9О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2872

[населено място],05.11.2024г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. № 17 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „А. С. ООД, [населено място], срещу Решение №914 от 29.06.2023г. по в. гр. д.№938/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което след частично потвърждаване и частична отмяна на Решение №260909 от 16.10.2020г. по гр. д. №17727/2017г. по описа на Районен съд – Пловдив, 1/ са отхвърлени предявените от „А. С. ООД, [населено място], срещу П. университет „Паисий Х.“, искове за заплащане на сумата от 14 525,01 лева, възнаграждение по договор №Д -62/15.05.2017г. и сумата от 5 999,88 лв. неустойка за забава по раздел VІІІ, т.1 от същия договор за периода от 19.09.2017г. до 03.11.2017г. и за заплащане на сумата 3 971,90 лв., представляваща стойност на допълнително извършени доставки и СМР на обект: Тенис кортове на П. университет.; 2/„А. С. ООД, [населено място], е осъдено да заплати на П. университет „Паисий Х.“, сумата 25 000 лева, представляваща част от платена на отпаднало основание сума в общ размер от 47 999,04 лева по договор №Д -62/15.05.2017г.; 3/ отхвърлени са възраженията за прихващане на „А. С. ООД, срещу П. университет „Паисий Х.“, [населено място], със стойността на доставените материали на обща стойност 34 249, 02 лв., механизация за извършване на СМР на обекта на обща стойност 7 873, 80 лв., труд на обща стойност 16 593, 60 лв., пропусната полза от нереализирана печалба в размер от 15 043, 47 лв.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на материалния, процесуалния закон и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е изложил общи и неясни мотиви, като липсват фактически и правни изводи относно приетото договорно неизпълнение от страна на изпълнителя, както и относно реда, по който е сключен договорът за СМР. Поддържа, че съдът не е обсъдил възраженията му за липса на фактически изводи в първоинстанционното решение относно релевантни за спора въпроси, свързани с предмета на договора и причината за дефектите, както и не е изложил собствени мотиви относно наличието на предпоставки за уважаване на заявените при условията на евентуалност възражения за прихващане срещу претендираното вземане по насрещния иск. Оспорва извода на въззивния съд, че ПУ „Паисий Х.“ надлежно е упражнил правото на разваляне на договора с направено изявление в отговора на исковата молба, като сочи, че не е изследвано наличието на предпоставките за разваляне. Счита, че приетите възражения за прихващане не са индивидуализирани, както и че въззивният съд не е отстранил пороците в доклада на първоинстанционния съд относно предявените възражения, въпреки че е имало такова оплакване във въззивната жалба. Поддържа, че съдът не е изложил аргументи защо е избрал да кредитира едната от двете приети експертизи – тази, изготвена от Б. С., който не е вещо лице, включено в списъците на вещите лица и няма компетентност да дава заключение по технически въпроси, касаещи качество на СМР и технология на изграждане на тенис кортове. Според касатора въззивният съд не е установил действителната воля на страните по договора. Също твърди, че Окръжен съд – Пловдив грешно е приел, че е налице пълно неизпълнение, поради възникването на неравности на корта.

Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора:

