Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Н. О. и И. К. О. срещу решение № 187 от 13.08.2010 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по в. гр. д.№ 259 от 2010 г., с което е изменено решение № 102 от 15.02.2010 г. по гр. д.№ 1149 от 2009 г. на Хасковския районен съд, като по същество е уважен предявения от З. Н. Ч. срещу Д. Н. О. и И. К. О. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване на правото на собственост и предаване на владението върху общо 5/6 ид. ч. от жилищна сграда с идентификатор 77195.719.291.1 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-63 от 05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра - С. и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт № 95, том 1, рег.№ 1609 по нот. д.№ 92 от 2009 г. за 5/6 ид. ч. от тази жилищна сграда.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението - основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Като основание за допускане на касационно обжалване по същество се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: 1. Дали при оспорване на правото на собственост на ищцовата страна съдът следва да провери служебно и правото на собственост на праводателя на същата, 2. Дали в доклада по чл. 146 от ГПК съдът следва да даде указания на ищцовата страна, че нейна е тежестта на доказване на правото на собственост на нейния праводател и 3. Дали въззивният съд е длъжен да допусне доказателства за обстоятелство, което е от значение за изхода на делото и за тежестта на доказване на което обстоятелство първоинстанционният съд не е дал указания в доклада си по чл. 146 от ГПК.

В писмен отговор от 08.12.2010 г. ответницата по жалбата З. Н. Ч. оспорва жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното:

За да постанови решението си за уважаване на предявения ревандикационен иск за 5/6 ид. ч. от процесната жилищна сграда, въззивният съд е приел, че ищцата З. Ч. притежава 4/6 ид. ч. от тази сграда като правоприемник на майка си Х. Д. О. по силата на нотариален акт за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане с нотариален акт № 1727 от 18.12.2007 г. и 1/6 ид. ч. по наследство от баща си Н. Д. О., а ответникът Д. Н. О. е собственик само на 1/6 ид. ч. от този жилищен имот по наследство от бащата Н. О.. При разглеждане на делото пред него въззивният съд е отказал да допусне исканите от ответниците свидетели за установяване на това кога и от кого е била построена процесната жилищна сграда.

С оглед тези мотиви на въззивния съд вторият и третият поставени от касаторите въпроси, доуточнени от съда /дали в доклада по чл. 146 от ГПК съдът следва да укаже доказателствената тежест за установяване на обема права в съсобствеността, когато ответниците оспорват правата на ищеца и дали въззивният съд следва да допусне отказани от първоинстанционния съд доказателства за обстоятелства, за тежестта на доказване на които първоинстанционният съд не е дал указания/ са свързани с приложението и тълкуването на нови правни норми /чл. 146 от ГПК и чл. 266, ал. 3 от ГПК/, по които няма установена практика на ВКС, поради което произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд следва да се допусне.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Д. Н. О. и И. К. О. срещу решение № 187 от 13.08.2010 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по в. гр. д.№ 259 от 2010 г.

ДАВА едноседмичен срок на касатора Д. О. да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 91, 45 лв. /деветдесет и един лева и четиридесет и пет стотинки/.

УКАЗВА на същия, че при невнасяне на държавната такса в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждането му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.