О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2892 [населено място], 06.11.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 860/2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ОСТ - РЕНТ“ ЕООД, чрез процесуален представител, против Решение № 115 от 15.12.2023 г. по в. т. д. № 245/2023 г. на Апелативен съд – Бургас. С посоченото решение е обезсилено Решение № 258 от 09.08.2023 г. по т. д. № 467/2022 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлена претенцията на „ОСТ“ ООД против „ОСТ - РЕНТ“ ЕООД за приемане за установено между страните, че клаузата за петгодишен срок на сключения между тях договор за наем от 15.07.2020г. е нищожна поради противоречие с нормата на чл.229, ал.2 ЗЗД. Със същото въззивно решение след отмяна на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска на „ОСТ“ ООД против „ОСТ - РЕНТ“ ЕООД за осъждане на ответника да върне наетите вещи по сключения между страните договор за наем от 15.07.2020г., настоящият касатор е осъден да върне на наемодателя „ОСТ“ ООД наетите имоти по сключения между страните договор за наем от 15.07.2020г., подробно описани, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд – Бургас държавна такса в размер на 1040 лв., дължима по иска с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД, и разноски на „ОСТ“ ООД пред въззивната инстанция в размер на 535 лв.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: „По приложението на чл.140, ал.1 ТЗ и чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, разрешен в противоречие с т.1 от ТР по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС “ и „Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им ?“. По този въпрос се сочи, че е налице противоречие между изводите на въззивния съд и практиката на касационната инстанция, намерила израз в: Решение № 60254 от 16.12.2021г. по гр. д. № 978/2021г., III г. о.; Решение № 445 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1733/2010 г., IV г. о. и Решение № 443 от 25.10.2011 г. по гр. д. № 166/2011г. , IV г. о.

Ответникът по касационната жалба – „ОСТ“ ООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на подадената жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до обжалвания резултат Бургаският апелативен съд е приел, че след заявени уточнения и оттегляне на претенция, предявените от „ОСТ“ ООД срещу „ОСТ - РЕНТ“ ЕООД искове са за прогласяване нищожност на клауза на сключен между страните наемен договор за срок, по-дълъг от три години на основание чл.229, ал.2 ЗЗД и за връщане на наетите имоти.

За безспорен е приет фактът, че на 15.07.2020г. е сключен договор за наем на недвижими имоти между „ОСТ“ ООД, представлявано от управителя към онзи момент Г. П. /заличена в ТРРЮЛНЦ с вписване от 01.02.2021г./ и „ОСТ - РЕНТ“ ЕООД, учредено на 03.07.2020г. с едноличен собственик на капитала и управител С. Ш.; Предмет на договора за наем са недвижими имоти с търговско предназначение, находящи се в к. к. “Слънчев бряг“, за срок от 5 години, при годишна наемна цена от 26 000 лв.

Препращайки към практика на ВКС, обективирана в Решение № 15/08. 09.2010г. по т. д. № 395/2009г. на ІІ т. о., въззивният съд е изложил, че ограничението за срока на наемния договор, до който лицата, имащи право на обикновено управление, са овластени да го сключат, се прилага и в случаите, когато наемът е търговска сделка; при този вид сделки договор за наем, по-дълъг от три години, може да бъде сключен само след като волеобразуващият орган е дал съгласие за разпореждане, изразяващо се не само в отчуждаване и видоизменяне на вещното право, но и в сериозното му обременяване; отсъствието на решение на волеобразуващия орган има за последица редуциране на срока на търговската сделка на 3 години по силата на разпоредбата на чл.229, ал.3, пр.2 ЗЗД; последната разпоредба урежда не валидността на договора по отношение на сключилите го страни, а неговото действие за собственика, като го редуцира до максималния срок по чл.229, ал.3 ЗЗД – Решение № 541/06.02.2012г. по гр. д. № 810/2010г., ІV г. о., ВКС.

След съобразяване твърдението ищеца, че управителят на „ОСТ“ ООД е сключил договора в нарушение на разпоредбата на чл.229, ал.2 ЗЗД; че ответникът не е представил решение на общото събрание на съдружниците на наемодателя за отдаване на имотите за срок от 5 години, нито е въвел твърдение, че подобно решение е било взето, решаващият съд е приел, че договорът е сключен от управителя, като лице, имащо право само на управление, без съгласието на общото събрание на съдружниците, поради което срокът на договора спрямо собственика е три години, който срок е изтекъл в хода на производството; считано от 15.07.2023 г. договорът е бил прекратен поради изтичане на срока му.

С оглед установения факт на прекратяване на договорноправната връзка между страните в хода на делото, Апелативен съд – Бургас е намерил за лишена от правен интерес главната претенция за установяване нищожност на клаузата за срока. В тази връзка е посочено, че при завеждане на исковата молба такъв интерес е съществувал, тъй като все още не са били изтекли три години, до които срокът на наема се редуцира по силата на повелителната законова разпоредба. С прилагането обаче на редукцията въззивният съд е приел, че в хода на производството е настъпил фактът на прекратяване на договора за наем, с което е обосновал извод за отпадане интереса на ищеца да установява валидността на клаузата, която е намерил за неприложима в отношенията между страните.

За да приеме за основателна евентуалната осъдителна претенция, въззивният съд се е позовал на установеното поради изтичането на срока прекратяване на договорната връзка между страните, с оглед на което за наемателя е възникнало задължението за връщане на наетите вещи.

С тези мотиви решаващият съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен главният иск за прогласяване нищожност на клауза на сключен между страните наемен договор за срок, по-дълъг от три години на основание чл.229, ал.2 ЗЗД, а след отмяна на обжалваното решение в частта за отхвърляне на иска по чл. чл.233, ал.1 ЗЗД, е постановил претендираното от ищеца връщане на имотите, предмет на договора за наем.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правните въпроси трябва да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.

Първият материалноправен въпрос е общо формулиран, поради което не удовлетворява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, съгласно задължителните постановки на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а именно да е от значение за изхода на спора, като изхожда от решаващ мотив на въззивния съд в обосноваване на крайния му извод. Освен това, изложените при обосноваването му съображения не съответстват на обективираната в обжалваното решение правна воля на съда. Поддържаният в тази връзка довод за съществуваща към момента на подписване на наемния договор представителна власт на представляващата ищцовото дружество управителка Г. С. П., по аргумент от разпоредбата на чл.140, ал.4 ТЗ, е възприет от решаващия съд с оглед изричното посочване, че представителната й власт е отпаднала след сключване на процесния договор със заличаване в ТРРЮЛНЦ с вписване от 01.02.2021г. Не кореспондират с волята на съда и съображенията на касатора за неоснователност на твърдяната от ищеца нищожност на клаузата за срока на договора, тъй като с акакуваното решение не е отречена валидността на договора, а доколкото е прекратено производството по иска за нищожност на клаузата за срока, съдът не е излагал доводи в този смисъл.

Зададеният процесуален въпрос формално покрива общото селективно изискване за достъп до касация, но липсват каквито и да било данни за допуснато отклонение от посочената от касатора и служебно известна на съда практика за задълженията на въззивния съд, а именно – при постановяване на решението си да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в мотивите към решението. Освен това, в касационната жалба и в изложението липсват конкретни оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения в разглеждания смисъл.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 115 от 15.12.2023 г. по в. т. д. № 245/2023 г. на Апелативен съд – Бургас.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.