6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5024

София, 05.11.2024 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С. ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

частно гражданско дело № 4090 от 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

С определение № 647/10.09.2024г. по в. ч.гр. д. №487/2024г. по описа на Пернишкия окръжен съд е потвърдено определение №1750 от 23.05.2024г. на Пернишкия районен съд по гр. д.№2047/2024г., с което ищецът П. Р. С. не е освободен от заплащането на половината държавна такса по делото в размер на 300 лв.

Определението е обжалвано с частна касационна жалба вх.№ 6059/04.10.2024г., подадена от П. Р. С., представляван от своя баща и законен представител Р. Е. С., чрез процесуалния представител адв.П. П. С., с оплаквания, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и с искане да бъде отменено.

За неправилен счита извода на съда, че при извършването на преценка дали са налице предпоставките за освобождаване на малолетно дете-ищец от заплащане на държавна такса по делото, трябва да бъде изследвано имущественото състояние на родителите. Поддържа, че в случаите, когато задължената за държавна такса страна е малолетно дете, преценката трябва да се извърши с оглед притежаваното от него имущество, като в случая от представената в производството по чл.83, ал. 2 ГПК декларация, ищецът не притежава недвижимо и движимо имущество, няма банкови сметки на свое име, нито каквото и да е друго имущество и доходи, като е нетрудоспособен предвид факта, че е малолетен. Посочва също така, че съдът не е съобразил, че в чл. 83, ал. 2, т. 6 ГПК възрастта е посочена изрично като фактор, който само е споменат, но не е отчетен от въззивния съд при неговата преценка. Счита, че дори да се приеме, че имущественото състояние и доходите на родителите са относими към тази преценка, в случая съдът необосновано е приел, че родителите могат да внесат следващите се такса за водене на делото без затруднения, като не е съобразил, че семейството е четиричленно и сумата, необходима за месечната издръжка е значително по-голяма от получаваните нетни доходи от родителите на ищеца - по изследвания на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ минимум 2616 лв. са нужни месечно за семейство с едно дете до 14 години, докато в случая доходът на семейството възлиза на 2090 лв. Освен това счита, че преценката за освобождаване от разноски следва да бъде съобразена не само с поисканите до момента доказателства, но и с възлагането на бъдещи дължими разходи по производството, доколкото освобождаването се отнася за цялото съдебно производство.

В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният жалбоподател поддържа наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т.1, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочената практика на ВКС по следните правни въпроси:

1.При произнасяне по направено искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството следва ли да се изследва имущественото състояние на родителите на молителя, когато същият е малолетно дете?

Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение №122 от 02.03.2017г. по ч. гр. д.№158/2017г. на ІV г. о. на ВКС.

В условията на евентуалност моли касационното обжалване по този въпрос да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като практиката по въпроса е оскъдна, а отговорът би бил полезен за развитието на правото.

2.При решаване на въпроса дали страната следва да бъде освободена от заплащането на държавна такса и разноски по делото, следва ли съдът да основе изводите си въз основа на преценката на всички разходи, които ще бъдат направени в производството, респ. дали страната ще има възможност да ги заплати?

Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение №342 от 10.08.2018г. по ч. гр. д.№1790/2018г. на ВКС; определение №354 от 23.07.2013г. по ч. гр. д.№3339/2013г., определение №499 от 30.08.2010г. по гр. д.№678/2009г., определение №496 от 10.07.2013г. по ч. т.д.№2492/2013г. на ВКС, както и т. 12 на ТР №6 от 06.11.2013г. по тълк. д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

3.При произнасяне по направено искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството, следва ли общото материално състояние на молителите да се съпоставя с останалите относими обстоятелства, които са декларирани от тях?

Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение №290 от 13.06.2016г. по ч. т.д.№66/2016г., определение №603 от 02.10.2014г. по ч. т.д.№2139/2014г., определение №573 от 12.07.2011г. по ч. т.д.№230/2011г., определение №612 от 12.08.2010г. по ч. т.д.№564/2010г., определение №305 от 15.06.2—9г. по ч. гр. д.№335/2009г.

