О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 472

Гр.София, 17.12.2019г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П

ЧЛЕНОВЕ: И. П

М. Р

при участието на секретаря. .., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.889 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба от П. Н. Д. с искане за изменение на постановеното по делото определение №.687/17.10.19 по чл. 288 ГПК в частта за разноските. Сочи се, че съдът неправилно е присъдил само половината от платената от страната сума за процесуално представителство; моли се за присъждане на цялата.

Ответната страна М. С. Л. не взема становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното:

Молбата по чл. 248 ал. 1 пр. 2 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като полагащите се такива, съобразно изхода на спора, са за един адвокат /чл. 78 ал. 1 и ал. 3, ТР 6/06.11.13 по т. д.№.6/12 на ОСГТК на ВКС/. За уважаване на подобна претенция не се изисква задължително представяне на договор за правна помощ – достатъчно е да се приложат доказателства за упълномощаване на адвокат, който се е явил по делото, и такива за заплатеното възнаграждение на същия /подобен извод следва и от т. 1-т. 2 от ТР №.6/06.11.13 по т. д.№.6/12 на ОСГТК на ВКС/. В случая е налице пълномощно за адвокатите Ч. и В. - които и са осъществили...