1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба възражения и доводи? Длъжен ли е въззивният съд да изложи становището си по направените с въззивната жалба възражения и доводи и да посочи въз основа на какви доказателства са изградени?; 2.Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото - приети и относими към конкретния спор или може да обоснове изводите си по съществото на спора с произволно избрани от него доказателства при пълно пренебрегване на останалите доказателства по делото? Длъжен ли е въззивният съд да подчинява процесуалните си действия на принципа за установяване на истината?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички твърдения на страните и да мотивира решението си като изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора? Длъжен ли е въззивният съд да изложи подробни, ясни и обосновани мотиви и може ли правните изводи на съда да са декларативни?; 4. По какъв начин въззивният съд следва да извърши преценка на изслушаните по делото експертизи в хипотеза, при която становищата на вещите лица не съвпадат? Длъжен ли е съда да извърши проверка на заключението на допуснатата експертиза с оглед неговата обоснованост и достоверност, както и да прецени същото с оглед на всички събрани по делото доказателства?; 5. Следва ли при преценка на изправността на страните по един договор съдът да проведе тълкуване на договора по чл.20 от ЗЗД, като изясни действителната договорна воля на страните, както и при преценка на договорната изправност на страните да съобрази нормативните или практическите правила, уреждащи изпълнението на поетите договорни задължения?; 6. На какви изисквания за точно изпълнение следва да отговарят осъществените от изпълнителя СМР, свързани с извършване на ремонт на съществуващ обект? Може ли съответствието на изпълнението да се преценява, като се излиза извън рамките на договора и извън рамките на съществуващите технически правила и норми?; 7. След разваляне на двустранен договор, правото на реституция на даденото по договора принадлежи ли само на изправната страна или принадлежи и на двете страни? Вината включена ли е във фактическия състав на чл.55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД? Има ли право страната да получи паричната равностойност на изпълнените дейности по реда на чл.55, ал.1, пред. трето от ЗЗД или по този ред може да се претендира само връщане на даденото по договора в натура?; 8. При възлагане на договор за изработка, може ли изпълнителят да отговаря за неизпълнение на задължението по чл. 260, ал.1, изр. първо от ЗЗД, когато възложителят не е предоставил проекти, техническа спецификация и техническо задание?; 9. Следва ли възложителят на обществената поръчка за извършване на ремонт на съществуващ обект, при липса на проекти, техническо задание и предпроектни проучвания да носи отговорност за нейното целесъобразно възлагане или цялата отговорност следва да се носи от изпълнителя? Твърди, че въпросите по т. 1-3 от изложението са решени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; Решение №60116/19.11.2021г. по т. д. №1459/2020г. на ВКС, I т. о.; Решение №60163 от 09.02.2022 г. по гр. д. № 1368/2021г. на ВКС, I г. о.; Решение №317 от 12.02.2019г. по т. д. № 796/2018г. на ВКС, II т. о.; Решение №134/02.12.2019г. по т. д. №2780/2018г. на ВКС, I т. о.; Решение №60287 от 16.02.2022 г. по гр. д. №973/2021 г. на ВКС; Решение №60249/20.05.2022г. по гр. д. №4040/2020г. на ВКС, IV г. о.; Решение №60156/14.07.2021г. по гр. д. №3156/2020г. на ВКС, III г. о.; Решение №60155/16.08.2021г. по гр. д. №3441/2020г. на ВКС, IV г. о.; Решение №50275/11.09.2023г. по гр. д. №4810/2021г. на ВКС, IV г. о.; Решение №50159/08.03.2023г. по дело №1218/2021г. на ВКС, II г. о.; въпросът по т. 4 -в противоречие с Решение №103/04.07.2017г. по гр. д. №4405/2016г. на ВКС, I г. о.; Решение №114/03.10.2019г. по гр. д. №3472/2018г. на ВКС, II г. о.; Решение №50028/11.09.2023г. по гр. д. №3773/2021г. на ВКС, IV г. о.; Решение №248/16.11.2015г. по гр. д. №1271/2015г. на ВКС, III г. о.; Решение №90/04.07.2018г. по гр. д. №2710/2017г. на ВКС, I г. о.. Счита, че въпросът по т.5 е решен в противоречие с Решение №50083/06.10.2023г. по т. д. №1565/2022г. на ВКС, I т. о.; Решение №347/11.10.2011г. по гр. д. №290/2010г. на ВКС, IV г. о.; Решение №50116/18.10.2022г. по т. д. №1247/2021г. на ВКС, I т. о.; Решение №129/12.07.2013г. по т. д. №558/2012г. на ВКС, II т. о; Решение №81/07.07.2009г. по т. д. №761/2008г. на ВКС, I т.o.; Решение №89/17.07.2009г. по т. д. №523/2008г. на ВКС, II т. о.; Решение №546/23.07.2010г. по гр. д. №856/2009г. на ВКС, IV г. о.; Решение №157/30.10.2012г. по т. д. №696/2011г. на ВКС, II т. о.; Решение №120/31.07.2019г. по гр. д. №992/2018г. на ВКС, III г. о.; въпросът по т. 6 – в противоречие с Решение №59/31.07.2017г. по т. д. №53622/2015г. на ВКС, II г. о.; Решение №48/31.03.2011г. по т. д. №822/2010г. на ВКС, II т. о.; въпросът по т. 7 – с Решение №153/26.11.2020г. по дело №4753/2019г. на ВКС, III г. о.; Решение №81/21.07.2017г. по гр. д. №60144/2016г. на ВКС, IV г. о.; Решение №31/28.04.2015г. по гр. д. №5214/2013г. на ВКС, IV г. о.; Решение №600/03.12.2010г. по гр. д. №3316/2008г. на ВКС, I г. о.; Решение №128/11.10.2013 г. по т. д. №1100/2012г. на I ТО на ВКС. Касаторът въвежда и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т.3 от ГПК, по отношение на въпросите по т. 8 и т. 9. Позовава се и на очевидна неправилност на постановеното по делото решение.