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пернишкия окръжен съд, съставът на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:

Въз основа на данните от представената декларация за материално и гражданско състояние, подписана от Р. С., въззивният съд е приел за установено, че той и съжителстващата с него Д. Е. С., са управители на две търговски дружества („Р-Д Диаманд“ ООД и „Пард“ ЕООД), т. е. извършват търговска дейност; като управители на тези дружества получават ежемесечни доходи в размер на 940 лв. за него и 1150 лв. за съжителстващата с него; не заплащат наеми за упражняване на търговската дейност на двете дружества, тъй като притежават помещение-офис в [населено място] с площ от 50 кв. м.; притежават дялове в тези търговски дружества съответно на стойност 40 лв. от първото и 50 лв. от второто; имат апартамент в [населено място] в централната част на града; притежават два леки автомобила („Ситроен 4“, произведен 2003г. и „Ситроен С4“, произведен 2011г.); издържат двама души, като явно единият от тях е П. С., а другият е друго тяхно дете, но без да е посочена възраст; и двамата възрастни, както и двете деца нямат здравословни проблеми.

При тези данни въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за освобождаване на малолетния П. С. от заплащане на държавна такса в размер на 300 лв. (половината от дължимата държавна такса от 600 лв., доколкото ищецът е освободен от първоинстанционния съд от заплащането на държавна такса в размер на 300 лв.) макар да не е в състояние да осигури каквито и да е средства за водене на делото, доколкото неговите родители не попадат в посочените в ТР №6 от 06.11.2012г. на ОСГТК на ВКС хипотези.

При тези данни, съобразявайки изложените от въззивния съд съображения и посочената в изложението практика на ВКС, настоящият състав приема, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по първия, поставен в изложението правен въпрос, по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - с посоченото от жалбоподателя определение №122 от 02.03.2017г. по ч. гр. д.№158/2017г. на ІV г. о. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване определение на въззивен съд, с което е било отказано освобождаване на малолетни деца от заплащане на държавна такса. С това определение не е даден отговор на първия, поставен по настоящето дело правен въпрос.

Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по този въпрос по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед значимостта на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Отделни състави на ВКС са излагали в актовете си съображения (без при това обжалваният акт да е бил допускан до касационно обжалване), според които задължението за внасяне на държавна такса е на страната, на която законът е възложил същата. Не съществува ограничение малолетни и непълнолетни деца да бъдат страни в съдебни производства, поради което и те дължат държавна такса в предвидените от закона случаи. Липсва изрична законова разпоредба, която да ги освобождава от това задължение, за което те отговарят с наличното си имущество, като установеното с разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК ограничение не освобождава децата от техните задължения и не ги възлага на родителите им. Целта на същото е да обезпечи спазването на интересите на децата, а не да ги освободи от задълженията им като ги прехвърли на трети лица. Общото правило е, че децата отговарят за задълженията си към трети лица със своето имущество, като това важи и за задълженията за внасяне на държавна такса в съдебното производство. Затова при преценката дали са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК в случаите, когато задължената за държавна такса страна е малолетно дене, трябва да се извърши с оглед притежаваното от тях имущество.

Настоящият състав споделя тези съображения, но наред с това приема, че с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 2, т. 1 ГПК при извършването на тази преценка освен притежаваното имущество следва да бъдат взети предвид и доходите на семейството на лицето, което е направило искане за освобождаване от държавна такса и разноски, т. е. и доходите на родителите на малолетното дете.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по втория, поставен в изложението правен въпрос.

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че основателността на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по делото, а и доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноските за цялото съдебно производство. С тази практика в случая съдът изцяло се е съобразил, като е освободил ищеца частично от задължението за заплащане на дължимата държавна такса по делото и то до размер на 1/2. При това следва да се отбележи, че не съществува пречка при промяна в доходите на семейството в хода на производството и то в хипотеза, че предявеният иск бъде отхвърлен от първоинстанционния съд изцяло или частично, и така постановеното решение бъде обжалвано, да бъде поискано освобождаване изцяло от задължението за заплащане на държавна такса по подадена въззивна жалба.

По третия, поставен в изложението правен въпрос, според настоящия състав не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд при постановяване на обжалваното определение изцяло е съобразил трайно установената практика на ВКС, вкл. съдържащата се в посочените от жалбоподателя съдебни актове, като е отчел обстоятелството, че неговите родители го издържат. Съобразил е, че родителите имат още едно дете, но няма данни за неговата възраст, т. е. не може да се направи констатация (както се поддържа в жалбата и изложението), че издържат две малолетни деца, с оглед на което сумата за издръжка на всеки един член от четиричленното семейство се равнява на сума под установения минимум съгласно данните на Института за синдикални и социални изследвания.

По така изложените съображения настоящият състав на І г. о. на ВКС приема, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 647/10.09.2024г. по в. гр. д.№487/2024г. по описа на Пернишкия окръжен съд.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 647/10.09.2024г. по в. гр. д.№487/2024г. по описа на Пернишкия окръжен съд.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: