№ 119
[населено място], 25.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.
ЧЛЕНОВЕ: Л. Р.
Т. Г.
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. ч. гр. д.№ 113 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Т. М. и И. Г. М. срещу определение № 377 от 15.10.2010 г. по ч. гр. д.№ 108 от 2010 г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 66 от 16.03.2010 г. по гр. д.№ 368 от 2009 г. на Тутраканския районен съд да осъждане на жалбоподателите да заплатят на ответниците по делото Т. Г. С. и М. М. С. направените разноски за адвокат по прекратеното дело в размер на 760 лв.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК - противоречие с практиката на съдилищата по въпроса за обжалваемостта на определението за разноски пред ВКС.
С писмени отговори от 18.11.2010 г. и от 10.03.2011 г. ответниците Т. Г. С. и М. М. С. оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирани страни /ищци по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК. Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за присъждане на разноски след прекратяване на делото, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК и чл.274, ал.3 от ГПК тази частна жалба подлежи на касационно обжалване, само ако са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 от ГПК.
В случая, жалбоподателите не са посочили правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК от значение за изхода на настоящото дело. Въпросът за обжалваемостта пред ВКС на определението за присъждане на разноски след прекратяване на делото не е спорен - въззивният съд е приел, че това определение подлежи както на въззивно, така и на касационно обжалване. Друг правен въпрос не е посочен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, поради което само на това основание касационното обжалване на определението на С. окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на Д. Т. М. и И. Г. М. срещу определение № 377 от 15.10.2010 г. по ч. гр. д.№ 108 от 2010 г. на С. окръжен съд..
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.