Ответникът по касация П. университет „Паисий Х.“, [населено място], оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че с договор №Д – 62/15.05.2017г. за изпълнение на два броя тенис кортове П. университет „Паисий Х.“ е възложил на „А. С. ООД доставка на материали и строително монтажни работи на обект тенис кортове към П. университет, като общата стойност на договорените работи възлиза на 59 998,80 лв. с ДДС. Установил е също, че възложителят е заплатил авансово сумата 35 999,28 лв. по фактура №295/01.06.2017г., както и сумата 11 999,76 лв. - междинно плащане по фактура №316/27.07.2017г. По спорния между страните въпрос за качеството на изпълнените СМР, въззивният съд е кредитирал заключението на СТЕ, изготвена от вещото лице С., което е установило наличие на неравности, различна денивелация на поставената настилка и неравномерно разпределение на кварцовия пясък, което води до лош отскок на топката и представлява пряк риск от травми и наранявания. Изложил е съображения, че експертизата съответства на събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. Н. и св. Ц., които заявяват, че по време на игра на тенис топката не отскача нормално. Също е съобразил, че изводите на вещото лице С. относно изградената основа на кортовете като причина за неравностите, съответстват на изводите на вещото лице инж. Ж. в двете съдебно – технически експертизи, съгласно които изградените два пласта каменни фракции са положени свободно и това води до пропадане и неравности на корта. Въз основа на свидетелските показания на св. Ц., решаващият състав на Пловдивски окръжен съд е приел за установено, че около 10.07.2017г. е била проведена среща между последния и св. Д. К. и още един служител на дружеството - изпълнител, на която св. Ц. е отказал да приеме работата по кортовете, тъй като настилката имала неравности. В тази връзка се е позовал и на показанията на Д. К. и В. Ф. – служители в дружеството – изпълнител, които също заявяват, че по време на изпълнението възложителят е имал възражения относно качеството на настилката на кортовете. С оглед гореизложеното, въззивният съд е направил заключение, че изпълнителят е знаел за недостатъците на извършената работа, поради което възложителят е нямал задължение да го известява за констатирани недостатъци при приемане на работата съгласно чл.264, ал.2, изр. трето ЗЗД. При тези данни съставът на Пловдивски апелативен съд е счел, че изявлението за разваляне на договора, направено от ПУ „Паисий Х.“ в отговора на исковата молба, е надлежно упражнено, тъй като са налице недостатъци, а стойността на необходимите СМР за поправка на тенис кортовете в размер на 90 480 лева, надхвърля стойността на самия договор. Във връзка с възраженията на изпълнителя „А. С. ООД за приложение на разпоредбата на чл.48 от ЗОП, съдът е изтъкнал, че договорът не е сключен по реда на ЗОП, но дори и да се приеме, че е налице императивна правна норма, за приложението на която съдът следи служебно, то в случая изпълнителят не е изпълнил веднага задължението си по чл.260 ал.1 изр.1 – во от ЗЗД при предоставена неподходяща спецификация да предупреди веднага възложителя, че работата няма да може да бъде изпълнена. Приел е, че с развалянето на договора е отпаднало задължението за заплащане на извършената работа, не настъпва забава и не се дължи договорна неустойка. Приел за неоснователни твърденията на изпълнителя за извършени допълнителни СМР на обекта, тъй като тези СМР са били необходими за изграждане на кортовете. Установил е, че дейностите, чиято стойност се претендира, конкретизирани в таблицата на л.619 в четири групи, са технологично необходими за изпълнение на възложената работа и макар някои от тях да са качествено извършени, крайният резултат не отговаря на спортно - техническите изисквания за провеждане на безопасен учебно – тренировъчен процес. Наред с това е приел, че в случая „Азимут спорт“ ООД разполага с иск по чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД за връщане на даденото на отпаднало основание, а не с такъв по чл.59 от ЗЗД. Отхвърлил е като неоснователно възражението за прихващане, с мотив, че изпълнителят може да претендира вложеното в изпълнение на разваления договор по реда на чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, но не и парични суми, представляващи стойността на дейности, съпътстващи изграждането на кортовете.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК, от обхвата на касационния контрол са изключени решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. В случая всеки от предявените от „А. С. ООД, [населено място], срещу П. университет „Паисий Х.“, искове за заплащане на сумата от 14 525,01 лева, възнаграждение по договор №Д-62/15.05.2017г., на сумата от 5 999,88 лв. неустойка за забава по раздел VІІІ, т.1 от същия договор за периода от 19.09.2017г. до 03.11.2017г., както и искът с правно основание чл.59 от ЗЗД, за заплащане на сумата 3 971,90 лв., представляваща стойност на допълнително извършени доставки и СМР на обект: Тенис кортове на П. университет, е в размер под 20 000 лева, поради което въззивното решение, на основание чл.280 ал.3 от ГПК, не подлежи на касационен контрол в тази му част.

