Производството е по чл. 247 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 703/23.01.2019 г. и молба вх. № 5325 от 11.06.2019 г. на С. Д. К. за отстраняване на очевидни фактически грешки в решение № 20 от 13.03.2017 г. и № 166/10.07.2018 г. по гр. д. № 1519/2017 г. на ВКС, I-во г. о.

В първата молба се иска промяна на квотите, при които е допусната делбата. Съображенията са следните: С основното решение на ВКС по настоящото дело е обявено за относително недействително по чл. 76 ЗН дарението по нотариален акт №. ........./1992 г., с което наследникът Н. Б. Ч. е прехвърлила имот с идентификатор. ............... на своя син Б. М. Ч.. Тъй като според т. 1 и т. 2 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС сделката е действителна и поражда права между прехвърлителя и приобретателя, то Б. Ч. е придобил изцяло прехвърлените му права, за които съдът е приел, че са на трети лица: 60/180 ид. части за И. Л.-С.; 3/180 ид. части на българската държава и 3/180 ид. части на София Б., като общо тези части в размер на 66/180 ид. части се следват на Б. Ч.. Заедно с получените от него по наследство от майка му 99/180 ид. части, неговата квота в съсобствеността е 165/180 ид. части. Останалите 15/180 ид. части са собственост на молителя С. К.. Затова в производството по чл. 247 ГПК делбата следва да се допусне при квоти 165/180 ид. части за Б. М. Ч. и 15/165 ид. части за С. К., като по този начин от делбата се изключат И. Л.-С.; държавата и София Б..

Във втората молба се иска от съда да приподпише скиците, които според молителя са неразделна част от решението, както и да уточни по отношение на третите лица помагачи Р. Г. К., В. П. К., „Л. Т“ ЕООД, А. И. К. на кои страни по делото помагат.

Ответниците в производството не вземат становище по молбите.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че молбите са процесуално допустими, а по същество – неоснователни.

Искането в първата молба не е насочено към отстраняване на очевидна фактическа грешка, а към промяна на правния резултат по делото. Това не може да стане в производство по чл. 247 ГПК. Молбата е неоснователна не само по това съображение, а и по същество. Молителят смесва две понятия – валидност на прехвърлителна сделка и вещен прехвърлителен ефект. Макар Н. Ч. да е дарила на сина си Б. Ч. целия имот с идентификатор. ..............., сделката няма вещен ефект по отношение на идеалните части, които са били собственост на трети лица към този момент. Затова, въпреки че сделката валидно обвързва страните, тя не може да бъде основание приобретателят да придобие права, каквито прехвърлителят не е притежавал.

На следващо място – в диспозитива на съдебното решение, с което е допусната делба, процесните имоти са описани чрез посочване на идентификатор, площ по скица, както и площ по заключение на вещо лице. арх.П. П.. Това е напълно достатъчно за индивидуализация на имотите и не е необходимо приподписване на скиците.

И на последно място – молбата за уточняване на конкретните съделители, на които помагат конституираните по делото трети лица-помагачи, също е неоснователна. Тя изхожда от нелегитимирано лице, чиито права по никакъв начин не се засягат от това дали в диспозитива на съдебното решение ще се впише това уточнение или не.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 703/23.01.2019 г. и молба вх. № 5325 от 11.06.2019 г. на С. Д. К. за отстраняване на очевидни фактически грешки в решение № 20 от 13.03.2017 г. и № 166/10.07.2018 г. по гр. д. № 1519/2017 г. на ВКС, I-во г. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: