определение по гр. д.№ 170 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
№ 626
София, 23.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.
ЧЛЕНОВЕ: Л. Р.
Т. Г.
като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 170 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Г. П. и Л. В. П. срещу решение № 1352 от 15.11.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в. гр. д.№ 666 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 272 от 02.02.2009 г. по гр. д.№ 6450 от 2005 г. на Варненския районен съд за уважаване на предявения от В. Т. Ж. срещу И. Г. П. и Л. В. П. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване на правото на собственост и предаване на владението върху следния недвижим имот: реална част с площ от 521 кв. м. от поземлен имот № 1010 по ПНИ на м.„Р.”, в землището на кв.Г., В., обозначена със син цвят на скицата, находяща се на лист 8 от делото на районния съд при граници на тази част: останалата част от ПИ № 1010, ПИ № 2530, път и ПИ № 1006.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е недопустимо и неправилно - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от касаторите задължителна практика на ВКС, обективирана в следните решения: Тълкувателно решение № 2 от 1996 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, ППВС № 7 от 1973 г. Правните въпроси, които са поставени, са следните: 1. Валидно ли е решение на ПК, с което се възстановява право на собственост върху земеделска земя на наследниците на лице, което е било починало към момента на внасяне на имота в ТКЗС, 2. Как се възстановява правото на собственост върху земеделска земя - изцяло за отнетия земеделски имот или в идеални части, съответстващи на притежаваните от подалите заявление за реституция наследници на бившия собственик, 3. Допустимо ли е съдебно решение по иск за собственост върху земеделска земя, предявен от лице, което заявява чужди права /в случая ищцата, на която не е можело да бъде възстановено правото на собственост върху процесния имот, тъй като същата не била подала заявление за възстановяване/, 4. При твърдение за придобиване на имот по давностно владение през определен период от време длъжен ли е съдът да издири съответната правна норма и служебно да не зачете срока на владение, за който са съществували законови забрани за придобиване на имоти по давност /Закони за мораториуми/, 5. Допустимо ли е да се прави възражение за нищожност на завещание или завет едва пред въззивния съд,
6. Може ли със завет завещателят да се разпорежда с повече от от наследството си при действието на чл. 14, ал. 2 от ЗН, преди изменението с ДВ бр. 60 от 1992 г., 7. Нищожна ли е делба, извършена без участието на съсобственик, 8. Може ли съдът да се произнася затова дали в имота има извършено строителство при положение, че ищцата не е предявявяла иска по пар. 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, 9. Дали нотариално заверената декларация, представена пред Община в производството по изкупуване по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, представлява самостоятелно доказателство или за проверка на нейната истинност следва да се съберат свидетелски показания, 10. Дали окомерна скица и виза за проектиране следва да се разглеждат като строителни книжа и разрешение за строеж, 11. Каква е доказателствената тежест на представената по делото карта, изработена от Военна топография през 1936 г. Освен това, се твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
В писмен отговор от 14.02.2011 г. ответницата по жалбата В. Т. Ж. оспорва същата.
Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното:
За да постанови обжалваното решение за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения ревандикационен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищцата В. Т. Ж. е собственик на процесния имот на основание реституция по ЗСПЗЗ - решение № 521 от 19.06.1998 г. на Поземлена комисия- [населено място] за възстановяване на собственост върху земеделски земи на наследниците на А. Т. П.. По възражение на ответниците съдът е осъществил инцидентен съдебен контрол за валидност и материална законосъобразност на този административен акт, като е констатирал, че той не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или унищожаемост - с решението на ПК е било възстановено правото на собственост на наследниците на лице, което е било собственик на процесния имот преди внасянето му в ТКЗС. Съдът е приел за ирелевантно за спора възражението на ответниците за нищожност на завещание от 14.09.1946 г. По отношение на правата на ответниците е прието, че те не са доказали, че предоставената им за ползване земя е идентична с процесната и че не са имали право да изкупят процесният имот, тъй като към 01.03.1991 г. не са построили в него сграда по смисъла на пар. 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, отговаряща на нормите на чл. 177 от Наредба № 5 от 1977 г.- в имота е имало барака, но не е доказано дали тя е била построена към 01.03.1991 г. и от какви помещения се е състояла.