В останалата обжалвана част въззивното решение подлежи на касационно обжалване.

Първите три въпроса от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК могат да бъдат обобщени като въпрос относно задължението на съда да обоснове фактическите и правни изводи, до които достига и да се произнесе по всички възражения и доводи на страните, който е обуславящ за изхода на спора. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. На поставения правен въпрос е даден отговор също в решение №27/02.02.2015г. по гр. д. №4265/2014г. на ВКС, IV г. о., решение №24/28.01.2010г. по гр. д. №4744/2008г. на ВКС, ГК, І г. о., решение №331/19.05.2010г. по гр. д.№257/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №700/28.10.2010г. по гр. д.№91/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., както и в цитираните от касатора решения. В посочените актове е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл.12 от ГПК и чл.235 от ГПК.

Въпросите са поставени от касатора с оглед на доводите му, че съдът не е обсъдил възраженията му за липса на фактически изводи в първоинстанционното решение относно релевантни за спора въпроси, свързани с предмета на договора и причината за дефектите в изпълнените СМР, както и не е изложил собствени мотиви относно наличието на предпоставките за уважаване на заявените при условията на евентуалност възражения за прихващане.

С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде допуснато до касация на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка на съответствието му с практиката на ВКС по поставения процесуалноправен въпрос, обобщен от настоящия състав на ВКС: Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?“

Останалите поставени в касационната жалба въпроси са свързани с оплакванията на касатора по чл.281 от ГПК, като следва да бъдат обсъдени в решението по чл.290 от ГПК.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 500 лв.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №914 от 29.06.2023г. по в. гр. д.№938/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на Решение №260909 от 16.10.2020г. по гр. д. №17727/2017г. по описа на Районен съд – Пловдив, „А. С. ООД, [населено място], е осъдено да заплати на П. университет „Паисий Х.“, сумата 25 000 лева, представляваща част от платена на отпаднало основание сума в общ размер от 47 999,04 лева по договор №Д -62/15.05.2017г. и в която са отхвърлени възраженията за прихващане на „А. С. ООД, [населено място], със стойността на доставените материали на обща стойност 34 249, 02 лв., механизация за извършване на СМР на обекта на обща стойност 7 873, 80 лв., труд на обща стойност 16 593, 60 лв., пропусната полза от нереализирана печалба в размер от 15 043, 47 лв.

УКАЗВА на касатора „А. С. ООД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 500 лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата му ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „А. С. ООД, [населено място], срещу Решение №914 от 29.06.2023г. по в. гр. д.№938/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на Решение №260909 от 16.10.2020г. по гр. д. №17727/2017г. по описа на Районен съд – Пловдив, са отхвърлени предявените от „А. С. ООД, [населено място], срещу П. университет „Паисий Х.“, искове за заплащане на сумата от 14 525,01 лева, възнаграждение по договор №Д -62/15.05.2017г., на сумата от 5 999,88 лв. неустойка за забава по раздел VІІІ, т.1 от същия договор за периода от 19.09.2017г. до 03.11.2017г., както и искът с правно основание чл.59 от ЗЗД, за заплащане на сумата 3 971,90 лв., представляваща стойност на допълнително извършени доставки и СМР на обект: Тенис кортове на П. университет.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.