, за извършване на които не е било необходимо разрешение за строеж. По отношение на останалите приети за извършване работи, за които е необходимо издаване на разрешение за строеж съдът е счел, че забава в изпълнението не е налице, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 157 ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, действали към момента на сключване на договора, за начало на строежа съобразно издаденото разрешение за строеж се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква - датата на заверка на заповедната книга, като откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво се извършва при влязло в сила разрешение за строеж. Разрешението за строеж е издадено след изтичане на срока на договора, като от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за своевременно изпълнение на поетото в чл. 4.1 от договора задължение за оказване на необходимото съдействие.Последното е необходимо с оглед установения факт на изпълнение на поетото от ответника задължение да предаде на възложителя изготвения проект, като доказателства кога проектът е предаден на възложителя и дали същият е изпълнил поетото от него задължение за одобряването му веднага след приемането му не са ангажирани, като е прието, че за това обстоятелство тежестта на доказване се носи от ищеца, предвид твърдението му за забава на изпълнителя.

За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, апелативният състав е заключил, че в конкретния случай не е установено виновно неизпълнение под формата на забавено изпълнение, тъй като забавата на кредитора по изпълнение на поетите от него задължения е освободила длъжника от неговата забава и последният не следва да отговаря за претендираната неустойка по чл. 15 от договора, според който изпълнителят дължи неустойка, ако е налице виновно неизпълнение във времево отношение, т. е. забавено изпълнение, в размер на 0.5 % от стойността на неизпълнените видове дейности по чл. 2 от договора..

Въззивният съд е изложил и допълнителни съображения, че дори и изложеното да не бъде възприето, за което липсват нормативно признати основания, то ще е налице и хипотезата на чл. 81 ЗЗД, която освобождава длъжника от отговорност за неизпълнение, след като същото се дължи на обстоятелства, за които не отговоря – а именно на поведението на трети лица - бежанци. Съдът се е позовал на събраните гласни доказателства и по - конкретно показанията на св. Т. и на св. Норхан А., които съдът е кредитирал като преки и непосредствени и същевременно незаинтерисовани от изхода на спора. Въз основа на тях е прието за установено, че през април - май 2014г. Т. е работил чрез своята фирма на бежанския лагер в [населено място], заедно с И. М., както и че същите са имали проблеми с предаване на изработеното, тъй като лагерът не се стопанисвал от самите бежанци, които разрушавали всичко и се налагало повторно да се работи, за да се възстанови разрушеното.

С оглед приетата липса вземане на ищеца към ответника за неустойка, съдът е намерил за безпредметно разглеждането на възражението на ответника за погасяване на същото по давност.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ По въпроса за задълженията на въззивния съд да мотивира решението, да разгледа възраженията и доводите на страните и да обоснове акта си със събраните по делото доказателства.; Твърди се противоречие на обжалвания акт с решение по Конституционно дело № 11 от 2019 г.,Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС, решение № 197/23.12.2014 г. по гр. д. № 7364/2013 г., Г. К, III Г. О. на ВКС, решение № 149/03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г., Г. К., III Г. О. на ВКС, решение № 186/14.01.2016 г. по гр. д. № 5980/2014 г., Г. К, I Г. О. на ВКС, решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., Г. К, IV Г. О. на ВКС, решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г., Г. К, IV Г. О. на ВКС.; 2/ Дали неизлагането на конкретни мотиви относно доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства нарушава изискването за обоснованост и мотивираност на съдебния акт?; Твърди се противоречие с Постановление № 1/13.07.1953 г., Пленум на ВС, Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., Т. К, IIТ. О. на ВКС; решение № 94/28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г., Г. К, IVГ. О. на ВКС, решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на II Т.О. на ВКС, решение № 344/21.09.2012 г. по гр. д. № 862/2011 г. на IV Г.О. на ВКС, решение № 127/05.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на IV Г.О. на ВКС и решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на IV гр. о. на ВКС, решение № 194/18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на IV Г.О. на ВКС.; 3/ Длъжен ли е съдът при постановяване на съдебното решение да обсъди всички твърдения и доводи на страните, длъжен ли е да изследва кои са правнорелевантните за спора факти и необходимо ли е да обоснове подробно доказателствените и правните си изводи?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

Апелативният съд е извършил съвкупна преценка на доказателствата по делото, като е взел предвид наведените от страните твърдения и възражения, въз основа на което е формирал своите фактически и правни изводи, обусловили изхода на спора. Решението е постановено в съответствие с цитираната практика на ВКС, поради което по отношение на поставените въпроси /процесуалноправни по своя характер/ не е осъществен соченият от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Фактът, че съдът е приел нещо различно от поддържаното от жалбоподателя относно разпределението на доказателствената тежест във връзка с предаването и одобряването на проекта, не може да предпостави допускането на решението до касационното обжалване, като следва да се има предвид, че въпрос относно разпределението на доказателствената тежест не е поставен. В случая съдът се е позовал и на факта на липсата на данни, кога възложителят – ищец е одобрил предадения му проект съобразно задълженията му по договора. Освен това, видно от мотивите на обжалвания акт, решаващите изводи на въззивната инстанция, определили изхода на делото, са други. На първо място е посочено, че съгласно двустранно съставените протоколи, част от СМР са извършени преди изтичането на договорения 2-месечен срок т. е. спрямо тях не е налице забава. На второ място, по същество е прието, че за останалите СМР изпълнителят не отговаря за забавата на основание чл. 95 ЗЗД, тъй като ищецът е предал имота на изпълнителя много след началния момент /24.02.2014г./ на течение на договорения 2-месечен срок за изпълнение, а именно - на 08.04.2014г., от когато обективно е могло да започне изпълнението на СМР, като на практика е съобразено, че най – късно съставеният протокол за СМР е от 27.05.2014г. т. е. преди изтичане на 2-месеца /периода, договорен за извършване на работите, съобразно обема им/, считано от фактическото предаване на имота на 08.04.2014г. Позоваването от съда на приложението на чл. 81 ЗЗД /с оглед поведението на бежанците - разрушение на изработеното/, представлява само допълнителен аргумент, поради което, дали са съобразени всички свързаните с него факти и обстоятелства, само по себе си не може да обуслови промяна на изхода на спора, предвид решаващите изводи за липса на забава за част от СМР и отпадането на последиците от забавеното изпълнение на останалите СМР на основание чл. 95 ЗЗД.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато да касационно обжалване.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касацията следва да се присъдят разноски за заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260124/17.12.2020 г. по в. т.д. № 561/2020 г. на Апелативен съд - П..

ОСЪЖДА Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на Е. П. М., ЕГН [ЕГН], действаща като ЕТ “МЕТАЛИК-И. М.-Е. М.”, ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 600 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.