Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 376 от 22.07.2010 г. по в. гр. д. № 499/2010 г. Пазарджишкият окръжен съд обезсилил решение № 440 от 19.12.2009 г. и допълнително решение № 90 от 22.03.2010 г. по гр. д. № 80/2009 г. на Пещерския районен съд и прекратил производството по делото.

Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищците, които относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържат основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за допустимостта на предявения положителен установителен иск за собственост.

Касационна жалба в законоустановения срок е подадена и от ответниците, които поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за присъждане на сторените по делото разноски.

След подаване на касационните жалби, с допълнително решение № 393 от 14.09.2010 г. въззивният съд осъдил ищците Д. Г. К., Надежда Г. Ч. и С. Г. И. да заплатят на ответниците С. Л. Д. и С. Б. Д. 1 000 лева разноски пред въззивната инстанция.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, съставляващ избен етаж от едноетажна жилищна сграда, построена в УПИ IV-524 от кв. 65 по плана на [населено място] и 1/2 ид. ч. от дворното място, който от момента на закупуването му през 1984 г. се владее първоначално от наследодателя на ответниците, а впоследствие от тях.

За да приеме предявения иск за недопустим поради липса на правен интерес от търсената съдебна защита, въззивният съд се позовал на ТР № 178 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 150/1985 г. на ОСГК на Върховния съд, според което когато вещта се владее от ответника, собственикът на имота, за да защити правото си на собственост, следва да предяви ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. Като счел, че този съдебен акт, който не е отменен, е задължителен за органите на съдебната власт съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, съдът, съобразно с даденото разрешение и данните по делото, че ответниците владеят имота, заключил, че ищците нямат правен интерес да защитят правото си на собственост с установителен иск, а следва да предявят осъдителен. Затова и постановеното по недопустим иск първоинстанционно решение е обезсилено.

Допълнителното решение, с което са присъдени 450 лева разноски, също е обезсилено като недопустимо по съображения, че с основното решение съдът вече е формирал воля и е присъдил разноски в размер на 670 лева, поради което ответниците е следвало да проведат защитата си не по реда на чл. 250 ГПК, а чрез обжалване на първоинстанционното решение с искане за изменение в частта за разноските.

Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касаторите-ищци въпрос дали е допустим положителен установителен иск за собственост в случаите, когато вещта се владее от ответника, или собственикът на имота, за да защити правото си на собственост, следва да предяви ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като ТР № 178/1986 г. на ОСГК на ВС не съставлява задължителна за съдилищата практика по смисъла на разясненията, дадени с т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ - не се касае за тълкувателно постановление, прието при действието на ЗСВ от 1994 г отм. или за тълкувателно постановление на Пленума на Върховния съд - чл. 59 ЗУС отм., Решение № 993 от 30.12.2009 г. по гр. д. № 3351/2008 г. на ВКС, III-то г. о., макар да е по чл. 290 ГПК /от 2007 г./, също няма задължителен за съдилищата характер по поставения въпрос, защото се отнася за друг въпрос - допустим ли е отрицателен установителен иск с предмет земеделска земя, намираща се в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като обжалваното въззивно решение противоречи на посочената от касаторите незадължителна съдебна практика, изразена в решение № 1426 от 19.03.2009 г. по гр. д. № 5950/2007 г. на ВКС, II-ро г. о., с което е прието, че ищецът е в правото си да прецени вида и интензитета на търсената защита - с установителен или с осъдителен иск.

Тъй като въпросът за дължимостта на сторените от ответниците по иска разноски по водене на делото е в зависимост от изхода на спора по допустимостта на предявения иск за защита на собствеността, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в неговата цялост.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 376 от 22.07.2010 г. и допълнително решение № 393 от 14.09.2010 г. по в. гр. д. № 499/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

Указва на касаторите Д. Г. К., Надежда Г. Ч. и С. Г. И. в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 104.26 /сто и четири лв. и 26 ст./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.

След внасяне на таксата в срок, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: