Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Н. В. П. и С. В. П. срещу решение № 226 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 311/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Ответникът по касация Т. Н. М. оспорва жалбата.

Ответникът по касация Д. С. Г. не взема становище.

ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 68 от 27.01.2009 г. по гр. д. № 917/08 г. на Районен съд [населено място]. Постановил е ново решение, с което е отхвърлил предявените от Н. П. и С. П. срещу Т. М. и Д. Г. искове за делба на недвижим имот и за заплащане на обезщетение за ползуване.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран въпрос

дали са

допустими свидетелски показания за доказване погасяването на установени с писмен акт задължения, включително и при липса на документ който да докаже че документът за погасяване на установено с писмен акт задължение е изгубен или унищожен.

Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.

По смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. С отменително

решение № 339 от 23.06.2010 г. по гр. д. № 1296/09 г. на ВКС II ГО,

постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, ВКС е указал на въззивния съд да събере гласни доказателства за твърдяното обстоятелство че имотът е придобит от Т. М. с негово лично имущество при пълна трансформация, изключваща съпружеската имуществена общност върху придобития имот. Гласните доказателства били допустими с оглед данните за изтекъл срок на съхранение на преводния документ от 1981 г., т. е. той е загубен или унищожен не по вина на касатора, съгласно чл. 165 ал. 1 ГПК. При новото разглеждане на спора, въззивният съд е съобразил указанията на ВКС и е разпитал свидетели. Приел е за доказана пълна трансформация на лични средства, затова е отхвърлил исковете за делба и за заплащане на обезщетения.

Не може да се счете, че е налице противоречие на въззивното решение с приложените към изложението решения. В. съд е съобразил константната практика и съгласно нормата на чл. 294 ал. 1 ГПК са зачетени указанията на ВКС в отменителното решение. Цитираната от касатора съдебна практика в

решение № 2230 от 08.07.1982 г. по гр. д. № 851/82 г. на ВС II ГО

с което

е прието, че когато договорът на който се позовава страната не е налице не по нейна вина, тя може да се позове на свидетелски показания за установяване неговото съществуване и съдържание, не е в противоречие с приетото от въззивния съд, а напротив, е в потвърждение на изводите му. За

решение от 30.12.2004 г. по гр. д. № 811/02 г. на СГС,

няма данни да е влязло в сила, затова не е основание за преценка на допустимостта на касационното обжалване.

В изложението се твърди че е налице и основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като въпросът бил от значение за точното прилагане на закона и на правото. Тъй като касаторите да обосноват тезата си относно това, до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото, би довело произнасянето на ВКС по тяхната жалба, няма основание касационната жалба да бъде допусната до касационно обжалване.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на

решение № 226 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 311/10 г. на Окръжен съд [населено място].

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: