О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 298

Гр.София, 15.04.2022г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.3648 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Т. Г. срещу решение №.10375/17.05.21 по г. д.№.1606/20 на АС София, 10с. – в частта, с която, след частична отмяна на реш.№.7129/19 по г. д.№.17135/14 на СГС, касаторът е осъден да плати на основание чл. 430 ал. 1 ТЗ и чл. 430 ал. 2 ТЗ 55048, 98лв. неизплатена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот №.11105737/15.12.95, ведно със законната лихва, считано от 31.10.14, 219, 09лв. лихви за периода 12.10.14-30.10.14 и 454, 52лв. заемни такси със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна „Банка ДСК“ЕАД оспорва жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието от фактическа страна, че между страните е бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот от 15.12.05, по силата на който „Банка ДСК“ЕАД е предоставила на кредитополучателя сумата 70000лв. със срок за издължаване 240 месеца; уговорено е погасяването му да бъде извършено съгласно погасителен план на 228 анюитетни вноски с падежна дата 16-то число на месеца; при забава в плащанията повече от 7 дни от падежната дата остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент по чл. 7.1, увеличен с наказателна надбавка от три процентни пункта; предвидени са и основания за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Същият е преструктуриран два пъти - с допълнително споразумение от 3.02.10 /уточнен е размера на дълга, лихвата, годишния лихвен процент и капитализацията на непогасената част от начислената лихва към остатъка от главницата, уговорено е действие на общите условия и основанията за предсрочна изискуемост/ и /поради настъпило ново просрочие, остатъкът от вземането е преструктуриран/ с второ допълнително споразумение от 13.02.14 /променен е крайният срок за издължаване - от 240 на 360 месеца с нов погасителен план; установени са по размер начислените заемни такси; падежната дата за погасяване на главница и лихва/. Съгласно чл. 21.3 от ОУ към последното допълнително споразумение, приложими към договора за кредит, ако кредитополучателят ползва повече от един кредит, при предсрочна изискуемост на един от тях поради сериозно влошаване на финансовото състояние на кредитополучателя, кредиторът има право да превърне в предсрочно изискуеми и други кредити, ползвани от кредитополучателя, независимо от тяхната редовност. С влязло в сила решение №.5232/13.07.17 по г. д.№.165/ 16 на СГС, в сила от 26.03.19, ответникът е осъден при условията на солидарност да плати главница 89280, 41лв., лихви 6219, 92 и такси 598, 73лв., което задължение е произлязло от договор за ипотечен кредит от 27.11.06г.

