Р Е Ш Е Н И Е

№ 539

Гр. София, 01 ноември 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ц.

ЧЛЕНОВЕ: Н. Г.

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

С участието на секретаря Н. П. и в присъствието на прокурора М. К. разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 878/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения Т. З. К. за възобновяване на н. о. х. д. № 450/2022 год. по описа на Районен съд – Бургас и за отмяна на постановената по него присъда № 114/15. 07. 2022 год. Искането е основано на чл. 423, ал. 1 от НПК и е подкрепено с доводи за разглеждане на делото в отсъствие на осъдения поради това, че същият е отишъл да работи извън страната и не е бил уведомен за внесения обвинителен акт и за образуваното съдебно производство. По тези съображения искателят настоява за връщане на делото за ново разглеждане с негово участие.

В съдебно заседание служебният защитник на осъдения поддържа искането. Пледира наказателното производство да бъде възобновено като изтъква, че първата инстанция не е предприела необходимите действия за уведомяване на К. за внесения обвинителен акт и датите на съдебните заседания.

Осъденият Т. К. се солидаризира с аргументите на своя защитник.

Представителят на Върховната прокуратура намира, че искането е неоснователно и пледира същото да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, като съобрази материалите по делото, доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

Искането за възобновяване е допустимо, защото е направено от процесуално легитимирана страна и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Спазени са сроковете по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като сезиращият документ е депозиран на 11. 09. 2024 год., а най-ранната дата, от която осъденият е могъл да упражни реално правото си да направи искане за възобновяване, е тази на постъпването му в местата за лишаване от свобода след предаването му по Европейска заповед за арест – 14. 06. 2024 год.

Разгледано по същество, искането е основателно.

С присъда 114/15. 07. 2022 год., постановена по н. о. х. д. № 450/2022 год., Районният съд – Бургас е признал осъдения Т. З. К. за виновен в това, че на 03. 09. 2015 год., в [населено място] извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 – годишна възраст – Л. М. С., поради което и на основание чл. 150, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

Осъденият е признат за виновен и в това, че на 03. 09. 2015 год., в [населено място] извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 – годишна възраст – Б. Н. Р., поради което и на основание чл. 150, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения е наложено най-тежкото измежду така определените наказания – две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на К. направените по делото разноски.

Първоинстанционният съдебен акт не е бил обжалван или протестиран и е влязъл в сила на 02. 08. 2022 год.

Досъдебното производство е било образувано на 04. 09. 2015 год. На 11. 12. 2017 год. Т. К. е бил привлечен лично в качеството на обвиняем за две престъпления по чл. 150, ал. 1 от НК (л. 184, т. 1 от ДП). На същата дата е бил разпитан (л. 185, т. 1 от ДП) в присъствието на упълномощения му защитник адв. К. Я.. Взета му е мярка за неотклонение подписка и му е разяснено, че не може да напуска местоживеенето си без разрешение на ръководно-решаващия орган.

Осъденият е депозирал обяснения по същото обвинение в подготвителната фаза на наказателния процес още три пъти, съответно на 25. 09. 2018 год. в присъствието на същия упълномощен защитник (л. 13, т. 2 от ДП), на 15. 12. 2021 год. (л. 74, т. 2 от ДП) и на 16. 12. 2021 год. (л. 75, т. 2 от ДП), като при последните два разпита освен че се е защитавал лично, К. е бил представляван и от нов защитник по свой избор – адв. Д. Д.. Продължителните времеви интервали между първите три разпита са били обусловени от неритмичната работа на разследващия орган, довела до невъзможност осъденият да бъде призован на първоначално посочения от него адрес. Всички призовки са били връщани в цялост ведно с докладни записки от РУП по местоживеене, че лицето се намира извън страната – обстоятелство, установено допълнително и от приложените по делото справки за задграничните му пътувания. Това е станало причина за двукратно спиране на наказателното производство с постановления на наблюдаващия прокурор от 03. 04. 2018 год. и 16. 10. 2019 год. В същото време при всяко завръщане в страната К. се е явявал доброволно при призоваване. При разпитите на 15 и 16. 12. 2021 год. е посочил нови два адреса, от които може да бъде призован: съответно в [населено място],[жк], [улица] в [населено място], [улица], общ. /община/, обл. /област/, като същевременно е уточнил, че имотът, на който се намира постоянният му адрес, е продаден и вече не живее там. И при двата разпита е заявил и мобилен телефон с № /номер/, ползван от майка му, сочейки, че по този начин също могат да му бъдат предавани съобщения във връзка с наказателното производство.

На 04. 02. 2022 год. в Районен съд – Бургас е внесен обвинителен акт и е образувано н. о. х. д. № 450/2022 год. За разпоредителното заседание, насрочено за 16. 03. 2022 год., е изпратена призовка ведно с препис от обвинителния акт единствено до постоянния му адрес в [населено място], кв. /квартал/., посочен първоначално, но не и до допълнително заявените такива; не са предприети действия и за призоваване по телефона. Призовката е върната в цялост със забележка, че осъденият е напуснал страната. Тази информация е потвърдена и посредством справка от ОД на МВР – Бургас, съгласно която последното регистрирано пътуване на К. е излизане от страната на 21. 01. 2022 год. Това обстоятелство е дало основание на първата инстанция да поиска обявяването на осъдения за общодържавно издирване, което е сторено с телеграма № 8476/06. 04. 2022 год. За всяко от съдебните заседания съдът е изисквал справка за резултатите от издирването и за задграничните пътувания на К. и всеки път е получавал отговор, че след заминаването му на 21. 01. 2022 год. не е регистрирано негово завръщане в България, но пълнотата на данните не е гарантирана. Същевременно за нито едно от следващите съдебни заседания, на които е даден ход (разпоредително и по същество), не са изпращани призовки на никой от трите известни адреса. Не е извършено и призоваване по телефона. Въпреки че по време на първоинстанционното производство К. е бил защитаван от упълномощения си защитник, съдът не е отразил в протоколите от съдебните заседания и изявления на адв. Д. Д., касаещи възможното уведомяване на осъдения чрез него.