С оглед тези мотиви на въззивния съд първите три посочени от касаторите правни въпроси /валидно ли е решение на ПК, с което се възстановява право на собственост върху земеделска земя на наследниците на лице, което е било починало към момента на внасяне на имота в ТКЗС, как се възстановява правото на собственост върху земеделска земя - изцяло за отнетия земеделски имот или в идеални части, съответстващи на притежаваните от подалите заявление за реституция наследници на бившия собственик и допустимо ли е съдебно решение по иск за собственост върху земеделска земя, предявен от лице, което заявява чужди права /в случая ищцата, на която не е можело да бъде възстановено правото на собственост върху процесния имот, тъй като същата не била подала заявление за възстановяване/ са относими към спора. По тези въпроси обаче не се установява противоречие с практика на ВКС. Приетото във въззивното решение напълно съответства на задължителната практика на ВКС по тези въпроси, обективирана в следните решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, например решение № 458 от 02.08.2010 г. по гр. д.№ 1072 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 418 от 05.10.2010 г. по гр. д.№ 722 от 2009 г. на ВКС, Второ г. о., решение № 706 от 22.10.2010 г. по гр. д.№ 1848 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о. и др.
Четвъртият, петият, шестият и седмият поставени въпроси /при твърдение за придобиване на имот по давностно владение през определен период от време длъжен ли е съдът да издири съответната правна норма и служебно да не зачете срока на владение, за който са съществували законови забрани за придобиване на имоти по давност /Закони за мораториуми/, допустимо ли е да се прави възражение за нищожност на завещание или завет едва пред въззивния съд, може ли със завет завещателят да се разпорежда с повече от от наследството си при действието на чл. 14, ал. 2 от ЗН, преди изменението с ДВ бр. 60 от 1992 г., нищожна ли е делба, извършена без участието на съсобственик/ касаят оспорване от страна на ответниците на правото на собственост на наследодателите на ищцата върху процесния имот. Тези въпроси са неотносими към спора, с оглед приетото в задължителните за съдилищата решения № 365 от 15.10.2010 г. по гр. д.№ 1493 от 2009 г. на ВКС, Второ г. о, решение № 371 от 19.10.2010 г. по гр. д.№ 1224 от 2009 г. на ВКС, Второ г. о и др., че при спор между лица, на които с решение на ПК е възстановено правото на собственост върху земеделска земя и ползуватели, които не заявяват собствени права върху имота към момента на неговото включване в ТКЗС, последните не могат да оспорват правото на собственост на ищците към миналия момент.
По осмият поставен въпрос /може ли съдът да се произнася затова дали в имота има извършено строителство при положение, че ищцата не е предявила иска по пар. 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ/ също има задължителна практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено - решение № 69 от 20.04.2011 г. по гр. д.№ 830 от 2010 г. на ВКС, Второ г. о., в което е прието, че искът по пар. 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ касае само законосъобразността на акта, с който е предоставено право на ползване върху земеделска земя, поради което непредявяването на такъв иск не е пречка за предявяване на ревандикационен иск, по който се твърди, че ползувателите не са изкупили по реда на пар. 4а или пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ валидно предоставената им за ползване земеделска земя.
Деветият, десетият и единадесетият поставени въпроси /дали нотариално заверената декларация, представена пред Община в производството по изкупуване по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, представлява самостоятелно доказателство или за проверка на нейната истинност следва да се съберат свидетелски показания, дали окомерна скица и виза за проектиране следва да се разглеждат като строителни книжа и разрешение за строеж и каква е доказателствената тежест на представената по делото карта, изработена от Военна топография през 1936 г./ са относими към спора, но по тях касаторите не да представили съдебна практика, противоречаща на приетото в обжалваното решение. Не се налага произнасянето на ВКС по тези въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като те са свързани с приложението на процесуалните норми за доказателствената тежест на посочените по-горе частни и официални документи, които норми са достатъчно ясни и не се нуждаят от допълнително тълкуване.
По останалатие въпроси също не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като, както бе посочено по-горе, по тях вече има задължителна практика на ВКС /решения по чл. 290 от ГПК/, от постановяването на която не са настъпили промени в обществените отношения или в законодателството, които да налагат промяна на тази практика.
Поради всичко гореизложеното не е налице основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на И. Г. П. и Л. В. П. срещу решение № 1352 от 15.11.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в. гр. д.№ 666 от 2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.