От правна страна е прието, че страните са обвързани от договор за кредит, сключен в предписаната от чл. 430 ал. 3 ТЗ писмена форма за действителност, както и от две допълнителни споразумения към него. В случая са налице условията за обявяване на неговата предсрочна изискуемост, извършено с исковата молба. Това е така, доколкото в чл. 21.3 от ОУ към последното допълнително споразумение, приложими към договора за кредит, е предвидено, че ако кредитополучателят ползва повече от един кредит, при предсрочна изискуемост на един от кредитите поради сериозно влошаване на финансовото състояние на кредитополучателя, кредиторът има право да превърне в предсрочно изискуеми и другите кредити, ползвани от кредитополучателя, независимо от тяхната редовност. Посочено е, че цитираната разпоредба визира сериозно влошаване на финансовото състояние, разбирано като трайно състояние на невъзможност за изплащане на изискуеми парични задължения с грижата на добрия стопанин, което неизпълнение е било предпоставката от банката да се обяви предсрочна изискуемост на договора от 2006, по който длъжникът трайно е преустановил неговото обслужване. В случая ищецът и ответникът са субекти по две материални правоотношения, подчинени на правилата за договор за банков кредит, налице е било сериозно влошаване на финансовото състояние по договора от 2006г., поради което ищецът е обявил предсрочна изискуемост на този необслужван договор, като с влязло в сила решение ответникът е бил осъден да плати при условията на солидарност 89280, 41лв. главница, 6219, 92 лихви и 598, 73лв. такси. Размерът на съдебно установеното парично задължение надхвърля задължението на ответника по договора за кредит от 2005г., по който също е имало случаи на просрочени вноски. С първото допълнително споразумение е намален размера на месечните вноски, а с второто е увеличен срока за погасяване на кредита от 240 на 360 месеца, както и са опростени начислените наказателни лихви. Въззивната инстанция е посочила, че вещото лице е изчислило размера на дължимата главница, но точният размер, до който е основателен главният иск, зависи от основателността на направените от ответника възражения за неравноправни клаузи в договора и двете споразумения към него. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 146 ЗЗП /ал. 1-ал. 4/, съгласно която неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Отразил е, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при Общи условия. Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие в договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказване пада върху него – ал. 4. Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва обявяването на останалата част от договора за нищожна. Съдът е посочил, че съгласно чл. 143 ЗЗД неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да плати необосновано високо обезщетение или неустойка. Приел е за нищожна само клаузата, установена в чл. 5.3. от първото допълнително споразумение, както и клаузата б.“д“ от второто допълнително споразумение, които дават възможност на кредитора да капитализира заемни такси към главницата и да капитализира договорни лихви към нея. Предвид така приетата нищожност е намерено, че следва да се изключат от задължението на ответника начислените към датата 16.01.15 капитализирани заемни такси в размер на 200, 47лв., както и капитализирани договорни лихви към главницата в размер на 3545, 98лв. При това положение главният иск е основателен до размер на 55048, 89лв. и следва да бъде отхвърлен за разликата до 58890, 47лв.; основателни са и акцесорните искове за договорна лихва и заплащане на заемни такси в размери съответно 219, 09лв. и 454, 52лв.

Съгласно чл. 280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. В изложението на касационните основания е налице позоваване на основанията на чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК и чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“В доказателствена тежест ли е на кредитора ищец да докаже настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията по сключен договор за кредит с ответника, вкл. че финансовото състояние на длъжника е сериозно влошено на основание чл. 432 ал. 1 т. 4 ТЗ?“; 2.“За да бъде упражнено правото за обявяване на предсрочна изискуемост на договор за банков кредит в хипотеза на чл. 432 т. 4 ТЗ, в доказателствена тежест на кредитор - ищец ли е да установи при условията на пълно и главно доказване на основание чл. 154 ал. 1 ГПК, че ответникът е във влошено финансово състояние?“ /реш.№.190/14.12.16 по т. д.№.2349/15, І ТО/; 3. „Трайното преустановяване на плащания по друг договор за банков кредит към банката кредитор води ли автоматично до извод за сериозно влошено финансово състояние на кредитополучателя, в хипотезата на чл. 432 ал. 1 т. 4 ТЗ?“; 4. „За установяване на обстоятелството на сериозно влошаване на финансовото състояние на кредитополучателя следва ли да се подложи на анализ действителното икономическо състояние на длъжника, вкл. относно наличието на достатъчно налични парични средства, очаквани приходи, вземания от трети лица, наличие на друго имущество?“; 5. „За преценката дали са застрашени интересите на кредитора /какъвто е смисъла на разпоредбата на чл. 432 ал. 1 т. 4 ТЗ за обявяване на предсрочна изискуемост при редовно погасяване на задълженията по конкретно правоотношение/ следва ли да бъде установено, с оглед конкретното финансово състояние на длъжника, дали е възможно погасяване на задълженията и към други кредитори, а не само спрямо процесния?“; 6.“Възможно ли е невръщането на заема да се дължи на други обстоятелства /напр. непризнаването на дълга или неговия размер?“, а не на сериозно влошаване на финансовото състояние на длъжника?“; 7. „За установяване на „сериозно влошаване на финансовото състояние на кредитополучателя“ по чл. 432 ал. 1 т. 4 ТЗ може ли да се приложи по аналогия нормата на чл. 608 ТЗ, сочеща на неплатежоспособност като основание за откриване на производство по несъстоятелност, доколкото касае установяване на фактическо състояние?“; 8 .„Трябвали ли банката-кредитор да даде на длъжника достатъчен срок по смисъла на чл. 432 ал. 2 ТЗ, преди да упражни правото си да иска предсрочно връщане на дължимата по договора сума в случаите на ал. 1 т. 4 от същия текст, уреждащ право на банката, освен в предвидените в договора случаи, да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, когато заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото състояние?“; 9. „В доказателствена тежест на ищеца кредитор ли е да установи съобразно чл. 154 от ГПК, че финансовото състояние на длъжника е сериозно влошено?“.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