При така приетата фактическа обстановка касационната инстанция намира, че наказателното производство следва да бъде възобновено.

Правото на обвиняемия/подсъдимия да участва лично в наказателното производство е основен елемент от правото на справедлив процес и поради това е гарантирано от Конвенцията за правата на човека и основните свободи и НПК. Упражняването му е поставено в зависимост от волята на лицето, но при всички случаи следва да бъде установено, че отказът от него е последица от свободен и информиран избор на обвиняемия, а не се дължи на незаконосъобразните действия на държавата в лицето на нейните органи, които било поради недостатъчна активност, било по други причини са възпрепятствали личното участие на обвиняемия в производството по делото. Настоящият случай попада именно в последната хипотеза.

Безспорно досъдебната фаза на наказателния процес е протекла с участието на осъдения, а в рамките на съдебното производство е било установено, че К. е напуснал страната без да уведоми ръководно-решаващия орган за това. На пръв поглед поведението му би могло да бъде квалифицирано като укриване по смисъла на чл. 423, ал. 1 от НПК, но подобен извод би бил съответен на закона само ако не се отчита спецификата на казуса и тези действия на осъдения се разглеждат сами за себе си, изолирано от цялостното развитие на делото и положените от съда недостатъчни усилия за установяване на местонахождението му. Обстоятелството, което отличава настоящия случай от типичните такива на излизане извън България без да бъдат информирани разследващите или съдът е, че разлика от предходните му заминавания зад граница, непосредствено преди приключването на досъдебното производство К. е посочил нови два адреса, от които да бъде призован, както и телефон на близък роднина, чрез който също е възможно да бъде осъществен контакт с него. Вярно е, че и двата адреса са в страната, но НПК не изисква непременно лично получаване на призовки и съобщения, а предвижда възможност за връчването им на близки на обвиняемия/подсъдимия със задължение да му ги предадат. Първата инстанция е останала пасивна и след разпоредителното заседание на 16. 03. 2022 год. не е изпратила призовки на нито един от посочените адреси, така както не е направила опит да се свърже с майката на К. на телефона, отразен в протоколите за разпит от 15 и 16. 12. 2021 год. Предприемането на подобни действия е било абсолютно необходимо предвид възможността на адресите да живеят лица, които или притежават информация за точното местопребиваване на осъдения, или се задължават да го уведомят за датата на съдебното заседание, или пък обратно – нямат връзка с него и не биха могли да му предадат съдебните книжа – в тази последна хипотеза дезинтересирането на осъдения от развитието на наказателното производство и отказът му от правото на лично участие в него биха били несъмнени и безспорни. Вместо това районният съд се е доверил на посоченото в документите, касаещи резултатите от общодържавното издирване на осъдения, че същият се намира извън страната и местонахождението му не е установено. Извън вниманието му е останало обстоятелството, че пълнотата и точността на данните за влизане и излизане от страната, поначало не са гарантирани, както и това, че справката от полицейските служители, натоварени с издирването на К., е лишена от конкретика и не съдържа информация за отделните действия, предприети за откриването му. В нея не е отразено да са били установени негови роднини и близки и да са били проведени разговори с тях с цел събиране на данни относно адреса на К. в чужбина, нито да е намерен друг начин за комуникация с него – мобилен телефон, вайбър и др. под. Такива справки не са били изискани и от съда. Не са положени усилия и за призоваване чрез упълномощения защитник, каквато възможност НПК също предоставя.

При положение, че К. изрично е предоставил на ръководно-решаващия орган няколко средства за връзка, от които съдът не се е възползвал, отказът от лично участие на осъдения в производството не е несъмнен и категоричен, защото не почива на достатъчна по обем и яснота информация. Тъй като задължението на оторизирания орган за осигуряване на лично участие на осъдения не е изпълнено, се налага извод за наличие на предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство и отмяна на постановената присъда. Новото разглеждане на делото следва да започне то стадия, в който е допуснато нарушението – разпоредителното заседание.

В настоящото производство, в съответствие с разпоредбата на чл. 423, ал.4 от НПК и с цел да се обезпечи безпрепятственото провеждане на възобновеното наказателно производство спрямо Т. К. следва да се определи мярка за неотклонение задържане под стража. Основание за това са предходната му съдимост, включваща многократни осъждания, както и данните, че в продължителен период от време преди задържането и предаването му на българските власти е пребивавал на територията на чужда държава.

Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА н. о. х. д. № 450/2022 год. по описа на Районен съд – Бургас.

ОТМЕНЯ постановената по делото присъда № № 114/15. 07. 2022 год.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на разпоредително заседание.

ВЗЕМА мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на Т. З. К..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.