Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Ж. срещу решение № 1449 от 29.11.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в. гр. д.№ 1267 от 2010 г., с което е отменено решение № 1223 от 09.04.2010 г. по гр. д.№ 7055 от 2006 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено ново решение за признаване за установено по предявения от М. Я. М., Нанка Я. К. и В. Я. П. срещу Е. Г. Ж. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК отм., че Е. Г. Ж. не е собственик на поземлен имот № 134 с площ от 600 кв. м. по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание „Б. дере” в землището на [населено място] при граници: от две страни - път и имоти с идетнификатори № 5039510, № 5030472 и № 5030469.

В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от касатора съдебна практика по следните въпроси: 1. Има ли нормата на пар. 1в от ДР на ППЗСПЗЗ /нова от 1997 г./ обратно действие, 2. Следва ли, за да се приеме, че изградената постройка е „сграда” по смисъла на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тя да е електрифицирана и водоснабдена. Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

В писмен отговор от 21.01.2011 г. ответниците по жалбата М. Я. М., Нанка Я. К. и В. Я. П. оспорват същата и претендират за разноски.

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното:

За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявения отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ответникът Е. Ж. не е станал собственик на процесния имот по силата на изкупуване по реда на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не е имал право да изкупи имота - в него към 01.03.1991 г. не е била построена сграда по смисъла на пар. 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, а само дървена барака с площ 3 на 4 м., която не е била водоснабдена и електрифицирана и като такава не е била годна за постоянно, сезонно или временно обитаване.

С оглед тези мотиви на въззивния съд първият поставен от касатора правен въпрос /има ли нормата на пар. 1в от ДР на ППЗСПЗЗ /нова от 1997 г./ обратно действие/ е от значение за изхода на делото. По този въпрос обаче вече има задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 149 от 24.03.2010 г. по гр. д.№ 595 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о., според която нормата на пар. 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ е тълкувателна по своя характер и като такава има обратно действие - действа от момента на влизане в сила на нормата, която тълкува, в случая пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обжалваното въззивно решение е съобразено с тази практика на ВКС, а от постановяването й не са настъпили промени в законодателството или в обществениште отношения, които да налагат промяна на тази съдебна практика, поради което не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по този въпрос.

Вторият посочен от касатора правен въпрос /следва ли, за да се приеме, че изградената постройка е „сграда” по смисъла на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тя да е електрифицирана и водоснабдена/ касае тълкуването на понятието „сграда” по смисъла на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и на понятието „постройка, предназначена за постоянно, сезонно или временно обитаване” по смисъла на пар. 1в, ал. 3, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. По този въпрос липсва утвърдена съдебна практика, поради което произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ето защо, касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд следва да се допусне.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на Е. Г. Ж. срещу решение № 1449 от 29.11.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в. гр. д.№ 1267 от 2010 г.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 70, 20 лв. /седемдесет лева и двадесет стотинки/.

УКАЗВА на същия, че при невнасяне в срок на държавната такса, жалбата ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждането му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.