Въпроси първи, втори и девети касаят разпределението на доказателствената тежест предвид правилата на чл. 154 ГПК. Съгласно задължителната практика, в това число цитираната, съобразно общото правило на чл. 154 ал. 1 ГПК и като единствен ползващ се от този факт, ищецът-кредитор установява предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията си по сключен с ответника договор за кредит. Въззивната инстанция не е отрекла така установените в практиката постановки. Това, което е приела, е, че в случая от доказателствата по делото се установява факта, съставляващ основание по чл. 21.3. ОУ за обявяване на предсрочна изискуемост на процесния кредит. Тя е основала изводите си, че е било налице сериозно влошаване на финансовото състояние по договора от 2006г., както на влязлото в сила решение по г. д.165/16 на СГС, І-14с. -видно от което ответникът трайно е престанал да погасява задълженията си /престанал да плаща главница от 2012г. (впоследствие са направени минимални плащания – на 24.09.13 -0, 48лв., на 15.10.13-0, 16лв. - които имат символичен характер и не могат да се посочат като редовно плащане) и лихва от 7.01.14 – към 28.04.14 е имало закъснение на дължими плащания повече от 90 дни, като към датата на получаване на препис от исковата молба непогасената главница е била 100750лв./, така и на обстоятелството, че размерът на съдебно установеното парично задължение сериозно надхвърля задължението на ответника по договора от 2005г.; същевременно по последния също е имало случаи на просрочени вноски, като този кредит е бил двукратно престуктуриран - с допълнителни споразумения от 3.02.10 и 13.02.14 - с които е намален размера на месечните вноски, респективно увеличен е срока за погасяване на кредита от 240 на 360 месеца, както и са опростени начислените наказателни лихви /на практика сключването на второто допълнително споразумение, предхождано от просрочия, съвпада с периода, в който е имало трайно неизпълнение по договора от 2006г., обявен за предсрочно изискуем и във връзка с който ответникът е осъден с влязлото в сила решение по г. д.165/16 на СГС, І-14с., да плати дължимите суми по кредита/. Предвид изложеното не се касае до погрешна преценка относно разпределението на доказателствената тежест между страните, а до извод, формиран на база събраните по делото доказателства. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл. 288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл. 281 т. 3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество – след евентуално допускане до касация предвид критериите на чл. 280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Третият въпрос е неотносим. Съдът не е приемал, че трайното преустановяване на плащанията по друг договор за банков кредит към банката кредитор води автоматично до извод за сериозно влошено финансово състояние на кредитополучателя, а е направил този извод на база и на други факти, посочени в изложеното във връзка с горепосочените въпроси. С оглед на това въпросът не съставлява годно общо основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Въпроси четвърти, пети, шести, седми и осми не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка. Отделно от изложеното, съгласно трайно установената практика при осъдителни искове, исковата молба има характер на волеизявление на кредитора, че счита договора за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея предсрочната изискуемост се обявява на длъжника, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за това; в случая на датата, на която на ответника е връчена исковата молба за отговор-16.01.15, до него надлежно е достигнало волеизявлението на банката за предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит, като нито в отговора на исковата молба, за подаването на който е разполагал с достатъчен срок, нито в хода цялото производство същият е заявили готовност за плащане; предвид изложеното не може да се приеме, че на ответника не е бил предоставен подходящ срок за изпълнение, като условие за упражняване на правото за предсрочно връщане на сумата. С оглед на изложеното горепосочените въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК и т. 1 ТР 1/09 ОСГТК на ВКС и не могат да обусловят допускане до касационно обжалване при условията на тази разпоредба.

Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдените хипотези на чл. 280 ал. 1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.

С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.10375/17.05.21 по г. д.№.1606/20 на АС София, 10с.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: